Разговор с Георги Гаврилов
Откъде дойде идеята за серията биографични книги? Как постави началото с „Аз / Остава“? Нали тя е първата всъщност?
Да, книгата „Аз / Остава“ е първата от серията Scribens Acoustic на издателство „Скрибенс“. Това Acoustic ми хрумна като подзаглавие за музикално-биографичната серия на издателството и много ми се искаше да започнем с група „Остава“ по лични причини най-вече, но и защото обективно мисля, че те са най-небългарски звучащата – като „български звучаща“ го използвам в лош смисъл, – най не-соц, най-необременената от тукашното група, много европейска, световна музика, с нестандартни текстове. Това да може да вкараш думи като „порше“, „хулиган“, „реклама“ в текст на песен и да звучи хубаво, и хората да искат да си го пеят, е голямо майсторство. И така се случи през 2018 г. – тогава след няколко месеца, в които обмислях как точно да формулирам идеята и въпроса си към Свилен Ноев, събрах смелост и му писах през социалните мрежи. Той се отзова, каза, че идеята му харесва. Направихме една среща с него и Георги Георгиев, на която обсъдихме по-подробно нещата. Това, което много ме притесняваше, беше, че за тях ние бяхме нещо непознато – едни, мога да се нарека млад човек все още, а тогава още пó, млади хора, които правят нещо за първи път. И те ни гласуваха цялото си доверие, което беше и голяма отговорност, но мисля, че впоследствие ние си го изплатихме и заслужихме. Затова и миналата година излезе и продължението не само на Scribens Acoustic, но и на серията за „Остава“, книгата с текстове – „Остава / думите“, в която са побрани всички текстове, от всички албуми, с ръкописни заглавия на песните – от Свилен и Георги. И така, получи се едно доста добро сътрудничество, а също и приятелство. Книгата за „Остава“ беше готова за техния годишен концерт през август 2019 г. Тази година пък се навършват 30 години „Остава“ и съответно няма как да не сме измислили нещо като изненада, която отново да продължи тази книжна серия, но ще видите какво ще бъде.
След това, вторият голям стълб от този тип групи, които са започнали в средата и края на 90-те и са оцелели през всички кризи, през всички трудни времена до този момент и продължават да бъдат активни, за мен без съмнение беше и е „P.I.F.“. Затова скоро след като започнахме работа с „Остава“, исках да съм сигурен, че те ще бъдат също част от тази колекция – все пак, ако е серия, не може да се направи серия с една група и трябват още. Тогава се свързах с Димо и той по същия много отзивчив начин се отнесе, прегърна идеята, развълнува се. Той за всичко ново действаше като някакво малко дете, и той си беше малко дете и до края, затворено в едно тяло на рокер и моторист – един огромен мъж.
По време на писането и събирането на интервютата за „Приказката P.I.F.“ имаше ли трудности да се свържете с хората, които са в чужбина?
През „P.I.F.“ са минали много музиканти и беше трудно да се свържем с някои от тях – в някакъв смисъл беше трудно и да проследим хронологията на тези хора – от момента, в който са се включили, до момента, в който са спрели да свирят с групата. Доста от тях живеят в чужбина в момента, още една голяма част от останалите не са в София. Процесът по правенето на интервютата, заедно с останалите редактори – Мария Куманова и Наталия Иванова, съвпадна и с началото на пандемията, така че много от нещата сме събирали онлайн чрез телефонен разговор или през някоя от мрежите – с хора във Финландия, Белгия, Великобритания, Германия, Варна, Велинград, Пловдив и т.н. С много малко от тях успяхме да се видим наистина на живо. В същото време наличието на пандемията пък, която беше блокирала всичко в самото си начало, ни позволи да разполагаме и ние с време, а и те също, което обикновено с жива среща или в нормални обстоятелства е по-трудно, особено при музикантите, които са едни доста несериозни хора. Те са сериозни в музиката си, но във всичко останало са много трудни. Това не е упрек, но така съм забелязал – просто са отвеяни – като хора на изкуството.
Имайки предвид, че сте направили отделно издание с текстовете на „Остава“, освен това не може да не споменем и ръкописните страници с текстове в „Аз / Остава“ и „Приказката P.I.F.“, възприемаш ли песните им на хартия като поезия? Едно е да ги слушаш, друго е да ги четеш. Има ли поезия в това?
Книгата с текстовете на „Остава“ е във формат на поетична книга, включително и като размери – във формàта на поетичните книги, които издаваме с издателството по принцип. И да, намирам поезия, въпреки че когато ги четеш отделно от музиката, тя няма как да не зазвучи в главата ти. Понеже човек, който е слушал песента, обикновено си я запява и е много трудно. Мисля, че са поетични, да. Въпреки че е различно да пишеш текст на песен и текст, който няма мелодия зад себе си. Но мисля, че хората са поети и би ми било интересно някой ден да направим и стихосбирка на Свилен Ноев например. Която ще си е вече с текстове, които не са за песни. Това е нещо любопитно, но може би за по-нататък.
Какъв път имат музикално-биографичните книги на нашия пазар – от гледна точка на конкуренция, жанр, публика?
Това беше нещо, което много трудно можехме да преценим с първата книга. Правиш едновременно книга и тя е за музика. „Остава“ имат голяма фен-база, но това не означава задължително, че хората ще си я купят. Тиражът, който пуснахме тогава, беше 1000 бройки и очаквахме да се изяде много бързо. Но реалността за пазара се оказа доста различна и като че ли тези 1000 са някакъв таван за тази ниша, за това пресичане между книжното и музикалното. Човек може да харесва и пет песни, но да не иска да чете историята на групата. Разбирам го това, но тогава нямахме никаква представа колко точно ще бъде ангажирано обществото. Мисля, че книгата си има достатъчно голямо разпространение, така че не сме пропуснали някакви групи от хора, които да не са чули и да не са разбрали. Има я по всички книжарници. Обикаляме с групата по всички техни концерти – в София и извън София – особено в началото. Ходихме в Перник, Казанлък, Стара Загора, Пловдив, Варна, Бургас, дано не пропускам нещо.
А „Приказката P.I.F.“?
„Приказката P.I.F.“– тук вече има и друг фактор, който на всички ни е ясен, и това е смъртта на Димо. И там става малко неразличимо. Мисля, че хората така или иначе щяха да имат интерес към нея, но може би това сложи някакво по-голямо ударение, което допълнително да засили, да премахне несигурността на онези, които са се колебаели дали да я вземат или не. В този случай по-скоро са я взели. Там подходихме по малко по-различен начин с тиража. Имахме предварителна продажба, при която се събраха над 500 поръчки и тиражът формирахме на база на това. В момента по всички книжарници, където се разпространява книгата, може би да има общо около 40-50 останали книги. Доста бързо върви за няколко месеца – ние вече нямаме книги при нас. Общо взето – подобно разпространение като при „Аз / Остава“, може би малко повече, може би заради Димо, може би не, не мога да преценя. Пък и не мисля, че има нужда. Но общо взето, пазарът за такъв тип книга, за такъв тип групи, бих казал, че е около тези 1000 бройки. И това насища интереса. Много малко ми се струва, все пак ние не сме половин милион души.
А каква е ситуацията с „Остава / думите“ – тя е малко по-особена?
Ами тя по много подобен начин се разпространява. Общо взето, мисля, че хората, които са си взели първата, си взимат и втората. Нея я представихме на 29-годишнината на групата – отново на същото място и се взеха точно толкова книги, колкото и две години по-рано от „Аз / Остава“. Така че мисля, че в случая и цената не определя пазара. Големите книги не са евтини, но пък мисля, че това го купуваш веднъж и то остава. И въпреки че са от нашето издателство (смее се) – не обичам да се самохвалствам – мисля, че са на много, много високо ниво на изпълнение.
Бъдещи проекти – какво планувате?
Бъдещите проекти за продължение на тази серия всъщност малко променят първоначалното сито. Идеята ми е да направим книга за съвременната българска сцена на младите групи. Младите инди, алтернативни, малко по-ъндърграунд групи като Hayes & Y, Jin Monic, Innerglow, Hug or Handshake, с които вече съм говорил и имам тяхното съгласие. Това ще е една сборна книга за новата алтернативна българска музика, като по този начин ще се опитаме и ние да дадем някакво утвърждение на тези групи. По-скоро това ще бъде продължението – голяма сборна книга – в същия формат, със същото качество – за част от новите алтернативни български групи. Има един страничен проект, за който обаче още не мога да кажа нищо, защото сме в процес на договаряне.
Разговора води НИЯ ХАРАЛАМПИЕВА
[…] По следите на биографиите за български групи (разговор с Георги Гаврилов за серията Scribens Acoustic на […]