Любомира Атанасова
Някои книги успяват да запечатат между кориците си плътността на периода, който се разгръща в тях. Те поемат заряда му, запазват го достатъчно дълго, за да го насочат към читателя. Сборникът с публицистични текстове Съвестта. Мисията. Свободата: гласове от литературни полемики 1945–1947 е такава книга. Тя включва три дяла: 1945, 1946, 1947, две приложения: Възражения срещу опозиционни и алтернативни мнения и Отговори и реплики на възражения срещу опозиционни и алтернативни автори, както и едно критическо приложение от съставителя.
Погромът на надеждите, които изплитат подкрепата за 9 септември 1944 г., е оглушителен, категоричен и води след себе си установяването на диктатура, която ще подчини свободата, мисията и съвестта на немалко български творци. Не отнема много време на някои проницателни културни и обществени дейци да забележат червената сянка, която надвисва все по-настойчиво над различните форми на изкуство, свободата на словото и на печата („Щом министърът на информацията казва, че е легенда да се говори за ограничаване на печата и че за всички е очевидна свободата на печата в България, трябва наистина така да е.“ – К. Лулчев. Свободата и „Свободен народ“).
Седемдесет и шестте публицистични текста умело и осезаемо пренасят духа на несигурното, подвластно на засилващата се цензура и отнемащото творческата автономия време след 9 септември. Въпреки че неговият същински ужас е останал назад в историята, силата и значението на водената тогава полемика, свързана с фигурата на твореца, са от неоспоримо значение. Те прокарват нишката на представите за творческата мисия, съвест и свобода, които се разгръщат и допълват през различните текстове, за да укрепнат и да се стабилизират в съвкупността си срещу непоколебимо настъпващата диктатура.
Подбраните текстове далеч не коментират само трите ключови думи от заглавието на сборника. Те се разпростират до комплексността на личния избор в такива условия на дирижиран, контролиран или условен плурализъм, силата на страха, дълга на твореца и надеждите, които са възложени на неговата дейност („В името на мира и свободата те трябва да творят и да насаждат нови ценности…“ – Т. Вълчев. Историческата мисия на писателя), свободата като общочовешка и изконна ценност (К. Лулчев. За свободата), силата и значението на езика, ролята на журналиста и др.
След статиите са поместени две приложения: едното включва отговори на някои от текстовете, а другото – отговори на някои от тези отговори. Те са особено интересни най-вече заради окачествяването на определени опозиционни и алтернативни текстове като клеветничество (И. Бурин. „Най-дръзката хула срещу българските интелектуалци“), замъглени и объркани (Н. Фурнаджиев. „Един типичен пример“), нелепости (Л. Стоянов. „Недоразумение или недобросъвестност“) и др. Защитава се следването на партийната идеология (А. Ничев. За свободата на писателя), твърди се, че писателите имат свобода(та) да пишат така, както разбират (М. Марчевски. Против сеячите на мрака), а времето след преврата се представя като събитие, чрез което България оставя зад себе си една мрачна действителност (Б. Делчев. Опасни пристъпи).
Обликът на сблъсъка между тези две гледни точки – опозиционните и алтернативните автори, от една страна, и свързаните с Комунистическата партия, от друга – е като че ли размит, нестабилен и в полза на онези, чиято съвест, мисия и свобода не са стиснати в червен юмрук. Имайки предвид предстоящото отприщване на комунистическата буря, гледната точка на втората група автори остава силно агресивна. Отпор може да бъде намерен в опозиционните и алтернативните текстове, въпреки предзададената „служебна победа“ на свръхпартизираната литература.
Всички опозиционни и алтернативни гласове от този сборник обаче ще заглъхнат през 1947 г., оставяйки пламъка на проблематиката почти угаснал. Неговото отражение обаче присъства и днес – ехото от онзи период не е заглъхнало, текстовете вече не са неиздадени. Няма как поне бегло да не се отбележи, че съвремието ни също има тенденцията да разпалва отново този дебат – в по-голяма или по-малка степен, тук, в родните граници, или извън тях. Универсалността на тази полемика е устойчива и (ще) продължава да се проявява чрез своето завещание – въпросите за съвестта, мисията и свободата не само на твореца, но и на човека изобщо.
„Съвестта. Мисията. Свободата: гласове от литературни полемики 1945 – 1947“. Съст. П. Дойнов. Изд. „Кралица Маб“. Департамент „Нова българистика“ на НБУ. С., 2021.
