Пламен Дойнов
ДЕМОНТАЖ ПО ДРУГИ ПРИЧИНИ
Трима ученици разкрасиха Паметника на съветската армия в София и ги арестуваха. Кметът на район „Средец“ започна проучвателна процедура за демонтиране на паметното съоръжение. После се оказа, че решението за това зависи от областния управител и т.н. Но бъдещето над спорния паметник отново притъмня. Агресията на Русия срещу Украйна стана удобен повод да се актуализира предложението за демонтаж. Моралната дискредитация на днешния режим в Русия и относителното намаляване на броя на путинистите в България придаде нова енергия на старата идея.
Но да бъдем честни към основанията на демонтажа.
Путиновата войска, която сега вършее из украинската земя, не е исторически равна на съветската армия от годините на Втората световна. Това са различни армии, превърнали се в различни символи, които в момента синонимно се приближават, но все пак не са еднакви.
Паметникът трябва да влезе в музея не защото съвременна Русия се превърна във военен агресор в Украйна, а заради ясни исторически причини: не може в Княжеската градина на българската столица да се издига монумент в чест на армия, чийто главнокомандващ Сталин обявява война на България на 5 септември 1944 г., а после я окупира, като гарантира управлението в нея за близо половин век на марионетно правителство. Паметникът на съветската армия трябва да бъде преместен именно заради това.
А ако един ден, не дай си боже, някой издигне паметник на Путиновата армия в София, тогава ще трябва да го демонтираме по други причини.
3 МАРТ 2022
Понякога свободата се превръща в необходимо условие, за да можем да се освободим от освободителите.
ПРЕОЗНАЧАВАНЕ ЧРЕЗ СМЪРТ
Пропагандата на Путин разпространява саморекламната вест, че води войната срещу Украйна не просто като „освободителна“, но и като „хуманна“. Руските ракети били толкова умни, че избягвали цивилните обекти и удряли само военните. Казват, че разрушените квартали в украинските градове не бива да ни заблуждават. Ракетите очевидно са били привлечени към тях от укрити оръжия и боеприпаси, а вероятно и от разпознати по очите „нацисти“.
Всъщност в Путиновия военен език тече непрекъснато преназоваване. Той маркира жертвите чрез самата смърт. Можем да го наречем, преозначаване чрез убийство. Всяка жертва от чуждата страна е морално оправдана. Чрез акта на умирането си тя преминава в света на врага, който трябва да бъде изличен. Цивилните убити автоматично се превръщат в украински „нацисти“, „бандеровци“ и т.н. Те са отпратени в зоната на вражеското и дори нечовешкото, за да бъде защитен „хуманният характер“ на войната.
Докато жертвите от „нашите“ могат да бъдат само „мъченици“, а когато пропагандата реши – „герои“. Но дотогава има време. Сега Кремъл хвърля хиляди руски войници в месомелачката на несправедливата война. После ще решава кои главорези от тях да провъзгласи за „апостоли на украинската свобода“.
ЛИЧНО И НА ГЛАС
Войната предизвика навсякъде вълна от колективни инициативи, които изискват присъединяване. Подписки, открити писма, петиции, какво още? Добре. Нека ги има. Членове на Сдружението на писателите написаха декларация срещу войната и режима на Путин, събраха солиден брой подписи, присъедих се и аз. Така и трябва, когато искаме да направим нещо в този ужас.
Но нека си кажем честно, че колективното тяло на възмутените интелектуалци днес не изглежда много вдъхновяващо. Сред толкова присъединили се имена лицата неизбежно се размиват, думите не се открояват. Струва ми се, че масовият интелектуалец от 90-те години на ХХ век остана някъде там. Тогава той изпълни своята роля – по-скоро с достойнство, макар и с променлив успех. Сега обаче е време за друг тип участие – за личен ангажимент, за лична позиция, защитена с лично слово. Затова и пиша.