Пламен Дойнов
Докато гледаме вцепенени чудовищната гледка – как агресията на Русия срещу Украйна постепенно превръща пред очите на света Третия Рим в нов Трети райх – почти не обръщаме внимание, че едно от първите неща, които прави всяка завоевателна война, е да въведе цензура.
Замразяват едни думи, за да нажежат други. Медийният регулатор Роскомнадзор спусна нареждане „текущата операция на руската армия“ да не се нарича „война“. Указанието се оказа толкова влиятелно, че дори българският министър на войната не посмя да нарече руската инвазия с това име – вероятно по висши политически съображения.
Думите не спят. Скоро подмяната може да обхване още назовавания:
Вместо износ на диктатура – установяване на демокрация; вм. путинизация – денацификация; вм. Украйна – Киевска Рус, а като съвременен синоним – Украинска народна република; вм. чеченски банди – чеченски отряди за освобождение; вм. смъртно наказание – общественополезна евтаназия и т.н.
Но да оставим тази работа на професионалните цензори и да попитаме: Докато думите променят значенията си, какво правят българските интелектуалци? Някои вече протестираха: Българският ПЕН Център, отделни гласове… Но толкова други хора на словото чуват ли се? Мълчат или просто не говорят – от свое име? Или чакат следващи общи декларации и открити писма, за да се присъединят? Или да не се присъединят? Или да замъглят изговореното в очакване на новия речник?
Страхуваме ли се? Да не би отново да пристигне Трети украински фронт откъм североизток? Или да спрат да ни канят на литературни фестивали в Подмосковието или на базата в Камчия? Или ще секнат помощите от фондове за братско междукултурно сътрудничество? Да не би да блокират преводите ни на руски език? Страх за живота си ли изпитваме или страх от пропуснати ползи? Или просто толкова обичаме Русия, че не виждаме как авторитарният режим в нея се превръща в тоталитарен по най-ефикасния начин – чрез нахлуване в друга държава?
Да започнем оттук: Инвазията на Русия в Украйна е война – агресивна и завоевателна. Нищо друго. И точните български думи за нея чакат своите автори.
[…] Коментар от „Литературен вестник“. […]
Браво, професоре!
Достойна позиция на честен човек и интелектуалец.
Никой и с нищо не може да оправдае тази гадна война. Най-малко пък псевдоисторикът от КГБ Путин.
И ако всички нормални хора се опълчат на този ненормалник, който заплашва да унищожи и човечеството с ядрения бутон, може пък да се получи.
А пък успоредицата Трети Рим – Трети райх си е направо за книга като на Желю Желев.