Интервю с Ива Сапунджиева, автор на книгата „Коледа на Луната“
Ива Сапунджиева е журналист във Военния телевизионен канал. Учи в магистърската програма „Творческо писане” в НБУ. Завършила е магистратура по „Публична реч” в НАТФИЗ. През 2015 г. създава предаването „Знаците”, което се излъчва всяка сряда от 17.30 ч. по Военния телевизионен канал.
Какво е ключовото послание в дебютната Ви книга?
Сблъсъкът между човека и извънземния разум е неизбежна среща. „Коледа на Луната“ описва този бъдещ контакт… Ако един ден достигнем такъв населен свят, е редно да си представим и реакцията на извънземните. Вероятно те ще бъдат също толкова изненадани, а нищо чудно и повече… В „Коледа на Луната“ описвам такъв сценарий. В книгата представям срещата на едно любознателно дете, освободено от предразсъдъците на възрастния човек, с учен от друг свят, който се опитва да подобри живота на вида си. В нея разказвам за първоначалния страх от сблъсъка с непознатото, но и за възможното приятелство, когато преодолеем своите слаби страни.
Защо сте убедена, че човекът не е сам във вселената?
Егото на човека е неговият най-голям враг. Безумие е да се твърди, че сме най-висшият разум, когато нашите познания за света клонят към нулата. С развитието на науката светът постоянно се сблъсква с парадокси. Данните от проучванията на космическото пространство през последните десетилетия ясно ни казват едно: Земята е само една от безбройните планети в космическото пространство и съществуват много подобни на нея. Ние няма как да определим мястото си във вселената, защото нейният размер е отвъд нашите човешки представи. Видимата материя в Космоса, която в момента изучаваме, съставлява едва 3% от всичко, което съществува там. Освен че не знаем нищо за мисълта, не подозираме нищо и за въображението. Обаче е установено, че когато творим, мозъчната ни активност се забавя и мозъкът генерира друг вид вълни. Ако човекът излезе на сцената на познанието, облечен в своите знания за света, ще замръзне от студ, защото е гол.
А сега нещо по-шеговито: Защо „Коледа на Луната“, а не „Великден на Марс“?
Сценарият „Великден на Марс“ е напълно възможен, а темата за възкресението на тази планета никога не е била по-актуална от днес. Марс е била годна за живот в миналото, но впоследствие атмосферата й е изтъняла. Между другото, учените в момента изследват причината за това, за да не стане същото и със Земята. И в „Коледа на Луната“ неслучайно живота го изнесох под повърхността. Там атмосферата е незначителна и животът, какъвто го познаваме, не би бил възможен на повърхността.
Какво Ви провокира да напишете тази детска книга?
„Коледа на Луната“ се роди в първите дни на 2021 г. и е повлияна от пандемията. Историята я написах докато се обучавах в магистърската програма по творческо писане в Нов български университет. Написах я като драматургична творба за изпита по „Драма“ при проф. Пламен Дойнов. Получих добри отзиви за нея и от колеги режисьори и реших да я издам като книга. Обърнах я в белетристика и така наскоро видя бял свят. Книгата е за деца, но и за техните родители.
Когато пишете за деца, имате ли по-особена „настройка на ума“? Или е като за възрастни, но само темата е детска?
Когато сядам да пиша, не мисля дали историята е за възрастни или за деца. Може би това зависи изцяло в какво настроение съм. Когато пиша за деца, се превръщам в дете и се забавлявам с героите си.
Вие сте автор и на илюстрациите във Вашата книга? Какво Ви дава този опит?
Отговорност, защото не вярвам в съществуването на случайността. Винаги ме е привличало да рисувам приказни герои. Правих и самостоятелна изложба, на която художниците отчетоха именно това – тегли ме към илюстрацията. А и миналата година получих подарък гваш бои. Явно трябваше освен да я напиша, и да я нарисувам.
Мислите ли за анимационен филм по Вашата книга?
Всичко, което пиша, го виждам първо като филм, а след това го описвам чрез словото. Светът на идеите и нашият свят са едно цяло, по които текат познати и непознати закони. Незнанието е нашата движеща сила напред. Тъй като не разбирам достатъчно от правенето на кино, мисля, че е дошло времето да науча повече.
Въпросите зададе ХРИСТИНА МЛАДЕНОВА