Ф. К. М. Хиленбранд
§ На десетата година от войната Хитлер произнася реч, в която информира германците за своите завоевания: „След като Дания, Норвегия, Швеция, Полша, Румъния, Унгария, България, Югославия, Гърция, Италия, Испания, Франция, Белгия, Холандия и Великобритания се предадоха пред Германия – аз нямам повече териториални претенции в Европа“.
§ Годината е 1944-та и в Германия храната е оскъдна, особено в големите градове, затова Хитлер, Гьоринг и Гьобелс тръгнали на обиколка из провинцията с намерението да секвестират храни, които не се намирали в Берлин. За нещастие, шофьорът им прегазил едно куче на входа на голяма ферма. Хитлер и Гьоринг малко се притеснили, но Гьобелс предложил да уреди нещата, отишъл в къщата на фермера и се върнал с огромен свински бут и други хранителни продукти. Смаяни, Хитлер и Гьоринг го попитали как е успял, а той отговорил: „Беше съвсем лесно. Влязох и казах: „Хайл Хитлер! Кучето е мъртво!“.
§ Липсата на ентусиазъм сред германците при обявяването на войната на 3 септември 1939 г. не останала незабелязана както от чуждите туристи, така и от нацистките шпиони от министерствата на Химлер и Гьобелс. Въпреки войнствените речи на нацистките водачи като Гьобелс (с неговия неологизъм „вътрешен фронт“) и безбройните „малки Хитлерчета“, неохотата на германците да се включат в още една голяма война била напълно разбираема. Все пак били изминали само две десетилетия от края на Първата световна война с нейните катастрофални резултати за Германия. Поради това въпреки първоначалните победи се появило ново поколение антинацистки вицове:
Въпрос: Ще изгуби ли Германия войната?
Отговор: Разбира се, че не – след като се сдобихме с нея, не бива да я губим!
§ Погледнато в ретроспекция, няма съмнение, че скоро след като нацистите идват на власт, производството и доставката на храни в Германия са планирани с оглед на тяхната важност при една бъдеща война. Добре известният девиз: „Оръжия, не масло“ позволява на германците да предвкусят онова, което ги очаква по отношение на хранителните доставки в случай на война. Reichsnährstand (Продоволствената служба на Райха), оглавявана от Даре, министър на земеделието, е основана именно с тази цел. Когато войната започва през 1939 година, въпреки всичките си недостатъци снабдяването с храна в Германия е под много по-строг правителствен контрол, отколкото през Първата световна война. А това е още по-забележително поради факта, че населението на страната се увеличило до осемдесет милиона души, защото още преди войната хората от Заарланд, австрийците, судетските германци и тези от Мемелската област, отстъпена от Литва, стават част от Райха.
Много преди войната дефицитът на масло се превръща в една от основните мишени на антинацистките вицове; то често е наричано Brotaufstrich der Systemzeit (Ваймарско мазило), а маргаринът се сдобил с ужасното име „Хитлерово масло“. Освен това хората имали дълга памет: „Фюрерът винаги спазва обещанията си. Обеща ни, че ще имаме достатъчно хляб, но не е споменавал за масло“.
§ Преди войната са въведени така наречените Недели на яхнията. Тези ястия били задължителни и за ресторантите. Те стрували колкото тристепенно меню и надценката (или поне така се твърдяло) отивала за Winterhilfswerk (Зимна помощ). Ресторантьорите дори получавали инструкции какво да правят с остатъците: „Остатъците, които биха предизвикали гадене при нормален човек, не са годни за употреба, но не е нужно да се вземат предвид изискванията на чревоугодниците“. Неизбежно „новите“ германци – като австрийците с тяхната репутация на гастрономи – веднага създали саркастични шеги по повод хранителните ограничения. Ето един пример: „Стомахът вече има друго име: „der grossdeutsche Raum“ (Великогерманското празно пространство).
§ През последния етап от войната режимът издава много неразумни, панически и често откровено нелепи укази, които засягат цивилното население във всяко отношение и провокират черен хумор. Ето как хората са осмивали „всемогъществото“ на фюрера:
Указ: Поради големите загуби, които понесохме в нашата борба с нечовеците болшевики, реших като контрамярка, която влиза в сила веднага, продължителността на всички бременности във Великогерманския райх да бъде съкратена от девет на шест месеца.
§ Нацистки блоклайтер изнася окуражаваща реч пред членовете на едно домакинство, събрани в подземно бомбоубежище:
– Къде щяхме да сме сега, ако не беше нашият фюрер?
Глас от дъното на подземието отговаря:
– В леглата си.
§ Когато британските войници пристигат в столицата в началото на юни, започва да се разпространява следната история:
Малък британски отряд влиза в бункера на фюрера. Командващият отряда майор вади пистолета си, отива при Хитлер и заявява:
– В името на Съюзниците вие сте мой пленник.
Всички са стъписани, когато Хитлер се усмихва, вади документ от джоба си и казва:
– Приятно ми е да се запознаем! Аз съм агент №: 2015 от МИ5. Свършено е с Германия. Задачата ми е изпълнена.
§ Австрийците са си представяли Хитлер като вражески агент по малко по-различен начин: Хитлер е арестуван и изправен пред Международния трибунал в Нюрнберг. Там той сваля мустака и перуката си и заявява:
– Агент № 24 на вашите заповеди. Мисията изпълнена. Германия е унищожена.
§ Дори най-далечни асоциации с нацизма днес са неблагоприятни или поне смущаващи за много хора. Поради това името „Адолф“ съвсем разбираемо е изгубило популярността, която е имало преди 1933 година, както показва следната (автентична) реплика: „За нещастие, името ми е Адолф, но приятелите ме наричат Алф“.
§ През май 1945 година и седмици след това, особено в провинцията, изземването на движимо и недвижимо имущество се провеждало в огромен мащаб, съпровождано от нахлуването на руски войници в домовете по всяко време, недостиг на храна, липса на всякакъв контрол над заразните болести, липса на военна дисциплина, произволни арести, плячкосване и грабежи. Тази хаотична ситуация е отразена в следващата история:
Адвокат, лекар, архитект и комунист спорят коя е най-древната професия.
– Правото, разбира се – казва адвокатът. – Без право няма сигурност.
– Глупости! – обажда се лекарят. – Как щяха да се родят Каин и Авел без акушерска помощ?
– Не – заявява архитектът. – Ние сме въвели ред в хаоса.
– Аха! – вика комунистът. – А кой е създал хаоса?
§ Колкото до схващането за култура, в ума на обикновения червеноармеец то много се различавало от западното понятие, и този разговор в Лайпциг илюстрира това:
Руснак: Лайпциг красив град, но няма култура.
Германец: Но Лайпциг е център на книгоиздаването и на много други отрасли, има и богат музикален живот!
Руснак: Лайпциг няма култура! Москва култура! Лайпциг един център за обезпаразитяване, Москва петдесет и шест!
§ В Кремъл се провежда голям парад на победата в чест на войниците, които са превзели Берлин. Трима от тях са избрани да се явят пред Väterchen (Бащицата) Сталин. Сталин пита първия войник:
– Другарю, как беше в Германия?
– Прекрасно, другарю Сталин. Германия е красива.
(Сталин се обръща към началника на МВО: „Изпратете го в Сибир за двайсет и пет години!“)
После пита следващия войник:
– Как беше в Германия?
– Много добре, другарю Сталин. Много култура!
(Сталин се обръща към шефа на МВО: „За него петнайсет години във въглищните мини в Кавказ!“)
След това се обръща към третия войник:
– Другарю, искам да ви наградя; кажете ми как беше в Германия.
– Лошо, другарю Сталин. Само боклуци!
– Добре, другарю! А сега си пожелайте нещо. Какво искате най-много?
– Другарю Сталин, бих искал да се върна в Германия!
§ Валтер Улбрихт и Вили Бранд разговарят:
– Имате ли хоби, хер Бранд? – пита Улбрихт.
– Да, събирам вицове за мен – казва Бранд. – А вие?
– Аз събирам хора, които събират вицове за мен – казва Улбрихт.
Превод от английски: БОРЯНА ДАРАКЧИЕВА
Източник: Underground Humour in Nazi Germany, 1933–1945. By F. K. M. Hillenbrand. London and New York: Routledge, 1995.
