Напред към природата!

Популярни статии

Бр. 18/2021

Марияна Фъркова

„Бавни планини“ на Михаил Калдъръмов прочетох бързо, на един дъх. По-късно я препрочетох със същата жажда за интересна литература. Защото неголямата по обем поредна стихосбирка на автора е написана от един истински поет, написана е от сърце и душа, което се усеща още при първото докосване до словото. Обичам такива поети – вдъхновени и вдъхновяващи, които владеят поетичния български език и майсторски се вслушват във всяка една дума, докато внимават за точния си изказ и внушения. Трудна е работата със словото за човек, който си дава сметка за това, което прави и защо го прави, а в тези стихотворения на пръв поглед не се забелязват усилията, времето, за което са писани. Отделните късчета сякаш са наготово „сграбчени“ в отделни житейски мигове – може би след дълго съзерцание сред природата. Уловени са в секундата, когато камъкът пада в кладенеца, реката измършавява от сушата, „шипковият храст танцува“ от полъха на вятъра, пчелата „придърпва с хоботчето си броеницата на дъжда“, свещта угасва от слънчев лъч в стария параклис, а случващото се е или през един ден на октомври, „когато къси са косите на здрача“, или през пролетта, когато глухарчето е „забравено от вятъра“… – но това винаги е мигът, когато поетът хваща в шепите си стихотворението и с изящна лекота и хармоничност го настанява върху белия лист. Тогава природата смаяно застива, стихотворението оживява, а поетът все още не знае какво е направил. В повечето стихотворения усещането е такова, макар и да има малко творби, по-необработени сякаш, прилични на недоукрепени докрай къщи, но това прави картината по-автентична. И някак по-естествено природна.

„Бавни планини“, както се вижда и от самото изключително сполучливо заглавие, не са абстрактни бълнувания сред природата, а добре намерени тематични полета сред вериги от планински възвишения, заобиколили ги от всички страни. В този смисъл са и самите творби, следвайки вътрешна логика при подредбата си в единна композиция. В чисто графичен план има и по-дълги, и по-кратки произведения (дори и само от две думи), има и по-прозаични, с нарушен ритъм, и по-поетични – с вътрешни несамоцелни рими, има по-цветни или само графични участъци, има сезони, настроения, раждания, животи, смърти… И това, което най-много ми хареса, са чудните метафори, които като тънка нишка преминават през цялата стихосбирка и я изпъстрят с интересни и точни внушения, пренасят от едно пространство в неочаквано друго, дават ѝ по-богат образен изказ.

Стихотворенията на Михаил Калдъръмов са не просто наблюдения на природни обекти и явления, не нарисувани със слова природни картини, или просто казано – стихотворения за природата, не. Това са многопластови прелиствания, изпълнени с дълбок смисъл. Общочовешките преживявания се движат във всеобхватни посоки и са настроени в такава ритмичност, която да отговаря на търсеното внушение, на определената тематична цялост. Липсват прекалени и неясни усуквания върху една и съща тема за сметка на стройни и като форма, и като обем цялостни творби. Внушенията са добре осмислени и на места достигат до изненадващи с простотата и съвършенството си форми.

Емоцията и мисълта на автора понякога достигат до доста изненадващи висини. Така например, ако прочетем стихотворението му „Шипковият храст и вятърът“ – център тук е един най-обикновен и незначителен шипков храст, банален елемент от природата. Този зрителен образ обаче: червените му плодове и бодлите, съживяват творческото му въображение – плодовете стават „червени лампички, запалени от слънцето“, а бодлите са оприличени с „котешки нокти“. Шипковият храст танцува с всеки повей на вятъра, а картината е пренарисувана поетично: вятърът „вдигна полата на долината // – изпопадаха цветята и пеперудите, докато бурята всичко помита по пътя си и го връхлита, разлюлява го до корен“. И Михаил Калдъръмов успява да намери една превъзходна поанта, надскачайки традиционното и отивайки в съвсем друга траектория, която изстрелва в други пространствени смислови висини: шипковият храст „излезе целия изподран, // заприлича на шипков храст // с тия капчици кръв по кожата“. Това пренаписване на пейзажа, одухотворяване и на вятъра, и на растението, които придобиват израз на чисто човешки взаимоотношения, са израз на философското преосмисляне на света, на образното мислене на автора. В цялата стихосбирка изобилстват подобни неочаквани поетични образи.

„Бавни планини“ е стихосбирка, написана от един свободен по дух човек, който е намерил и уединение, и вдъхновение, и смисъл сред хубостите на природата. В това време, когато цялото човечество е изправено на нокти пред поредното предизвикателство, определено като „световна пандемия“, когато хората и у нас са се затворили и изолирали, принудени да живеят в хаос и да изпълняват само заповеди, много от които напълно нелепи, една подобна тънка книжка събужда емоция и радост, дава лъч на надежда и живот, чертае посоки и може да ни направи по-нормални и добри.

Михаил Калдъръмов. „Бавни планини“. Изд. „Жанет 45“, 2021.

 

Подобни статии

1 КОМЕНТАР

НАПИШЕТЕ ОТГОВОР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Най-нови статии