Столичен куклен театър в 5 години (2016 – 2021)

Популярни статии

Зорница Каменова

бр. 39/2021

Снимка 1. Мюзикъл с кукли „Авеню Q” от Робърт Лопес, Джеф Маркс и Джеф Уити, режисьори Уест Хайлър и Петър Кауков, Столичен куклен театър, 2017. Снимка Гергана Дамянова

За целия 75-годишен период от създаването си през 1946 г. Столичният куклен театър е променял няколко пъти името и статута си и в момента е единственият общински куклен театър в София[1], в който се играят представления за всички възрасти. Театърът разполага с две зали – Салон „Гурко“ и Салон „Янко Сакъзов“, но от юни 2018 до юни 2020 г. залата на бул. „Янко Сакъзов“ е в ремонт и театърът посреща зрители само в централната сграда на ул. „Гурко“ 17. Периодът от 2016 до 2021 г. обхваща управлението на двама директори – Кирякос Аргиропулос – до средата на 2019 и Иван Райков – след това и досега.

Важен фактор в глобален мащаб, който реално влияе върху театъра в този петгодишен период е сериозната криза вследствие на пандемията от Ковид-19. От март 2020 г. тя е сериозно изпитание за целия обществен и културен живот, в това число и за дейността на театрите през 2020 и 2021 г., които работят от пълно ограничение и отсъствие на публиката до 30 или 50% запълняемост на залите. Тези фактори се отразяват на натуралните показатели за дейността на конкретния институт. През 2016 г. премиерите са 5, има около 500 представления, зрителите са 43 026, през 2017 има 6 премиери, 467 представления и 42 779 зрители, през 2018 – 4 премиери, 400 представления и 39 387 зрители, за 2019 има 6 премиери, 380 представления и 38 279 зрители. През 2020 – годината, минала под знака на пандемията, има една премиера, 188 представления и 10 669 зрители.

Едни от най-важните тенденции, доминиращи през този петгодишен период са търсенето на многообразие в театралните естетики и прилагане на различни колаборативни практики. Запазването на многообразието е основен и важен приоритет, който се маркира преди всичко от репертоарните избори. Това е търсено и в разнообразни форми и театрален език на различни режисьорски почерци, но най-вече в различния профил на публиката. Освен класическите детски куклен театър и куклен театър за възрастни, в репертоара присъстват едни от най-обичаните от публиката представления от бебешкия куклен театър. В трайно установената в репертоара на Столичния куклен театър програма „Театър за бебета“ до 2016 г. се играят „Бебешка пиеса“, реж. Елза Лалева (2014) и „Усмихни се“, реж. Мария Банова (2015), а през 2017 г. към тях се присъединява и „Кофичка с лопатка“, което е за малко по-големи бебета. Специфичното на бебешкия куклен театър е, че включва представления, които помагат на бебета и малки деца до 3 години да опознаят света и чрез движения, танц, музика и светлина да се обиграят различни форми, обеми, цветове, материи в динамична движенческа интеракция с публиката. За 2 до 5-годишните пък той е запознанство с обособени форми на растения и животни, геометрични фигури, понятие за цветове, пречупени през личните преживявания.

Детската посока на куклен театър също е защитена в нейното разнообразие. Примерите в сферата на кукления театър за деца потвърждават необходимостта от традиционната му функция на познавателно средство за детското възприятие с поучителен момент, разпознаваеми сюжети, ситуации, персонажи, заглавия. Най-сериозен дял имат драматизациите по приказки. През периода от 2016 до 2021 г. са имали премиери „Хуан Дариен – момчето тигър“ по Орасио Кирога (2016), „Принцесата и свинарят“ по Х.-К. Андерсен (2016), „Карлсон“ по Астрид Линдгрен (2018), „Страната на Оз“ по Лиман Франк Баум (2018), „Красавицата и звяра“ по френска приказка (2019), „Непознатото дете“ по Е.Т.А. Хофман (2019), „Грозното пате“ по Х.-К. Андерсен, „Малкият Мук“ по Вилхелм Хауф (2020), „Малката нула“ по Джани Родари (2021). Присъстват и български приказки – народната „Момче и вятър“ (2016), „Хитър Петър“ по Маргарит Минков (2019) и „Косе Босе“ по пиесата на Рада Москова (2021).

Снимка 2. „Непознатото дете“ по Е.Т.А. Хофман, режисьор Диана Добрева, сценограф Марина Райчинова, Столичен куклен театър, 2019. Снимка Александър Богдан Томпсън

Към интереса на най-малките деца е насочен спектакълът „Грозното пате“ (2018) на режисьора Мария Банова с наивистична визия и наподобяващи дървени детски играчки кукли (сценография и кукли Васил Рокоманов и Силва Бъчварова). За малко по-големи са актуалните авторски прочити на режисьора Елица Петкова по класическите произведения „Страната на Оз“, сценография и кукли Ива Гикова и Ивайло Николов, и „Красавицата и звяра“, драматизация на Димитър Иванов, сценография Христина Недева-Храстче. Чрез тези текстове и интересната им визуална интерпретация спектаклите на Елица Петкова извеждат важни и значими за детското съзряване и осъзнаване послания. Със заглавие, вдъхновено от едноименното стихотворение на Джани Родари е спектакълът „Малката нула“ на актьорите Мила Коларова и Румен Гаванозов. Той изненадва с неочаквания драматичен и игрови потенциал на историята в едноименното стихотворение, с което е гарантирана искрена забава както за децата, така и за техните родители.

Любопитният режисьорски поглед на Тодор Вълов в спектаклите по „Карлсон“, сценография и кукли Ивайло Николов и Ива Гикова, и „Малкият Мук“, сценограф Наталия Гочева, насочва находчиво средствата на кукления театър, за да представи в минималистичен ключ сюжетите на познатите произведения. Те изискват малко по-сериозен зрителски опит, за да бъдат разпознати хипи- и бохо-препратките към неограничения порив за свобода на другия, различния Аз в текста на Астрид Линдгрен и да се оценят символите и моралната притча в древния източен свят в арабската приказка на Вилхелм Хауф.

Потапянето във фолклорната естетика и преработките на текстове от народната традиция е търсено в спектакъла „Хитър Петър“, режисура и сценография Боньо Лунгов и Константин Каракостов, където образите оживяват от старинни автентични предмети. В „Момче и вятър“, режисьор Петър Пашов, сценограф Енчо Аврамов, също се използват фолклорните мотиви и елементи в музикално-танцовата среда, но в стилизиран минималистичен стил.

Със сериозен опит и признание в драматичния театър, режисьорката Диана Добрева, заедно със сценографа Марина Райчинова, е поканена да реализира спектакъла „Непознатото дете“ – техен първи опит в кукления театър. Постановката, копродукция с фондация „Културни перспективи” и издателство „Ентусиаст”, извежда изключителната многопластовост на текста и възможностите му за хиперболизирана сценична образност, като я позиционира в най-непопулярната възрастова ниша – за младежи и по-пораснали деца.

Визуалната посока също има своето място в детския куклен театър. Представена е от ултравиолетовото пиршество на образите в авторския спектакъл на Боньо Лунгов и Константин Каракостов в „Игра на въображение“ (2018) и от друг любопитен спектакъл пак в това благодатно за детската фантазия поле – представлението „Малко синьо и малко жълто“ от Лео Леони, сценограф и режисьор Миха Голоб (2017), чиято идея и постановка в оригинал е на словенски творчески екип.

В куклено-театралния репертоар особено място заемат коледните спектакли. С празнична тематика са реализираните през периода „Стана нещо необикновено“ от Стефан Москов и Леонард Капон, по приказки на Джани Родари, режисьор Иван Райков (2017), „Бисквитко спасява Коледа“, по английска народна приказка (2019), режисьор и сценограф Бояна Минковска и „Искаш ли подарък“, режисьор Веселин Бойдев (2019). Възстановен през 2016 г. с нов актьорски екип е и успешният „Tримата снежковци“ от 1995 г., с който са израснали поколения деца (режисьор Анастасия Янкова, сценография Стефка Кювлиева).

В репертоара на Столичния куклен театър куклено-театралните представления със социално-възпитателна и познавателна функция за детска и бебешка аудитория се представят успоредно със семеен и куклен театър за възрастни. В най-пълна степен куклено-театралната практика, насочена към възрастната публика разчита на метафорично-символната знаковост на куклата и е предизвикателство към възприятията и интелектуалния и емоционален опит на зрителя. Тази посока развива същински новаторските търсения на куклено-театралната изразност, но и формира нови публики. През 2017 г. режисьорът Петър Тодоров, воден от възможностите на Шекспировите текстове да се интерпретират със средствата на кукления театър създаде спектакълът „Зимна приказка“ (сценограф Хана Шварц).

През този период Столичният куклен театър продуцира и първия бродуейски мюзикъл с кукли в България „Авеню Q“ с американски режисьор – Уест Хайлър, в колаборация с български творчески екип начело със сърежисьора Петър Кауков. Продукцията се реализира с подкрепата на фондация „Америка за България“ и е част от дългогодишното партньорство между фондация „Арт офис“ и The Drama League, Ню Йорк. Създаването му е предшествано от кастинг и два уъркшопа под ръководството на Майкъл Баракива, Шели Бътлър, Клеър Кук, Гейбриъл Шанкс и Петър Кауков. С изключително майсторство на всички нива, мюзикълът се вглежда в болезнени и табуирани теми на живеенето в едно общество, като ги визуализира директно с много хумор, ирония и забавна лекота. Това доведе до популяризирането на този нетолкова развит в България жанр, а спектакълът е канен на редица национални, а и международни театрални фестивали у нас.

В съвсем друга естетическа посока, но част от тенденцията за интернационална колаборация с цел търсене на интересен, съвременен и най-вече иновативен куклено-театрален синтетичен език са сюрреалистичният разказ и визия в спектакъла „Свят/O“ (2012), където заедно работят холандският режисьор Дуда Пайва, сценографът от Словения – Яка Иванч и авторите на кукли – DPC Atelier и Джим Барнард (Великобритания). Той също е представян на значими международни и национални фестивали, а в настоящия период е възстановен и отново се включва в репертоарния афиш на театъра.

Изброените дотук видове куклен театър (бебешки, детски и за възрастни) диференцира публиката според възрастовия диапазон.

Особено внимание в репертоара заслужават спектаклите на Катя Петрова, които продължават да се играят.  „Ние, врабчетата“ по Йордан Радичков (2002), „Приказка за скитника-крал“ по Чапек (2012) и „Хуан Дариен – момчето тигър“ по Орасио Кирога (2016), които са в нишата на семейния куклен театър. Те разширяват обхвата във възрастта на публиката и са интересни както за възрастни и деца, така и за тийнейджъри. Отличавани на всички възможни куклено-театрални фестивали в България, спектаклите на Катя Петрова носят виталност и човеколюбие, а и винаги отправят различна перспектива към екзистенциалните въпроси на битието. Един от нейните спектакли от репертоара на Столичния куклен театър с премиера през 2008 г. „История с чайка и банда котараци“ по Луис Сепулведа, през 2018 г. под нейна режисура е поставен като съвместна копродукция между японски и български актьори в японския театър „PUK“ и е представен на фестивала „Панаир на куклите“ през същата година.

Истинско многообразие на театралните проявления – цирк, разнообразни улични форми и шоу, предметен театър и др. се вижда най-концентрирано в представленията, гостуващи на биеналето за уличен и куклен театър „Панаир на куклите“ с главен организатор Столичен куклен театър. В периода се проведоха две негови издания – през септември 2016 и 2018 г.. Третото, което трябваше да е през 2020 г., поради ковид кризата се отложи за настоящата 2021 г. Изданието през 2016, което отбеляза и 70-годишнината на театъра, представи повече от 70 събития и имаше 16 000 зрители, а това през 2018 – 47 представления на чужди трупи и 16 848 зрители, като трябва да се има предвид, че в това число влизат безплатни улични представления, майсторски класове, юбилейни изложби и уъркшопи. В рамките на фестивала, освен спектакли на значими европейски режисьори от целия свят има традиция да се провеждат уъркшопи за професионалисти кукловоди с творци като Невил Трентър (Холандия), Руслан Кудашов (Русия), да се изнасят лектории, например за традиционния японски театър „Курума-Нинджо“, за спецификата на драматургията за деца на полската изследователка Лиляна Бардиевска и др. За широката публика са семейните и детски работилници върху различни материали и сетива, като брашно, пясък, цветове. Особено внимание заслужава специално създадената за фестивала през 2018 г. изложба, посветена на 90 години от рождението на архитект Иван Цонев, която е представена на Пражкото квадриенале за сценография и театрален дизайн през 2019 г.

Столичният куклен театър е дългогодишен партньор и приемаща сцена на Куклен софийски театрален салон, който е в основата на едно от най-устойчивите сътрудничества със Съюза на артистите в България. Куклените спектакли, номинирани за националните награди „Икар“ и включени в програмата на Салона се представят на двете сцени на театъра, организира се „Парад на куклите“ и се провеждат множество ателиета за деца. Трайно е и партньорството с Асоциацията на куклените театри – АКТ УНИМА, България, както и със САБ за връчването на годишните награди на Асоциацията за млад актьор, актриса или екип в областта на кукления театър СИВИНА.

Почти е невъзможно да се откъсне един кратък времеви период от живота на един театрален институт за сметка на тенденциите и ключовите събития, които формират цялата му творческа биография, в случая 75-годишна. Но пък той може да послужи като съвременна перспектива, от която да се огледа цялостното му развитие до настоящия момент, проследявайки съхранението на определени естетически и политически посоки – в цялото им разнообразие, със силни и гарантирани, но и смели и рискови начинания.

[1] В първите години от съществуването си – от 1948 г. театърът се нарича Народен куклен театър, а от ноември 1961 г. се нарича Централен куклен театър. През 60-те години е под крилото на СГНС – Софийски градски народен съвет. На 23 май 2001 г. с решение на Столичния общински съвет популярният Централен куклен театър добива статут на Общински културен институт и сменя името си на Столичен куклен театър.

Подобни статии

НАПИШЕТЕ ОТГОВОР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Най-нови статии