Ковид-19 промени живота на всички. Човек би могъл да очаква, че тъкмо писателите ще започнат усилено да се занимават с тази тема. В немскоезичното пространство обаче малцина автори обговарят вируса. В същото време във Франция писателите все по-активно се занимават с него, посвещавайки му редица текстове, казва парижкият литературовед Юрген Рите. Тези текстове излизат в седмичните подлистници на големите вестници, както и в неделните притурки за култура и имат най-разнообразна форма: лични или пък колективни дневници, графични новели, в които се документира кризата, породена от пандемията, ден след ден. „Това, което обичайно може да бъде прочетено в интернет в множество блогове, сега излиза и на хартия в печатните медии“, казва Рите. Според него зад тези публикации стои желанието да се създаде по-голяма близост на читателите както към авторите, така и към самите медии. За разлика от големите дебати, в които интелектуалците участват на страниците на вестниците и говорят за големи теми, тук авторите разглеждат пандемията от гледна точка на всекидневието. „В крайна сметка самите писатели искат по този начин да влязат в един вид диалог с читателите си, защото четенията и публичните изяви са забранени и контактът с публиката им липсва“. Особено активен е романистът Марк Ламброн, който от самото начало на коронакризата публикува всяка неделя в „Journal du Dimanche“ своите наблюдения и разглежда пандемията като напомняне за това, че се наслаждаваме недостатъчно на живота. В същото време писателката Тереза Кремизи наблюдава от Италия всекидневието на хората и своето собствено, като изпъстря дневника си с редица фотографии.
Печатните медии във Франция обаче дават поле и за друг тип рефлексия по отношение на живота по време на пандемия. Всекидневникът „Libération“ предоставя възможност за двама художници да изобразяват сцени от всекидневния живот по време на Ковид-19. А списанието „Le Nouvel Observateur“ моли няколко писатели да напишат текстове по темата „Корона“, имитирайки стила на класически автори. Пиер Мишон например избира да пише от гледната точка на Гюстав Флобер и според Юрген Рите неговият пастиш е истинско литературно забавление.
На въпроса защо във Франция авторите пишат повече и с по-голямо постоянство за пандемията и то в смисъла на всекидневие, литературоведът Рите отговаря така: „Френските писатели са по-склонни да направят Ковид-19 своя тема, отколкото германските им колеги, защото в немскоезичния свят има някакъв страх от така наречената „булевардна литература“, от нещо, което няма нужната висота и дълбочина. Докато френските писатели невинаги посягат към писалката с мисълта, че творят голямо изкуство“.
Превод от немски: ЕМАНУИЛ А. ВИДИНСКИ
Източник: Deutschlandfunk
