Йоанна Нейкова
Една изключително интересна поява в полето на графичните книги представлява „Телогинариум“, чийто автор е илюстраторът, режисьор и разказвач на истории Ясен Григоров. Тя събужда и провокира едни колкото древни, толкова и съвременни въпроси – за отношението между духа и тялото, за метаморфозата, за срещата с другия.
Книгата излиза през 2020 г. под шапката на издателство „Точица“ и тяхната поредица „Нов ред“. Като илюстратор той работи и по други проекти на издателството като книжките „Колко ягоди растат по морето“ на Александър Шурбанов, „Тетрадка за приказки“ на Зорница Христова и др. „Ангелите пазители“ и „Ако бях цвят“ пък са изцяло дело на Григоров. Това взаимопроникване на образ и слово бележи по един или друг начин по-голямата част от работата му – а под това може лесно да се забележи един особен стремеж за разказване на истории в тяхната многоизмерност и комплексност – не просто като текст, нито пък просто като образ. Не трябва да се пропуска и това, че зад името на Григоров стоят и два прелюбопитни филма – „Малък – голям“ и „Лили Рибката“. Последният излиза на голям екран през 2017 г. – историята на едно необикновено-обикновено дете, което има способността да се превръща от момче в момиче и от момиче в момче. Фантазирането, магията, играта на въображението удобно се настаняват в световете, които Ясен Григоров създава. Лесно може да се изведе на преден план темата за преобразяването от едно в друго, която тема изглежда е важна за автора, тъй като именно нея поставя в основата на книгата си „Телогинариум“.
„Телогинариум“ е малка книжка – дори може да се каже, че е джобна книжка, такава, която можеш да носиш непринудено и постоянно със себе си – като бележник, като дневник, в който са уловени различни апокрифни мисли, превърнати в истории. Книгата е изпълнена с 16 двойки фигури. Предхождани са от великолепен предговор на Марин Бодаков, който успява с характерната за цялата книга лаконичност да предостави на онзи, който ще се докосне до книгата, своя ключ към нея. Шестнайсетте истории са окръглени и от епилог.
Важно е да се обърне внимание на това, че авторът използва именно думата фигури, за да означи както изображенията, така и текстовете. В интервю с Петър Грудов Григоров отбелязва, че нарича илюстрациите фигури, тъй като „изглеждат като доказателствен материал за фантастични и шантави истории“[1] и подчертава връзката с изображенията, поместени в учебници. Именно с това, че са определени като фигури се експлицира илюстративният им характер. Но същото определение е поставено и на текстовете, тъй като те на свой ред ословесяват изображенията – тогава може да си зададем въпроса кое на кое е илюстрация – образът на текста или обратното. Сякаш Ясен Григоров не иска да даде категоричен отговор на това – двете функционират едновременно в синхрона между слово и образ, за да изградят един разказ, който преминава ту във визуалното, ту в текстовото. Тази особена флуидност се забелязва и на тематично ниво.
За какво всъщност ни разказва „Телогинариум“? Изглежда, че лесният отговор е за тялото и неговите чудатости, за човешкото в телата ни, за един човек, за Човека. Едновременно с това поместените истории са своеобразни философски размишления – опити, мисловни упражнения с границите на човешкото. Така например във Фигура 7 един човек изведнъж, докато си вървял по улицата, се нагънал на множество гънки и се превърнал в голямо парче плат, от който плат впоследствие един шивач ушил чуден костюм. Има други случаи, в които превращението протича като процес, или пък като непрекъснатата осцилация между две различни състояния. Подобно на човека от Фигура 2, който започнал да отслабва и в процеса на слабеене в тялото му се освободило толкова много място, че частите на неговото тяло постепенно започнали да се разместват, да разменят местата си, да се преобръщат. Или пък може да погледнем човека от Фигура 12, който, полегнал на една поляна, чакал толкова много време неговите другари за игра да се завърнат, че постепенно метаморфозирал в ябълково дърво.
Това, което представлява „Телогинариум“ е именно опит върху метаморфозата, върху нейните нови измерения, които обаче имат древни основи. Неслучайно самият Ясен Григоров отбелязва „отколешността“ на изображенията в книгата и по какъв начин това дава усещане за автентичност, как показва достоверната страна на тези на вид невероятни истории. Подобна на Овидиевите „Метаморфози“, които проследяват митологични фигури и техните превращения, „Телогинариум“ проследява метаморфозата на човешкото тяло и в този смисъл – на човешкото въобще. Този особен герой от книгата на Григоров претърпява различните възможности за превращение на себе си – понякога това превращение се случва внезапно, ненадейно и сякаш изненадва самия него. Друг път метаморфозата е плод на определени усилия, на някакво желание, което променя както тялото, така и душата. В определени случаи промяната е от едно състояние в друго, а понякога дори води до изчезване и смърт. Изпитанието на границите на възможното и невъзможното използва езика на фантастичното като онзи език, който най-добре може да артикулира потенциално скритото. Фантасмагоричното в тези истории само подчертава сякаш потенцията на човешкото, неговите неизчерпаеми възможности да бъде друг.
Епилогът на „Телогинариум“ отваря още един вход към книгата – за специфичната метаморфоза, която настъпва при срещата на човека с друг човек. Моментът на докосване до другия разкрива нови пътища в познаването на самия себе си. Книгата на Ясен Григоров по внимателен и деликатен начин показва това. Една финална метаморфоза на погледа – метаморфозата на собствения образ в окото на другия.
Ясен Григоров, „Телогинариум“, „Точица“, София, 2020.
[1] Интервю на Петър Грудов с Ясен Григоров „Магическият реализъм на Ясен Григоров”: https://boyscoutmag.com/2021/03/yassen-grigorov-teloginarium-interviu/
