Станислав Лем
Трурл и Клапауций бяха ученици на великия Кереброн Емтадрата, който четиресет и седем години преподаваше Обща теория на драконите във Висшето неантично училище. Както е известно, дракони няма. Тази примитивна констатация може и да е достатъчна за един елементарен мозък, не обаче и за науката, понеже Висшето неантично училище изобщо не се занимава с туй, което не съществува; баналността на съществуващото е достатъчно отдавна доказана, за да си струва да ѝ се посвети дори само една дума още.
Та гениалният Кереброн, атакувал проблема с точни методи, установи три вида дракони: нулеви, измислени и отрицателни. Както беше казано, всички те не съществуват, но всеки вид по съвсем различен начин. Измислените и нулевите дракони, наричани от специалистите измисляк и нулевак, не съществуват по значително по-скучен начин нежели отрицателните. Отдавна в драконологията е известен парадоксът, че когато два отрицателни бъдат хербаризирани (действие, в алгебрата на драконите, отговарящо на умножението в обикновената аритметика), в резултат се получава недодракон в количество около 0,6. Тук светът на специалистите се беше разделил на два лагера, единият от които твърдеше, че става дума за частта от дракона от главата надолу, другият пък настояваше, че от опашката нагоре. Голямата заслуга на Трурл и Клапауций се състоеше в доказването, че и двата възгледа са погрешни. За първи път в тази област те приложиха теорията на вероятностите и така създадоха вероятностната драконология, от която следва, че драконът е термодинамично невъзможен само в статистически смисъл, подобно на елфите, джуджетата, гномовете, баячките, домашните духове и т.н. Чрез общата формула на неправдоподобността двамата теоретици изчислиха коефициентите на джуджезация, разелфяване и т.н. От същата формула следва, че спонтанната поява на обикновен дракон би трябвало да се очаква около шестнайсет квинтоквадрилиона хептилион години. Този проблем положително щеше да си остане само математически куриоз, ако не беше конструкторската жилка на Трурл, който реши да изследва въпроса емпирично. И понеже идеше реч за явления неправдоподобни, той изнамери усилвател на правдоподобността и го изпробва, най-напред в мазето у дома си, после на специален, спонсориран от Академията, Смокороден полигон, сиреч Драконолигон. Неориентираните в общата теория на неправдоподобността до днес питат защо всъщност Трурл е оправдоподобил дракон, а не елф или джудже, но го правят от невежество, защото не знаят, че драконът просто е по-правдоподобен от джуджето. Може би Трурл възнамеряваше да продължи опитите с усилвателя, но още първият опит му докара тежка контузия, защото виртуализиращият се дракон го ритна. За щастие, присъстващият на пускането в действие Клапауций намали вероятността и драконът изчезна. Мнозина учени по-късно повториха опитите с драконотрона, но понеже не им достигаше рутина и хладнокръвие, значително количество драконов тор се оказа на свобода, след като доста ги оплеска. Чак тогава се разбра, че противните чудовища съществуват съвсем различно от някакви там гардероби, скринове или маси; щото драконите се характеризират преди всичко с вероятност, общо взето доста голяма, след като веднъж са се зародили. Ако се организира лов за такъв дракон, че и с хайка, кръгът ловци с готови за стрелба пушки се натъкват само на изгорена и силно смърдяща земя, понеже драконът, като види, че лошо му се пише, от реалното пространство преминава и се скрива в конфигурационно такова. Бидейки все пак добиче извънмерно тъпо и гадно, той прави това инстинктивно, разбира се. Примитивните създания, като не могат да разберат какво се случва, често ожесточено упорстват да им се покаже това конфигурационно пространство, понеже не знаят, че електроните, чието съществуване никой здравомислещ все пак не оспорва, също се движат само в конфигурационното пространство и участта им зависи от вълните вероятност. Впрочем такива инати по-лесно ще приемат, че не драконите, ами електроните не съществуват, защото електроните, поне на дуел, не хвърлят къчове.
Превод от полски: Силвия Борисова
