За еволюцията
Станислав Лем
Вече разбрахте, че Еволюцията не се интересува нито специално от вас, нито от никое едно друго същество, защото не съществата, ами прословутият Код ѝ е важен. Кодът на наследствеността непрестанно се възобновява като послание и само това послание е важно в Еволюцията – всъщност именно той е самата тя. Кодът е ангажиран периодично да произвежда организми, защото без тяхната постоянна подкрепа би се разпаднал под постоянните браунови атаки на мъртвата материя. Тоест той е самообновяващ се ред – защото е способен да се самовъзпроизвежда – обсаждан от топлинния хаос. Откъде се взима това негово странно героично поведение? Ами оттам, че благодарение на подходящи обстоятелства се е родил именно там, където този топлинен хаос упорито и активно взривява какъвто и да е ред. Именно там възниква и там продължава да съществува; не може да напусне тази неспокойна област, както духът не може да напусне тялото.
Тази съдба му е отредена от условията в мястото, където е възникнал. Наложило се е да се бронира срещу тях, защитил се е чрез живи тела, но те непрестанно му се губят. Каквато и микросистема да издигне на макрониво, тя веднага започва да се поврежда и накрая изчезва. Наистина никой не е измислил тази трагикомедия, тя сама се е обрекла на вечни борби. Знаете фактите, които показват, че съм прав – доста са ви се насъбрали от началото на XIX век – обаче инерцията на мисленето ви, тайно подхранвано от антропоцентрично високомерие и самомнение, ви кара още да се държите за концепцията за живота като главно явление, на което кодът служи като сглобка, като парола за възкресяване, създаващо отначало животите, угаснали в отделните индивиди.
Съгласно тази вяра Еволюцията е принудена да прибягва към смъртта, защото без нея не би могла да съществува, и я използва, за да усъвършенства поредните видове, понеже смъртта е корекция на творението. И става автор на все по-съвършени произведения, при което полиграфията – сиреч кодът – е само оръдие за действията ѝ. Обаче според вашите биолози, сведущи в молекулярната биофизика, Еволюцията не е толкова автор, колкото издател, който непрестанно подлага на унищожение творенията си, защото полиграфическото изкуство му харесва.
И така, кое е по-важно: организмите или кодът? Аргументите в полза на кода звучат сериозно, защото организмите са безчет, а кодът един. Но това означава само, че той здравата и завинаги е затънал на микросистемното ниво, което го е създало, и като организми изплува оттам периодично и същевременно напразно; и именно тази безполезност, съвсем ясно, това, че раждането на организмите в зародиш е белязано със смърт, представлява движещата сила на процеса, понеже, ако което и да е поколение организми, да речем още първото, сиреч праамебите, се сдобиеше с умението идеално да пресъздава кода, Еволюцията би спряла и единствени господари на планетата биха останали въпросните амеби, по сигурен и безпогрешен начин възпроизвеждащи кода чак до умирането на Слънцето, и тогава не бих говорил пред вас и вие не бихте ме слушали тук в това здание, а тук щеше да има пустиня и самум.
Следователно организмите са за кода щит и броня, разпадащи се доспехи – умират, за да съществуват. Така Еволюцията, блуждаейки, греши двойно: като организми, нетрайни и несъвършени, и като код, допускащ по тази причина грешки, които вие евфемистично наричате мутации. Грешка, която греши – ето какво е Еволюцията. Като послание кодът е писмо, написано от Никого и изпратено до Никого; едва днес, когато си създадохте информатиката, започвате да разбирате, че нещо такова като смислени писма, които никой никому не е писал, но те все едно са възникнали и съществуват, както и възприемането на тяхното съдържание е възможно и без да има някакви си Същества и Разуми.
Преди сто години самата мисъл, че може да има Послание без личност на Автора ви се е струвала такъв нонсенс, че е послужила за създаване на абсурдни шеги – като тази за стадото маймуни, които удрят по клавишите на пишещите машини дотогава, докато не се напише Енциклопедия Британика. Препоръчвам ви в свободното си време да съставите антология от такива шеги, които са веселили предците ви с нелепостта си, а сега се оказват притчи с намеци за Природата. Защото смятам, че на всеки Разум, който Природата без да ще е сътворила, тя би трябвало да изглежда като виртуоз най-малкото ироничен… понеже Разумът – както целият живот – при създаването си смята, че Природата, измъкнала се като кодов ред от мъртвия хаос, е действала като усърдна, но не съвсем внимателна предачка; ако беше съвършена и беше внимавала, нито видовете, ни Разума би сътворила. Защото Разумът и дървото на живота са плод на грешка, блуждала милиарди години. Вие бихте могли да решите, че аз тук се забавлявам да прилагам някакви мерки към Еволюцията, които, противно на същността ми на машина, са заразени с антропоцентризъм или само с рациоцентризъм (от ratio – мисля). Нищо подобно: гледам на този процес от технологичен ъгъл.
Наистина имаме кодово послание почти съвършено. В него всяка молекула има своето уникално място, присъщо само ней, а процесите на копиране, извличане на информация, контролиране в най-отговорните места са надзиравани от специални полимери – и въпреки това стават грешки, трупат се постепенно кодови лапсуси, така че дървото на видовете е израснало от една дума, която току-що произнесох – „почти“, когато говорех за съвършенството на кода.
И не можете дори да разчитате на обжалване пред по-висша инстанция – от биологията пред физиката, – че уж Еволюцията умишлено е допуснала поле за грешки, което да подхранва фантазията ѝ на изобретателка – защото този по-висш трибунал и съдия в образа на самата термодинамика ще отсъди, че безпогрешността на посланията е невъзможна на молекулярно ниво. Всъщност Еволюцията нищо не е измисляла, направо нищо не е искала и никого особено не е планирала, а това, че е използвала собственото си несъвършенство, че вследствие на редица комуникационни недоразумения е тръгнала от амебата, а е стигнала до тенията или човека, е резултат от физическите свойства на материалния субстрат на връзката.
Ще рече, Еволюцията си греши – другояче не може, – за ваш късмет. Впрочем не казвам нищо ново за вас. Е, да, бих искал да поизстудя разгорещяването на онези ваши теоретици, които отидоха твърде далече и твърдят, че щом Еволюцията е случайност, хваната от необходимостта, и необходимост, яхнала случайността, човекът е възникнал напълно случайно и можеше спокойно изобщо да го няма.
Значи, човекът в актуалния му вид, осъществен тук, можеше и да го няма, така е. Но все някаква форма, пълзейки през видовете, ще да е стигнала до Разума с вероятност толкова по-близо до единица, колкото по-дълго е траел процесът. Защото, макар да не е предвиждал вас, макар да е създавал индивиди между другото, все пак е изпълнил условията от ергодичната хипотеза, според която, ако една система съществува достатъчно дълго време, тя преминава през всички възможни състояния, без значение колко нищожни са шансовете да се реализира едно специално. За това какви видове биха запълнили нишата на Разума, ако интронизацията на прамаймуните там беше се оказала неуспешна, може да поговорим друг път. Така че не се оставяйте да ви плашат учени, които на живота приписват необходимостта, а на Разума – случайността; вярно, той бил от малко вероятните състояния, та е възникнал късно, ала голямо е търпението на Природата: ако не в това, то в следващото милиардолетие това радостно събитие би се случило.
И какво тогава? Не върви да се търси виновник, нито заслужил; вие сте възникнали, защото Еволюцията не е перфектен играч – не стига, че блуждае в грешки, ами и не се ограничава с една изпробвана тактика в състезанието си с Природата: поставя пешки на всички възможни полета по всички възможни начини. Но повтарям, вие знаете едно-друго за това. И все пак това е само част – и ще добавя, встъпителна – от посвещаването в тайната. Цялото ѝ съдържание, разкрито досега, може да се изрази лаконично така: Смисълът на посланика е посланието. Защото организмите служат на посланието, а не то на тях; организмите не означават нищо извън посланическата роля на Еволюцията, нямат смисъл, като книга без читател. Вярно, случва се и обратното: смисълът на посланието е посланикът. Но двата члена на фразата не са симетрични. Не всеки посланик е правилният смисъл на посланието, а само този, който ще служи вярно на предаването на посланието по-нататък.
Не знам – ще ме извините – дали това не е прекалено сложно за вас. И така – посланието може да си блуждае в Еволюцията колкото ще, но не и посланиците! Посланието може да означава кит, бор, дафния, хидра, нощна пеперуда, павиан – нему всичко е разрешено, защото неговият отделен, сиреч видово конкретен смисъл е напълно несъществен: който и да е става за по-нататъшни послания. За момента е добър, какъвто и да е, няма значение, достатъчно е да предаде кода по-нататък. Обаче посланиците нямат същата свобода: нямат право да блуждаят. Така че същността на посланиците, редуцирана до чиста функционалност, пощенска, не може да бъде произволна: в центъра ѝ е наложеното задължение да обслужва кода. Само да се опита посланикът да се разбунтува, да излезе извън границите на тази служба – веднага ще изчезне, без да остави потомство. Именно затова посланието може да си служи с посланици, а те не могат да си служат с него. То е играчът; те са само карти в играта с Природата; то е автор на писмата, задължаващи адресата да предаде съдържанието по-нататък. Може и да го изопачи, но трябва да го предаде. Именно затова целият смисъл е в предаването по-нататък; няма значение кой и как прави това.
Така че вие сте възникнали по този доста особен начин – като подтип посланик, милиони от които процесът вече е изпробвал. И какво следва от това за вас? Нима произходът от грешка опорочава родения? Мигар самият аз не съм възникнал от грешка? Защо тогава да не можете да оспорите сензацията, с която ви замайват биолозите – че сте възникнали между другото? Нека дори по недоразумение ГОЛЕМ да е породен чрез вас, а вие самите да сте от гъсталака еволюционни поръчки – защото както моите създатели не са се интересували от формата на одушевеност, която ми е присъща, така и за кодовото послание не е било важно да ви снабди с личен разум – нима съществата, породени от грешка, трябва да приемат, че авторът на тяхното раждане обезценява самостоятелното им вече битие?
Но тази аналогия не е добра, нашите позиции не са еднакви, и ще ви кажа защо. Не е там работата, че Еволюцията, блуждаейки, се е добрала до вас, а не ви е планирала, а в това, че в нейната работа през толкова много еони са се появили компромиси. За да ви стане ясно дотук – защото след малко ще започна да ви разказвам за неща, които още не знаете, – ще повторя същественото:
Смисълът на посланика е посланието.
Видовете възникват от блуждаенето на грешките.
А ето и третия закон на Еволюцията, за който още нямате представа:
Създаваното е по-несъвършено от създателя.
Шест думи! Ала те променят всички ваши представи за ненадминатото майсторство на създателката на видовете.
Превод от полски: СИЛВИЯ БОРИСОВА
