Алесандра Бреци
Алесандра Бреци е доцент по китайски език и литература в Римския университет „Сапиенца”. Научните ѝ занимания засягат рецепцията на италианската литература в Китай (Данте, футуризъм, Калвино) и пътеписната литература. Сред по-новите ѝ книги е „Пътуващи книги: италианската литература в Китай през ХХ век” (Libri in viaggio: la letteratura italiana in Cina nel XX secolo). Публикуваме настоящия текст с любезното разрешение на авторката и на редакцията на сп. „Ричерка”, в което е публикуван със заглавие: Alessandra Brezzi, La Commedia in Cina. La Ricerca / N. 20 Anno 9. Nuova Serie. Maggio 2021.
Шедьовърът на чистата литература, който стои пред теб, читателю,
е непревземаема крепост, загадка на живота,
проникната от неизчерпаема мистерия. …
Какво е „Божествена комедия”?
Най-сетне го проумях: тя е замъкът на Кафка,
лабиринтът на Борхес, дяволът на Фауст
и римският хоризонт на Шекспировия Юлий Цезар.
Цан Сюе, 2004, 1-2.
Уникална ни се струва дефиницията, която китайската писателка антиконформистка Цан Сюе (1953) предлага на читателите си в началото на своя труд Yongsheng de caolian: Danding ‘Shenqu’ jiexi (Едно непрестанно упражнение: Анализ на „Божествена комедия” на Данте, 2019), и която извиква в съзнанието ни встъпителните думи от текст на друг голям италиански писател, Калвино, високо ценен от писателката и от китайската публика. Обемистият том, който Цан посвещава на „Комедията”, разкрива една нова тенденция в китайската критика през XXI век, която едва наскоро сложи началото на един внимателен и акуратен прочит на „Комедията”. За да разберем този обрат, трябва да се върнем назад до началото на ХХ век, когато започва пътешествието на Данте в Китай.
Пътят на „Комедията“
„Комедията” достига до Китай по дълъг вавилонски маршрут, който от Италия я отвежда в Европа, оттам в Япония и след това най-накрая в Китай. През 1921 г. по случай 600-те години от смъртта на поета „Литературният месечник” (Xiaoshuo yuebao) – периодично издание за обновление в литературата от началото на ХХ век и трибуна на Движението за нова култура[1], предлага като „мостра” от произведението първите три песни от „Ад”. Младият преводач Циен Даосун (1887-1968) открива Данте и неговата „Комедия” по време на обучението си в Япония (1889-1903), където рецепцията на поета е започнала още от първата половина на XIX век, и по-късно в Италия, където той пребивава от 1908 до 1909 г.[2]. Със съзнанието за абмициозното и титанично преводаческо начинание, което се кани да предприеме (затрудняващо още с избора на заглавие, тъй като в китайския литературен канон никога не е съществувало разграничение между комедия и трагедия), Циен пояснява в предговора към своята „мостра” – така я определя, – че това, което го е подтикнало да преобрази Дантевия „Ад”, не е било „никаква литературна претенция, а просто удоволствието да предаде тези истории и тази митология”. Било е „желанието да преведе най-общия смисъл на думите, със сигурност не да дръзне да съчини нещо аналогично”[3]. Накратко, да представи в Китай непознато дотогава произведение, което за Циен можело да бъде полезен инструмент за доближаване до европейската култура. Разбирането за „Комедията” като сума на европейската цивилизация със сигурност не се дължи на Китай, но независимо от това тази интерпретация се запазва през целия ХХ век. И съответно не литературната и езиковата стойност на „Комедията” стават причина тя да бъде предложена за превод на китайски език, а по-скоро това, че тя е средство за обясняване и разтълкуване на една цивилизация, която Китай открива тъкмо в онзи период и с която трябва да се съизмерва. Ролята и функцията на Данте за италианската литературна история освен това изглеждат абсолютно съзвучни на културния дискурс, който Китай държи още от края на XIX век, а именно на необходимостта от обновление на литературната система, векове наред предопределяна от строга жанрова йерархия, и отхвърлянето на вече отживелия класически език (уънйен) за сметка на един по-разговорен език, близък до говоримия (байхуа). Затова от началото на века до двайсетте години Данте бива многократно цитиран и предлаган за образец в статии и студии, които китайските интелектуалци пишат, за да отстояват реформаторските настроения. Бива дори включен като персонаж в театрално произведение. Прави го реформаторът Лян Цичао (1873-1929), който през 1902 г., докато е изгнаник в Япония, съчинява незавършената мелодрама „Новият Рим” (Xin Luoma), с елементи на пеене и рецитиране съгласно правилата на класическия театър. Според намеренията на автора драмата трябвало да представлява алегория, която да призове сънародниците му да не допускат страната да бъде „нарязана като пъпеш” от чуждите сили, а да съдействат активно за изграждането на една модерна нация, един нов, четвърти Рим. Данте излиза на сцената още от пролога, възседнал жерав (символ на дълголетие и мъдрост), с черти на безсмъртен даоист, и като гледа от Рая „прашния земен свят”, е заинтригуван от положението в Азия и затова решава да се отправи заедно с двамата си приятели Шекспир и Волтер на пътешествие в Китай. Стиховете, които декламира при излизането си на сцената, ясно показват политическата символика, която Лян придава на героя: „Аз съм духът на Данте, един италиански поет. Роден съм във велика държава и от млад се откроих с интелигентност и подранил интерес към политиката. Щом добих бегла представа за значението на свободата, не можех да търпя от деня на падането на Римската империя моята родина да е била нарязана като пъпеш […] разделена и завладяна от толкова тирани. […] Убеден, че за да се положат основите на националната независимост, трябва да се започне от пробуждането на духа на народа, написах няколко новели и драми…”[4]. След това начало с препратки и цитиране на фигурата на флорентинския поет преводът на Циен от 1921 г., макар и направен от японски версии, на свой ред почиващи на английски (Cary, 1814 и Longfellow, 1867) и немски преводи (Streckfuβ, 1824), е един сложен езиков вавилон и дори едва само „мостра”, има заслугата, че слага начало на дългата традиция от пълни и частични преводи, адаптации за деца или комикси, които Китай посвещава на „Комедията” през XX и XXI век.
„Комедията“ и Лисао
„Комедията” е италианската творба, която е имала най-голям брой преводи през ХХ век (от 20-те до 50-те години излизат шест нови версии), но независимо от това плодовитата преводаческа дейност не е съпроводена от също толкова наситена и плодотворна критическа работа. Преди всичко липсва критическа интерпретация на произведението „с китайски облик”. Малкото студии, посветени на „Комедията” през тези години, предлагат интерпретации и оценки, изказани от европейската критика в по-скоро еднообразен дух – Данте прославя Италия, баща е на езика, поет в изгнание, възпял любовта, културен мост между Средновековието и Ренесанса – и това продължава до края на миналия век. Сурова критика към проучванията на Данте в Китай отправя ученият медиевист Дзян Юебин (1953), който в хубавата си статия „Преглед на последните 100 години на Данте в Китай” (Danding zai Zhongguo de bainian huigu), публикувана през 2015 г., осъжда изолацията, в която са се окопали китайските дантеведи, неспособни да установят диалогични и интердисциплинарни отношения с останалия свят и съответно да предложат оригинални приноси към световните проучвания на Данте. Основният недостатък, в който Дзян обвинява китайските си колеги, е, че продължават да разработват вече ялови или отживели посоки на търсения, като това да сравняват Данте с класическия поет Цю Юен (IV-III в. пр. Хр.). На тази интерпретационна линия слага начало Лян Цичао, авторът на „Новият Рим”, който пръв съзира очевидни прилики – биографични и стилистични – между Данте и Цю Юен, автор на поемата от 373 стиха Лисао: скръбта на отлъчения. И двамата са били изпратени в изгнание, и двамата са се посветили на поетическа творба, която разказва от първо лице за пътуване в отвъдния свят („Божествена комедия”) и в света на свръхестественото (Лисао). И най-сетне, и двамата „удостояват поезията със задачата да бъде пазител на страдания и негодуване”, както пише Мао Дун в студията си „Божествената комедия” от 1935 г.[5]. Съпоставката между поета от китайската античност и поета от Италианското средновековие, превърнала се в топос от китайската научна мисъл и застъпена наред с останалите също и от Гао Синдзян (1940) в речта му в Шведската академия (2000) по случай присъждането на Нобелова награда, вероятно е била подкрепена от избора на Циен Даосун да използва метрическата схема на Лисао за превода на Дантевия „Ад”.
Оригинален глас в този хор представляват есетата на писателя Лао Шъ (1899-1966), който открива Данте по време на престоя си в Лондон (1924-1929) и се запалва по „Комедията”, като я сочи за едно от най-важните произведения, които са го формирали. През 40-те години, когато Китай участва във войната срещу Япония и през 1942 г. от Йен’ан Мао Дзъдун налага на писателите строги идеологически директиви с целта да превърне литературата в средство за пропаганда и индоктриниране на масите, Лао Шъ посвещава три есета на „Комедията”, в които „алегорично” изразява своето несъгласие със създаването на литература, която да е чисто политически инструмент. За Лао Шъ „Комедията” има заслуга за това, че „е отворила широко вратите на литературата и е разширила литературните хоризонти”[6]; с пътешествието си из човешкия дух Данте е „дарил” на писателите потенциално необятни пространства и сфери – пространства, които китайската политика възнамерява да ограничи драстично.
В комунистически Китай
Със създаването на Китайската народна република (1949) литературата все повече се подчинява на политическия диктат, писатели и преводачи бавно биват принуждавани да мълчат, поради което между 50-те и края на 70-те се превежда много слабо – единствените автори, които достигат до Китай, минават през съседен СССР. При все това на фона на литературното мълчание от тези години Данте не е напълно безмълвен, „Комедията” получава нов превод (1954) и се преиздават предишните версии; идеологическият „открит лист” ѝ се осигурява не заради литературната ювелирност, a заради високата оценка от бащите на марксизма, дадена в средата на XIX век. Именно оценката и политическият прочит на Маркс и Енгелс позволяват на „Комедията” да просъществува в Китай на Мао (поне до 60-те години). След приключването на Културната революция (1966-1976) и началото на политиката на отваряне, насърчавана от Дън Сяопин (1904-1997), от 80-те години се наблюдава процъфтяване на литературата и заедно с нея на преводаческата дейност, която по отношение на италианската литература може най-сетне да разчита на младите италианисти, обучени в академичните центрове, отворени с установяването на дипломатическите отношения между Китайската народна република и Италия (1970). Прави впечатление, че вниманието на тези преводачи не се насочва към до момента непревеждани автори (Ариостo, Леопарди, Верга са само някои от примерите), а отново се съсредоточава върху Данте[7] и по-специално върху „Комедията”, като от 1997 до 2005 г. за пръв път в превод директно от италиански излизат цели четири нови превода[8] (тези месеци се подготвя и пети по случай 700-годишнината от смъртта на поета[9]).
Отвъд формалните и стилистични решения, възприети от четиримата преводачи в интерпретативната им работа, една характеристика обединява всички преводи, направени в Китай през ХХ век: богатият и подробен апарат от бележки, с които неизбежно всяко издание трябва да се снабди. В случая с тези преводачи, за разлика от други в европейската традиция и настояще, интерпретативната работа не се изчерпва с търсенето на повече или по-малко еквивалентни езикови или метрически структури, а с
предаването на напълно отдалечени, а дори и направо чужди за китайската традиция понятия, идеи, знания. Културните пластове в „Комедията”, препратките от философски, биографичен, религиозен, исторически, богословски, митологичен и дори научен характер често се оказват чужди за един китайски читател от миналото и от настоящето. Затова бележките имат трудната задача да направят разбираем онзи културно-исторически субстрат от „непревземаемата крепост”, както определя „Комедията” Цан Сюе.
Идеята за чиста литература
За да завършим там, откъдето започнахме, трудът на Цан Сюе предлага веща, макар и субективна естетическа интерпретация на „Комедията”, като постепенно превежда читателя през трите отвъдни царства. В „Непрестанното упражнение”[10], последен от поредица трудове, посветени на някои западни автори (Кафка, Борхес, Калвино, Шекспир), Цан Сюе помества Данте в емпирея на „чистата литература” (chun wenxue),
понятие от основополагащо според нея значение, върху което работи вече от много години. За китайската писателка „Комедията” е пътуване в човешката душа, което стъпка по стъпка ни разкрива сложността и същевременно простотата на „механизмите” на човека, чрез нея Данте предлага „на човечеството път за вникване в себе си” в едно непрекъснато и усилно духовно търсене. Очевидна за мен е аналогията с интерпретацията на Лао Шъ. И двамата писатели си служат с „Комедията”, за да изкажат несъгласие с онази литература, която желае да се огъне пред повелите на политиката или пазара. През 40-те години Лао Шъ възпява литературата за душата, за да се противопостави на маоисткото схващане за литература изцяло в услуга на революцията; Цан Сюе през 90-те години определя „Комедията” като най-висш пример за „чиста литература” в спор с търговската и популярна посока, по която китайското литературно творчество е поело в този период. Това са двете лица на Китай от ХХ век, който от комунистическа страна е станал социалистическа страна „с китайски облик”.
Превeдe от италиански: ДАРИЯ КАРАПЕТКОВА
Консултант: МАЯ НЕНЧЕВА
[1] В началото на ХХ век Китай провежда „литературна революция”, с която се модернизират литературният канон и езиковите средства; виж N. Pesaro, M. Pirazzoli, La narrativa cinese del Novecento, Carocci, Milano 2019, с. 15-21.
[2] Баща му Циен Сюн (1853-1927), служител на Империята Цин, е изпратен в Италия от манджурското правителство като посланик в Китайската легация в Рим.
[3] A. Brezzi, Qian Daosun e il suo Inferno. La prima traduzione della Divina Commedia in Cina, в: M. Scarpari, T. Lippiello, Caro Maestro… Scritti in onore di Lionello Lanciotti, Cafoscrina, Venezia 2005, с. 162.
[4] G. Bertuccioli, Un melodramma di Liang Qichao sul Risorgimento italiano: Xin Luoma (La Nuova Roma). Introduzione, traduzione e note, в: «Catai», I, 1981, с. 314.
[5] Mao Dun, Shen qu [Божествена комедия], в Shijie wenxue mingzhu jianghua [Беседи върху световните литературни шедьоври] Jiangsu wenyi chubanshe, Нанкин, 2009, с. 56-57.
[6] Lao She, Ling de wenxue yu fojiao [Литературата на душата и будизмът], в „Renmin wenxue chubanshe”, Пекин 1989. Т. 14, с. 443.
[7] За първи път се публикуват De Monarchia (1985, 1997) и „Пир” (1995).
[8] Версиите на Тиен Дъуан (1997) и Хуан Уъндзие (2000) са в проза, тази на Хуан Гуобин (2003) и Джан Шугуан (2005) са поетични. Тъй като не е италианист, а поет, Джан Шугуан всъщност е ползвал англоезични версии.
[9] В началото на 2021 г. по случай 700-годишнината излезе нов превод на „Нов живот” от двама млади учени, Шъ Хуей и Ли Хайпън; преводът на „Комедията” е под редакцията на известния италианист Уан Дзюн.
[10] Любопитен е и изборът на заглавие. Цаолиен означава тъкмо физическо упражнение: за писателката четенето на „Комедията” е трудно физическо и интелектуално изпитание.
