Дария Иванова
Има книги и автори, които неизменно оставят силно впечатление у читателите си. Със своята позиция и ясно очертан мироглед те не остават незабележими. Дубравка Угрешич е един от тези автори.
Творчеството ѝ е богато преведено у нас. Хърватската писателка е позната на българския читател с едни от най-известните си творби като „Американски речник“, „Щефица Цвек в челюстите на живота“, „Форсиране на романа-река“ и др., дори и с книгите си за деца. Освен писател, тя е литературовед, защитник на човешките права, противник на войните, а след разпадането на родната ѝ Югославия – и емигрант. Всичко това е вплетено в есетата от книгата „Четенето забранено“.
Още в заглавието виждаме игровия елемент, характерен за писателката. Той преминава в целия текст, където англицизмите, цитатите, темите табута, интертекстуалните връзки и свободният език карат читателя да се потопи изцяло в книгата.
„Четенето забранено“ е книга за литературата и нейния свят – за авторите, които го създават, за демократичния западен пазар и културата на тоталитарния режим. Това е книга за книги, писатели и читатели, книга за миналото, настоящето и бъдещето. Угрешич издава „тайни от кухнята“ на литературните среди, пише за емиграцията, глобализацията, бъдещето на писателя. Всичко това е поднесено в иронична рамка. Но паралелно с хумора се откроява и изпълненият със смесени чувства поглед на писателката към масовизирането на културата, което поглъща писателите, размива границите между висока и ниска култура, прави книгите на водопроводчици бестселъри, а класици отпраща в графата „ненужни“.
Докато четях книгата си помислих, че тя би могла да бъде възприета и като „наръчник за оцеляване и израстване в литературните среди“ от един писател с дълъг оппит в тях. Тази книга е и много лична. В нея е болката по Югославия, опитът от емигрантството, споменът от социализма, разочарованието от медиите… Тези 300 страници са изпълнени с историята и уроците на един житейски път.
На страниците на „Четенето забранено“ се обсъжда пагубното въздействие на масовата култура. Авторката съпоставя литературния пазар днес с културата от времето на социализма; книжната, филмовата и телевизионната култура на пазара – със социалистическата идея за прогреса. Свързва тази идея с пороя от книги за личностно развитие, които задължително обещават положителен резултат. Съпоставя езика на литературата днес с езика на литературата от времето на социализма – той трябва да бъде лесен, за да може литературата да бъде разбрана от широките читателски маси. Анализира днешните бестселъри, чиито автори са телевизионни водещи, домакини, футболни съпруги и изобщо всички, които искат да останат във вечността, а написването на книга е сигурният ключ за там. В есето „Оптимизмът укрепва организма“ коментира как оптимизмът, важен някога в периода на комунизма, се е превърнал в черта на днешния писател, който трябва да вярва в доброто бъдеще, в маркетинговите нововъведения, медиите, технологиите и т.н. Но пише и за буквара от детството си, в който се проповядвали братство и единство между народите в Югославия, и отрича начина, по който се е разпаднала родината ѝ. За Угрешич е важна и ролята на интелектуалците по време на исторически събития. Тя коментира позицията на онези от тях, които се превръщат във военни или държавни стратези, за да привлекат медиите, а те от своя страна популяризират имената им и покачват тиража на книгите им.
В едно от последните есета в книгата авторката излага своите прогнози за бъдещето на писателя. Тя се съмнява в бъдещето на истинската литература, която губи изключителното си място. Днес книгите се делят на такива, които „вървят“ и такива, които „не вървят“. Изчезва индивидуалният говор в литературата, важни са предпочитанията на пазара, а стойността на произведението се определя от рекламите. Дубравка Угрешич ни представя един парадоксален развой на литературата – от една страна, издават се огромен брой заглавия на различни теми, а от друга, умира „истинската“ литература. Читателският интерес предопределя пазарния успех на литературния текст, но също така настъпва и липса на читателски интерес заради пренасищането на книжния пазар.
Всички тези разсъждения на Угрешич са подкрепени с цитати от големи имена в литературата като Гомбрович, Достоевски, Солженицин, Милан Кундера и др., но от друга страна – с много лични истории.
Обичам книги като тази, с тях се общува. Далеч от всякакви поучения, от притчов език, от философски сентенции, Дубравка Угрешич успява да накара любителите на литературата да се замислят за нейната съдба. За мен тази книга е много неща едновременно – историческа обиколка от социализма до днес, обзор на ситуацията на литературата и книжния пазар… Но преди всичко категоричната позиция и ерудицията на авторката са причината „Четенето забранено“ да бъде четена.
Дубравка Угрешич, „Четенето забранено“, прев. от хърватски Людмила Миндова, изд. „Факел есспрес“, С., 2002
