Разговор с продуцента Николай Мутафчиев
74-тото издание на филмовия фестивал в Кан се състоя през юли на живо (за разлика от миналогодишното му издание) с оправдана доза приповдигнатост, но и притеснение. Организаторите предложиха на света силни филмови заглавия и се постараха да върнат познатия фестивален блясък, поне медийно. Международното жури, оглавявано тази година от екстравагантния режисьор Спайк Лий, присъди „Златна палма“ на филма „Титан“ на френската режисьорка Джулия Дюкурно. Медиите не пропуснаха да отбележат, че това е едва втората жена-режисьор, която печели „Златна палма“ – след Джейн Кемпиън, която получава отличието през 1993 г. за „Пианото“. Наред с това отбелязват, че всеки от другите три филма на жени в състезанието е заслужавал наградата повече от съмнителната провокация на Дюкурно. Специално внимание привлече и участието на българския филм „Жените наистина плачат“ на Мина Милева и Весела Казакова в програмата „Особен поглед“, която е част от официалната, състезателна селекция на кинофестивала. Филмът получи добри оценки и сериозни анализи в чуждестранната преса. Наред с филмите, Кан, като всеки голям фестивал, е изключително важен и със съпътстващите си събития, с програмите, предназначени за хората от индустрията, с различните си продуцентски форуми. На такъв един голям за общността форум бе и българският продуцент Николай Мутафчиев, съосновател на продуцентската компания Premier Studio, което бе и повод да се срещнем и разговаряме с него.
Г. Г.
Представи ни накратко повода за твоето пребиване в Кан тази година.
Аз бях част от инициативата Producers on the Move, която е част от European Film Promotion и която се провежда всяка година в Кан. Пътят към тази инициатива накратко е следният: всяка европейска държава предлага, както е на принципа на Оскарите, най-перспективния си за годината продуцент. Около 40 държави предлагат и от Кан селектират 20 човека на принципа на ясна и строга точкова система, която продуцентите трябва да покрият.
А тези точки са свързани с…?
Свързани са главно с копродуцентската дейност. Дават се допълнителни точки, ако си бил в продуцентски програми като ACE или EAVE, ако филмът ти е разпространен в над три държави, извън държавите – копродуценти и т.н. Всичките са на този принцип, максималният брой точки е 100, но с под 70 няма смисъл да кандидатстваш. Идеята зад тази инициатива е европейските продуценти да се свържат помежду си и да правят качествено кино заедно под формата на копродукции. Така или иначе Европа от известно време работи усилено в тази посока на обмен на идеи, хора, ресурси в рамките на всеки индивидуален филмов проект. Селекцията е на доста високо ниво, в нашата група беше продуцентката на „Не ме докосвай“, носител на „Златна мечка“ от Берлинале 2019 (с копродуцент от българска страна Мартичка Божилова от „Агитпроп“), беше продуцентът на „Още по едно“, датския филм, отличен с „Оскар“ за чуждоезичен филм тази година, Каспер Дисинг, както и продуцентът на филма „Титан“, който в крайна сметка спечели „Златна палма“ тази година, Жан-Кристоф Реймон. Въобще – Голям шлем, бих казал. В България тази инициатива не е особено популярна, но в Норвегия например тя е доста известна и уважавана. Първият въпрос към нас след като ни събраха беше: Как възприеха във вашата страна фактът, че сте селектиран? И аз какво да кажа – когато го съобщих публично, никой не реагира, имах няколко обичайни лайкове, но не беше събитие. Докато норвежкият продуцент каза, че като публикувал нещо в социалните медии, Фейсбук да речем, обикновено имал към 20 лайка, но след като е постнал, че е селектиран за Producers on the Move, е имал 2500 лайка, кметът на града лично му се е обадил по телефона и го е поздравил. Говоря в случая за разликите във възприемането на тази новина. За всички тези хора, перспективни продуценти от различни страни, някои вече с големи отличия като „Златна палма“ и „Оскар“, беше голяма чест, че са част от Producers on the Move.
Какво представлява едно такова продуцентско събитие отвътре?
Хубавото на тазгодишното издание на Producers on the Move и различното спрямо останалите бе, че то имаше на практика две версии – онлайн и на живо, защото до късно организаторите не знаеха дали ще има Кан и за да се застраховат, през май направиха онлайн издание. Така че ние на практика се срещнахме два пъти и имахме възможност да се опознаем по-добре. Още на втората вечер в срещата ни на живо имахме парти, нещо, което принципно се случва накрая, аз обаче не можах да остана за него, защото ходих до Ница да гласувам.
Има ли според теб условия за бъдеща обща работа в тази Ковид ситуация, която може би няма скоро да отмине, и доколко ние като филмова територия сме атрактивни за европейските продуценти?
Аз гледам на това на като на много важно събитие, най-малкото защото като се срещнеш с човека отсреща на живо бързо се разбира с кого може да се работи и с кого не. Ясно е, че ние мъчно може да допринесем с нещо към проект, чийто бюджет е
5 милиона евро. С учудване установих за себе си, че сред участниците нямаше проект за под 2 милиона евро, даже проектите от Румъния, които уж са като нас, бяха за около 3 милиона. Опциите за съфинансиране у нас са минимални, да не кажа нищожни. Тук нямаме регионални фондове или телевизии, които да инвестират в кино, имаме само Националния филмов център и частично участие на БНТ, прекъсвано неведнъж през годините. Но пък ние сме интересни, доколкото тук условията са много приемливи, чисто финансово, много сме либерални и отворени, а и на малко разстояние имаме изключително разнообразие от естествени декори – планини, море, реки, езера и пр. Просто ние сме интересни за по-малките филми, за по-големите сме безинтересни. Но да, с оглед на съществуващата схема за финансиране у нас може да се подкрепят предимно арт-хаус продукции, защото няма бюджетен ресурс.
Как участието ти в този форум ще се отрази на бъдещото ти развитие и на това на компанията ти?
За мен всичко на такъв форум е важно, дори да изпиеш една бира на плажа с някого. След време може да се окаже, че си пил бира с правилния човек. Най-малкото затвърдих убеждението си, че търсенето на средства е въпрос на стратегически план и много добро предварително проучване. Нелепо е да се мисли, че ей сега като имаш хубава идея, някой ще ти даде едни пари, защото има много хора с добри идеи, които искат пари. Важното е да стратегираш твоята идея правилно сред многото. Ние като компания имаме няколко проекта в развитие, единият от тях е „Платформата“, мой режисьорски проект, който се отлага вече 2 години, и това е удобен повод за търсене на бъдещи копродуценти. Наред с това в Кан се бяха постарали да ни организират срещи със селекционери, с хора, които взимат важни решения на различни форуми.
Това не е първото ти посещение в Кан, как ти се стори фестивалът и атмосферата тази година?
Аз ходя в Кан от 11 години и да, определено тази година е по-различна. Основното пале, основното място, където се случват важните за индустрията събития – не говоря за събитията, предназначени за публика, а вътрешнофестивалните събития – беше доста по-безлюдно тази година, нар. Марше беше полупразно, почти нямаше щандове, присъствието на хора от индустрията беше 60 процента по-малко от нормалното. Това не се разбра от страничната публика, а няма и нужда. Организаторите се бяха погрижили външно да няма драстична промяна – медиите се постараха да отразят Кан така, все едно всичко си е както преди – с френски шик, блясък и червен килим, което е важно от имиджова гледна точка. Но отвътре нещата бяха малко по-различни, сега например много по-лесно се намираха билети за филми, защото през 2019 г. почти беше невъзможно.
Успя ли да се срещнеш с екипа на „Жените наистина плачат“?
Имахме обща вечеря с Весела Казакова и Мина Милева, които бяха селектирани миналата година в Producers on the Move, но поради това, че Кан тогава не се случи, сега организаторите решиха да поканят някои от миналогодишните селектирани продуценти на официалната вечеря тази година. Говорихме си надълго и нашироко, тяхното участие в програмата „Особен поглед“ е наистина огромно събитие за нашата малка кинематография, което за жалост у нас отново не бе подобаващо огласено. Да попаднеш в „Особен поглед“ според някои представители на филмовата общност е по-добре от това да си в основния конкурс дори.
По какво работи сега твоята компания Premier Studio и ти конкретно?
Работим по няколко проекта. Приоритет, както казах по-горе, най-после стана филмът, който трябва аз да режисирам, „Платформата“. Той е одобрен за финансиране преди три години, но поради куп причини, включително пандемията, не стигаме до снимки.
Сподели накратко нещо от историята на филма.
Историята е много проста – петима емигранти от различни държави, бягайки от родните си места и от реалността, решават да си основат своя собствена държава на изоставена платформа в морето. Като единствен изход, за да продължат да съществуват. И основният герой, Стан – така му викат, защото не могат да изговорят държавата, от която той идва, а тя завършва на „стан“ – е в основата на провокацията. Петимата се опитват да направят най-демократичната държава, за да покажат, че това, от което бягат, не е единственият модел, а може да съществува по-добро устройство. Но Стан – Китодар Тодоров ще е в главната роля – всъщност в желанието си да запази демокрацията, налага диктатура.
Това звучи малко като притча.
Да, един вид антиутопия, от каквато вярвам, че има смисъл. Все пак писахме сценария дълго време и вложихме много, първоначално работих с Богдан Русев, после се включи Лъчезар Аврамов, а Димитър Стоянович е драматургичен консултант, накрая аз заключих финалния драфт.
В реални условия ли смяташ да го снимаш?
Да, в реални, върху платформа в морето. Някои биха го направили на постпродукция, но аз предпочитам всичко да си е истинско. И като говорим за копродукции, това би трябвало да бъде копродукция, аз реално този проект представих и на Producers on the Move. Започнахме работа с една датска компания, намерихме македонски партньори, но покрай Ковид много неща се промениха. Наред с това към момента у нас няма правилник и действащ закон, по който киноиндустрията да работи, финансирането е замразено за пореден път, НФЦ не работи, на практика се очертава нулева година за българското кино, но… аз се опитвам да мисля позитивно и да използвам времето за нещо полезно. Наред с това работим по документален филм за доктор Ружа (Ружа Игнатова), придобила световна известност с финансовата пирамида OneCoin. Очертава се много интересен проект, но отново топката е в НФЦ. Планираме през септември по кината да тръгнат и два наши филма – „Рая на Данте“ на режисьора Димитър Радев, с Владо Пенев в главната роля, който има своя успешен фестивален живот, както и филмът на Лъчезар Аврамов „Жълтият олеандър“, черна комедия, с участието на Китодар Тодоров и Леонид Йовчев в главните роли. Не е малко, мисля, за една почти провалена административно филмова година и за ситуация на сменяща се власт в държавата.
Въпросите зададе ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА