При неотдавнашното си посещение в парижката книжарница „Lettres”, намираща се в сърцето на Латинския квартал, с изненада направих две открития: публикувания в издателство „Аден“ роман „Земните градини на Богородица” от Емилия Дворянова и листчетата със стихотворения, част от проекта на същия издател (който е и собственик на книжарницата) „Поезия на грам“: въпросните листчета, на които е отпечатано по едно стихотворение, действително се теглят символично на кантарче с тежести. Има стихотворения на френски, испански, италиански, английски, японски. Седемте стихотворения, които следват, са писани на френски от алжирски поети „класици“ от различни поколения. Алжир е уникален с това, че творците му пишат на три езика според предпочитанията си: френски, арабски и берберски.
Красимир Кавалджиев
Абрелкадер, емир на Алжир
(1808–1883)
Южен бриз
О, южен бриз, занеси поздрава ми и бъди благосклонен,
занеси поздрава ми на милите ми деца и разпилей над тях
карамфиловия си дъх.
Спри под шатрите на благородните ми синове
и им кажи,
че прекарвам нощите си в болка и бълнуване.
О, мили воини, отделени от мен, клепките ми
свикнаха с безсъниците и сладкият сън ме напусна.
Колко безсънни нощи, изпълнени с въздишки!
Като болник,
потопен от страдащите си очи
в нервност и тъга.
Без радост, без почивка – колко дълга е нощта!
Кога ли ще ви видя, за да свърши тя?
Мохамед Диб (1920–2003)
Сянка хранителка
Не питайте
дали вятърът, който фучи
по върховете,
разпалва някой огън,
бил той празничен,
бил той сиромашки
или сигнал на съгледвач.
В нощта все още потопени,
о, приказни жени,
заключили вратите си, сънувайте.
Вървя, вървя:
думите, които нося
на езика си, са
странно съобщение.
Малек Хаддад (1927–1978)
Дългият поход
Аз съм краят на роман, който започва.
Не за да забравим, не като нулева степен.
В очите си пазя непокътнатите си романси
и после, без нищо да отричам, тръгвам отначало.
Аз съм краят на роман, който започва –
за какво ми е да различавам небето от хоризонта:
не може да се отдели музиката от танца
и навсякъде халатът ми е продължение на моя дом.
Аз съм краят на роман, който започва,
и двете си Сахари ще превърна в песни.
В очите си пазя непокътнатия си романс,
всъщност аз и ученик съм, и урок.
Катеб Ясин (1929–1989)
Има удоволствие по-сладко от поема
и това е да живея в коленете ти.
Сред изблика
на младия ти смях
подсвирва птицата
от саваните
с крилатия шепот на зефира
и жалната песен на народите на любовта…
Ти, красавице, с очи по-черни
от моята душа,
стори ми място в уютната постеля,
да ти попея огнени песни!…
Във розата човек умира от ухания,
потръпват устните ми от повея на целувките…
Остави да потекат устните ти,
по-червени от кръв!
Джамал Амрани (1935–2005)
Пожълтели писма
Здравейте пожълтели писма на моята тъга
Здравей мой жасмин моя узаконена светлина
многоцветна непреклонна
по-дълбока от моите наченки на свенливост,
от несъстоятелна обида.
Здравей гореща вода на моя бунт
натрошено събуждане на моя сърцеразбивач
И слава на вас бездънни нежности
плътски пламъци на разума
хляб на невинността и съжалението
тамян на здрача.
И все пак аз още тръпна
по химери
както часът унило напредва
заради неясните тревоги.
Мурад Бурбун (1938–)
*
И мисля за теб о мое ехо моя фикс идея
скроена по моя мярка по шевовете на душата
мое лице мое опако моя ножница мой кинжал
мои вериги моя педя моя извоювана свобода
мое пространство и мое време и моя пепел и мой пламък
мой остатък, моя годеница, моя изненада, моя жена.
Юсеф Себти (1943–1993)
Плодородни хоризонти
За да окастря небе избълвано от облаци
за да окастря поглед низвергнат от нежност
за да окастря илюзия цъфтяща сред жълтуги
за да окастря звезда осакатена от крила на демони
ще литна към светлината ти
О да пиеш пиеш
от корито което образът подмята от хоризонт на хоризонт
О да премълчаваш премълчаваш
вълна която тинята надига от гной на гной
О да вярваш вярваш
в епос който слюнките предават от век на век
О да крещиш крещиш
легенда която годините втвърдяват от студ на студ
Ти преломи общия хляб
ти изсуши неутолените листа
ти постави хоризонта върху скалист бряг
калта изпива твоя образ
Превод от френски: КРАСИМИР КАВАЛДЖИЕВ
