За състоянието на преводната литература и проблемите на преводачите
Разговор с Милена Попова, председател на секция „Художествена литература и хуманитаристика“ към Съюза на преводачите в България, и с Теодора Цанкова и Владимир Молев, заместник-председатели на секцията
Бихте ли разказали накратко кои са основните аспекти в дейността на Съюза на преводачите в България и по-специално на Вашата секция за превод на художествена литература и хуманитаристика? Кои са основните приоритети в работата ви в момента?
Теодора Цанкова: Съюзът на преводачите е професионално сдружение на преводачите в България, което обединява всички видове преводачи, както и теоретици, историци и критици на превода. Секция „Художествена литература и хуманитаристика“ насочва вниманието към различни проблеми на превода чрез публични дискусии (поредицата под наслов „Стари и нови преводи“ например разглежда в сравнителен план скорошните и отдалечени във времето преводи на произведения на Пруст, Монтескьо, Гьоте, Кафка и др.), допринася за по-добрата професионална подготовка на преводачите чрез ателиетата по превод, които организираме съвместно с фондация „Елизабет Костова“, насърчава младите преводачи чрез конкурси по превод (последните два се проведоха съвместно с Унгарския и Полския културен институт).
Владимир Молев: За щастие, в последните години СПБ се опитва да влезе в ролята си и на защитник на интересите на преводачите. Това включва не само просветителски кампании за правната рамка, която регулира труда на преводача, а и активна работа по промените в Закона за авторското право във връзка с въвеждането на Директива 790 на ЕП относно авторското право в цифровия единен пазар. На страницата на секцията (http://spblit.org) са качени типов договор за отстъпване на авторско право върху превод, Указанията за справедливи договори на ЕСАЛП и Кодекса за добри практики. Директива 790 на ЕП стъпва на разбирането, че авторите, респективно преводачите, са в неизгодна позиция в преговорните отношения и получават нищожна част от приходите от използването на създадената от тях творба, поради което се предвиждат редица мерки за гарантиране на справедливо и съразмерно възнаграждение на труда им. На българска почва това би означавало край на експлоататорските практики на немалко издателства и би трябвало да доведе до по-добро заплащане на труда на превода, а от там и до по-качествени преводи. Дали това ще стане – т.е. какви точно промени ще бъдат приети от новия парламент – зависи от всички нас и ние разчитаме на подкрепа от всички страни.
Милена Попова: Бих искала да добавя още нещо, което става все по-актуално с разширяването на онлайн медийната среда: необходимостта активно да се работи за видимостта на преводача. В последните години, особено след като в живота ни масово влязоха онлайн книжарниците, а в социалните мрежи се засили интересът към четенето, навсякъде виждаме преводни книги, много се говори и се пише за техните автори, но преводачите в повечето случаи остават в сянка. През последните месеци по инициатива на нашата секция Управителният съвет разработва кампания, за която ще потърси съдействието на АБК, медиите, библиотеките, интернет книжарниците, книжните блогъри… Смятаме, че е необходимо най-сетне да стане обичайна практика, когато се предоставя информация за преводни издания, публикува се откъс от превод, пише се рецензия или отзив, редом с името на автора винаги да присъства и името на преводача.
Ковид пандемията засегна книгоиздаването и книгоразпространението, и изобщо литературния живот. Как се отрази на вашата дейност, наложиха ли се промени в нея?
М. П.: Осезаемо липсваха представянията на книги и срещите с преводачи… А що се отнася до работата в секцията – пандемията стана причина да отложим във времето организирането на следващите обсъждания от поредицата „Стари и нови преводи“, които бяхме замислили. Дано скоро да можем да се събираме отново.
Зная, че Ви задавам твърде обширен въпрос, но все пак бихте ли обобщили какви са според Вас основните тенденции в превода и преводната литература у нас в момента?
Т. Ц.: Забелязвам твърде буквално и безкритично внасяне на чужди изрази и синтактични конструкции. Сякаш се забравя, че преводът е писане (макар и на съществуващ на друг език и в друга среда текст), т.е. създаване, а не копиране.
В. М.: С уговорката, че наблюденията ми се отнасят до преводите от английски език, бих казал, че цари живителна какофония. От една страна, има стремеж да се издават нашумели касови заглавия, като липсата на литературни достойнства се компенсира с истерична реклама, от друга, се разчита на преизданията на вечни амбъри и експлоатация до дупка на вече наложени имена, от трета се вижда сватбарско стреляне в тъмното с надеждата, че ще нацелиш някой пазарен хит, от четвърта има плахи опити за запълване на някои липси и т.н. Това, което обединява иначе симпатично разноликите преводни издания, е недоброто качество.
М.П.: Според мен една от основните причини за издаването и лансирането на доста слаби книги е това, че не са много издателствата, които разчитат на целенасочен, систематичен, ерудиран подбор на преводни заглавия. А за такъв подбор не стигат „редактори“, чиито основни умения са в рекламата, маркетинга и договарянето на правата за превод. Необходими са опитни професионални читатели с добър литературен вкус и отлично владеене на езика – и най-често това са именно преводачите. Обаче немного издателства се осланят на тях.
И още един твърде голям въпрос – как бихте обобщили значението на преводната литература за националната култура?
Т. Ц.: Значението на преводната литература за националната култура няма как да бъде преувеличено. Не само защото българската култура неизбежно се съпоставя и съизмерва с чуждата, а и защото преводната литература – огромният дял от книжния пазар – играе важна роля в изграждането на светогледа на читателите и във формирането на словното им богатство.
В. М.: Дори да оставим настрани въпроса за вноса на нови идеи и знания, преводната литература оказва огромно влияние върху състоянието на езика ни и до голяма степен обуславя неговото развитие.
У нас има изключително добри преводачи, и то от много широка палитра от езици, издават се преводи на много високо ниво, но както споменахте, се публикуват и такива с недотам добро качество. Този въпрос се коментира от години, според Вашите наблюдения намалява ли, или се задълбочава проблемът? Какви са възможностите на Съюза на преводачите да съдейства за високото ниво на публикуваната преводна литература?
В. М.: Големият проблем с преводите от английски не е, че има слаби преводи, а че средното, масовото ниво, не е достатъчно добро. Летвата е смъкната твърде ниско и в последните години посредствени или откровено слаби преводи се величаят като много добри или даже като чутовни постижения. Включително и в „Литературен вестник“. Ако необоснованите хвалби на издателите са донякъде разбираеми, безкритичното отношение в специализираните издания няма оправдание. Никой, в това число и СПБ, не може да направи нищо за подобряване качеството на преводите, ако медиите не съзнават своята отговорност и абдикират от задълженията си да отсяват зърното от плявата.
М. П.: Една от причините да излизат слаби преводи е и липсата на редакторска работа в немалко случаи. Боя се, че наистина отвън не може да се направи кой знае колко, ако издателствата не осъзнават, че пътят към добрата книга е дълъг и прескачането на значими звена – като редактор, коректор, консултант – води до некачествен резултат и разочарова читателя. А когато това става тенденция, с течение на годините летвата наистина се смъква ниско, както посочи Владо, и уви, започва да се приема за нормално.
Изграждането на един преводач професионалист е дълъг и нелек процес. У нас образованието по превод се осъществява най–вече в рамките на филологическите специалности в университетите. Сътрудничите ли си с тях, както и изобщо с организации и инициативи, ориентирани към усъвършенстването на преводачи?
В. М.: Един от големите успехи на изградилия се у нас дивашки капитализъм е налагането на представата, че професионализмът се изчерпва с уменията, като удобно се пропуска втората част от дефиницията на професия: трудова дейност, изискваща определени знания и умения, която се упражнява като източник на средства за прехрана. Доколкото у нас е почти невъзможно да си изкарваш прехраната с (качествени) преводи на литература, напълно закономерно е, че нямаме професионални преводачи. За що-годе качествен превод от английски се разчита на шепа ентусиасти, пенсионери и университетски преподаватели, а всичко останало е в ръцете на хора без нужните качества и познания, неопитни студенти, скучаещи домакини и търсещи слава рентиери. На това се дължи и ниското качество на средното ниво. Докато не бъде решен въпросът за професионализацията на превода, т.е. да можеш да се издържаш с тази дейност, не само нивото ще си остане ниско, но и образованието в университета ще е поредното пилеене на обществен ресурс, тъй като завършилите тези програми след това отказват да работят за чест и слава и намират реализация в други сфери.
Т. Ц.: Радваме се на добри партньорски отношения с Къщата за литература и превод, фондация „Елизабет Костова“, чуждестранните културни институти и специалностите с преводаческа насоченост в университетите. Сред последните бих откроила магистърска програма „Преводач-редактор“ в Софийския университет, съвместно с която организирахме дискусия за превода на диалекти по повод изданието на „Детски и домашни приказки“ на Братя Грим в превод на Слави Ганев и друга, за отношенията между преводач и редактор. Колкото и да е добро едно филологическо образование обаче, човек не става преводач, понеже го е завършил с отличен. Нужно е много четене и превеждане, непрекъснато развиване на знанията и уменията, а това става с опит, любознателност и плодотворна работа с редактор. Ателиетата по превод на фондация „Елизабет Костова“ и Есенните студиа по превод на Къщата за литература и превод са чудесни възможности за извънакадемично обучение по превод. Струва ми се, че за младите преводачи биха били много полезни и менторски програми, каквито се надявам да се появяват все повече в България – задълбочена работа върху превода на конкретна книга, при която менторът обучава младия си колега.
Кои са най–големите затруднения в труда на преводача на художествена литература и хуманитаристика у нас в момента? Как вашата организация подпомага преодоляването им?
М. П.: За някои от тях вече стана дума: ниското заплащане, което пречи на професионализацията; липсата на редактори, лишаваща особено младите преводачи от възможности за усъвършенстване, от задълбочено професионално общуване с по-опитни колеги. Трябва да споменем и различните проблеми при договарянето с издателствата – случва се на преводачи на художествена литература да се предлага договор за поръчка вместо за авторско право върху превода или пък – договор за откупуване на правата за вечни времена вместо за предвидения в закона срок до 10 години.
Т. Ц.: Да, във връзка с проблеми от този род е важно да отбележим, че през 2020 г. Съюзът учреди Фонд за правна защита и че работи с юрист, специалист по авторско право, т.е. нашата организация вече предлага юридическа помощ на членовете си.
Не без връзка с посоченото, основно затруднение за преводача е краткият срок за превод. Това е повикът на времето, давам си сметка, но не може да се очаква дейност, която изисква внимателно прощудиране на оригиналния текст и всичко около него, богата обща култура и талант за писане, да се извършва бързо. Качественият превод изисква време.
Всяка година Съюзът на преводачите присъжда награди за постижения в превода, и то в множество категории. Връчването им предстои и тази година. Бихте ли разказали малко повече за статута и организацията на наградите? Какво е според Вас значението им за културната среда у нас?
В. М.: С наградите на СПБ се отличават ярки и изключителни постижения в областта на превода през изминалата година, както и отделни преводачи за цялостна дейност. Наградите се връчват на 30 септември за Международния ден на преводача. Има и отделна награда за млади преводачи на името на Елена Мутева. За разлика от другите награди за превод, доколкото изобщо ги има у нас, при които като правило в журито липсват професионалисти в областта на превода, решенията за наградите на СПБ се взимат от доказани колеги с голям опит. Така, макар и да нямат парично изражение, наградите на СПБ носят голяма тежест за всеки преводач, тъй като зад тях стои признанието на цялата общност.
Въпросите зададе АНИ БУРОВА
