Впечатляваща изчерпателна биография на почитания американски автор, изпълнена с анекдоти, вицове и множество детайли за шокиращото отношение на писателя към жените
Блейк Морисън
„Не искам да ме реабилитираш”, казва Филип Рот на автора на биографията Блейк Бейли. „Нека просто бъда интересен”. Историята на литературната знаменитост не може да не бъде интригуваща: правнук на имигранти, произход – ниската средна класа, автор на скандален бестселър за мастурбацията, два катастрофални брака и множество любовници, изумително разнообразие от творби (сатирични, сюрреалистични, метафикционални, натуралистични); смятан за най-големия писател на своето време, който пише на английски език; разминава се с Нобеловата награда въпреки всичко това. Филип Рот предпочита нюансирано представяне на живота си и предлага на Бейли да нарече биографията „Ужасната неопределеност на „аза”. За щастие, това не е заглавието на книгата. Двусмислието обаче играе важна роля в нея, особено в моментите, когато биографията представя отношението на Рот към жените – в живота и в романите. Това е точката, в която възниква въпросът за реабилитацията, и както това се случва с негови колеги (Сол Белоу, Джон Ъпдайк и Норман Мейлър), той не може да бъде избегнат, най-малкото в настоящия момент.
„Винаги всичко опира до жените”, пише Бейли. Първата от тях е майката на Рот, която вероятно не е била толкова обсебваща и задушаваща, колкото е майката в „Синдромът Портной“, но е така обожавана от него, че никоя жена след нея не може напълно да го удовлетвори. Бащата на Рот, който също е силно привързан към двамата си сина, оставя следа по друг начин – със своята работна етика (работи 12 часа на ден, шест дни в седмицата). За Рот детството е рай въпреки надигащия се антисемитизъм през този период. За него Нюарк е като Дъблин за Джойс: място, от което бягаш, но всъщност никога не напускаш.
В колежа Филип Рот открива удоволствието от писането на сатира, зарязва плановете си да стане „адвокат на потиснатите” и насочва енергията си към създаването на разкази. Идеята му била: „писане през деня, жени през нощта”, но на 23-годишна възраст Рот среща Маги Мартинсън, бъдещата съпруга от първия катастрофирал брак. Мартинсън е най-здраво стъпилата на земята и най-необузданата от всички негови предишни приятелки. И точно в това е проблемът: той гледа на нея като на тест за своята зрялост. Бракът обаче бързо му дотяга – още преди да завърши първата си книга, сборника с разкази Goodbye, Columbus, който го прави известен. „Не е справедливо”, казва Маги, която с право подозира, че той спи с други жени. „Ти имаш всичко, а аз – нищо. И сега смяташ, че можеш да ме зарежеш”. За да го задържи при себе си преди брака, тя убеждава бременна жена да ѝ даде своя урина като част от „научен експеримент” и използва позитивния тест, за да убеди Рот, че носи негово дете; казва му, че е съгласна да направи аборт, ако той ѝ обещае, че ще се омъжи за нея.
Минават три години преди Рот да научи истината; побеснял от факта, че е измамен така лесно, той веднага започва процедура за развод. Споровете за издръжката все още текат, когато Маги загива при автомобилна катастрофа. Неговите доходи през тази година възлизат на 800 000 долара (еквивалент на 6 милиона днес) – при тези обстоятелства той не трябва да ги дели с никого. Макар и да чувства облекчение, защото „нееврейският хаос”, който Маги е внесла в неговия живот, е зад гърба му, Рот продължава да изпитва жажда за отмъщение и взима своя реванш в прозата си. Версията на Бейли за тези събития подсказва, че авторът застава на страната на Рот. Все пак в текста се опитва да балансира това с откъси от дневника на Маги, която споделя на една от страниците му: „Рот не се интересува от мен, той само ме съжалява”.
Втората брачна катастрофа след женитбата му с Клер Блум до голяма степен е провокирана от начина, по който тя описва отношенията си с Рот в мемоарите Leaving a Doll’s House. В началото на връзката им, в изблик на чувства, писателят определя Блум като „чудесна, емоционална, сродна душа“, която го измъква от състояние на мъчителна болка (болките в гърба го съпътстват през целия му живот). Семейната хармония не трае дълго. Той не харесва дъщерята на Блум – Ана, която живее заедно с тях в Лондон. Клер Блум се чувства изолирана в имението на Рот в Кънектикът, състоящо се от 40 акра земя и закупено от него за 110 000 долара в момент, в който дори правата за издаването на най-несполучливите му романи носят четири пъти по-голяма сума (за него това е идеално място за усамотение и писане). Сред многото причини за раздори е връзката на Рот с приятелка на доведената му дъщеря – това подлудява и трите жени, които не са очаровани от неговото обяснение („Какъв е смисълът в къщата ти да има млада хубава жена, ако не спиш с нея“).
Повечето от връзките на Филип Рот са с по-млади от него жени: „Бях на 40, а тя на 19. Идеално“, казва той, макар и с напредването на възрастта идеалната за него възрастова разлика да се увеличава“. Писателят защитава теорията, че сексуалното желание към една жена намалява след две години, но 18-годишната му любовна история с „Инге“, прототип на Дренка в Sabbath’s Theater, я опровергава. Сред жените, с които флиртува или с които има връзка (макар и за кратко), са Джаки Кенеди, Мия Фароу, Ава Гарднър и Барбра Стрейзанд. Други любовници в текста остават неназовани или са споменати с псевдоними; сред тях не са момичето от „Плейбой“ Алис Денам (Мис „Юли“, 1956 г.), която го нарича „сексманиак“, и Ан Мъдж, която е зарязана от него, тъй като „кротостта и смиреността ѝ започват да го отегчават“ (след раздялата им тя прави опит за самоубийство).
Почитателите на Рот трудно биха преглътнали всичко това; същевременно хулителите му не могат да игнорират негови прояви на грижовност и щедрост към жените: бивши любовници на Рот споделят топлите си чувства към него и го посещават на смъртното му легло; писателки (Зейди Смит, Никол Краус и Мери Кар) са сред най-големите му фенове. „Не харесвам начина, по който описва жените“, казва Нел Фройденбергер през 2012 г. по време на допитване за най-великия жив американски писател, „както и начина, по който звуча, оплаквайки се“. Когато подобно недоволство се надига преди 40 години, Рот реагира яростно („Истеричен страх от пениса. Феминизмът се опитва да се наложи като нова праведност“) и използва прозата си, в която по-скоро драматизира този конфликт, а не го отрича.
„Да извадиш наяве отблъскващото“ е негов манифест. Честността относно мъжкото сексуално желание му навлича неприятности, но Рот ги приема като цена, която си струва да плати. „Синдромът Портной“ започва този процес и Sabbath’s Theater го завършва. В по-късните си романи – „Американски пасторал“, The Plot Against America и в последния, Nemesis, повествование за епидемия от полиомиелит, – либидото играе по-малка роля; спорно е обаче дали тези книги печелят от това. Ако младият Рот с решителност руши образа за себе си, с който израства – Приятното Еврейско Момче – то остаряващият писател с носталгия се обръща към своето детство и юношество.
Трогателен е разказът на Бейли за последните години на писателя. След като обявява, че се оттегля от писателската професия и оставя всички битки зад гърба си, Рот говори за „щастливо потъване в забрава”. Идват нови награди. Възкръсват стари приятелства. Млади жени продължават да се озовават в ръцете му, но не се случва нищо отвъд прегръдки. Попитан за мнението му относно Нобеловата награда за литература, връчена на Боб Дилън, а не на него, той с усмивка казва: „Всичко е наред, но следващата година се надявам да я вземат „Питър, Пол и Мери“[1].
Писателят би одобрил тази биография – не защото е пристрастна, а заради работохолизма на Бейли, който може да се равнява с неговия. Авторът на книгата изследва хиляди файлове, планини от материали – цяло чудо е, че успява да завърши биографията три години след смъртта на Филип Рот. Сред документите, цитирани в книгата, са „Бележки за моя биограф“, текст от 295 страници, написан в отговор на книгата на бившата му съпруга Блум. Писателят възнамерявал да я издаде, но приятели и адвокати го разубедили. Бейли разчита на тези записки повече, отколкото би трябвало, и несправедливо пренебрегва мемоарите на Блум, определяйки ги като „неприлични“.
Честотата, с която Рот влиза в конфликт с хора, които харесва (приятели, редактори, агенти, писатели) е само едно от множеството противоречиви неща в текста. Мъжът, който обича да цитира мотото на Флобер „Бъди дисциплиниран и порядъчен в живота си като буржоа“ е привличан от крайностите и вакханалията; публикува 31 книги, но определя писането на романи като „противно продължително бъхтене“; старателно избягва възможността да има деца, но силно се привързва към децата на другите; владее само английски, но страстно подкрепя писатели, които пишат на други езици, особено автори от Източна Европа. Най-голямото противоречие се крие в отношението му към жените – авторът на биографията го оправдава като типично за времето, докато враговете на писателя го сравняват с начина, по който Харви Уайнстийн третира нежния пол; позицията на Рот обаче е уникална и едва ли може да се сравни с нечия друга. „Защо искаш да ме определиш като… някакъв безсърдечен фрустриран изнасилвач?, пита персонаж на Рот своя психиатър в „Животът ми като мъж“. Някои критици ще използват тази биография, за да направят точно това. Но историята на живота на писателя е по-сложна – и далеч по-интересна.
Превод от английски: РУЖА МУСКУРОВА
Източник: „Гардиън“, 24 март 2021 г.
[1] Американска фолк група, основана през 1961 г. – Б. пр.
