Тадеуш Будревич
Книжният дебют на Мария Конопницка е томът „От миналото. Драматични фрагменти“ (Z przeszłości. Fragmenty dramatyczne). Издаден е във Вилнюс през 1880 г., но се появява на книжния пазар в края на 1881 г. В него поетесата засяга проблема за конфликта между науката и религията. Науката е основата на цивилизационния и социалния напредък. Религиите осигуряват моралния ред в обществата. Науката е отворена към бъдещите светове, футуристична е по природа; религиите се интересуват от стабилността на социалните структури, те са консервативни. Тезата на поетесата е формулирана във време, когато Русия провежда русификационна кампания срещу поляците, а Прусия – германизация. По това време Католическата църква е единствената политическа сила, която дава надежда на поляците за защита на националната им автономия. „От миналото“ е приета студено от критиката, тъй като разкрива тъмните страници от миналото на Църквата. В периода се приема, че политическият интерес не позволява да се намали авторитетът на Църквата. Критиката се осъществява от клерикално-консервативни списания („Нива“ / Niwa, „Католически преглед“ / Przegląd Katolicki, „Полски преглед“ / Przegląd Polski). Няколко месеца по-късно (през април 1881 г.) излиза от печат томът „Стихотворения“ (Poezje) на Конопницка. Той съдържа стихотворения, излезли от печат в периода 1876–1880 г. Те са четени с удоволствие, критиците настояват издателите да ги съберат и да ги публикуват под формата на отделен том. Когато това най-накрая е факт, същите критици се оказват в капан: трудно им е да хвалят „Стихотворения“, защото на рафтовете на книжарниците те са в съседство с тома „От миналото“, който е повсеместно критикуван. Това смущение е очевидно: рецензиите за „Стихотворения“ в пресата са спорадични и общи, въпреки че именно 1881 г. е преломна година за полската поезия. Тогава излизат третият том на „Стихотворения“ на Адам Асник (1880), третото издание на втория том от неговите „Стихотворения“ (1881) и съвместното издание на първи и втори том (1881). На книжния пазар се появява втори том на „Стихотворения“ от Чеслав Янковски (1881). През 1882 г. излиза „Стихотворения“ на Виктор Гомулицки. След години на мълчание полската поезия дава признаци на живот.
На този фон „Стихотворения“ на Конопницка се отличават с идейната температура и болезнената актуалност на описаната в тях социална несправедливост. И все пак рецензиите за нея в пресата са спорадични и общи. Те неохотно пишат за идеологическите и социалните въпроси, които тя засяга в дебютния си том с поезия. Излишъкът от риторика в поезията ѝ е охотно и пространно коментиран и теоретично се анализира дали поезията, като израз на чувства, може да бъде инструмент за представяне на философски истини за проблемите на социалния живот и антропологията на всекидневието. Но се случва нещо необикновено – след години на оплакване от краха на поезията томът на Конопницка е изкупен: „целият тираж на първия том от поезията на Конопницка е изчерпан“, въпреки убеждението, че „поезията, изпълваща целия том, е просто невъзможна за преглъщане“[1]. Същинските оценки за лирическия книжен дебют на поетесата идват през 1883 г. По това време едновременно излизат второто издание на „Стихотворения“ (повторна версия от 1881 г.) и „Стихотворения. Поредица втора“ (Poezje. Seria druga). Критиците пишат едновременно и за двата тома. Тематичното съдържание на двете поредици „Стихотворения“ е обширно, втората поредица внася песeнна нишка, стилизирана по подобие на селския фолклор. И двете поредици препечатват произведения, излезли най-напред в пресата през 1880 г. Според съвременниците връзката между съдържанието и художествената стойност на двата тома е ясна. Следователно книжният дебют включва три тома, публикувани в периода 1881–1883; оценени са съвместно, като критериите за оценка преминават свободно от историческата тематика към съвременните социални проблеми.
На поетесата завинаги е лепнат етикетът критик на Църквата, макар че Конопницка създава художествените творби „Текст за песенна литургия“ (Tekst do mszy śpiewanej, 1911) и „Псалтир на детето“ (Psałterz dziecka, 1911), които потвърждават силната ѝ връзка с християнството. В атмосферата на интелектуалните съмнения, които теорията на Чарлз Дарвин въвежда в Библията („Битие“), когнитивната тревожност, причинена от философската критика на Хърбърт Спенсър и разпространението на идеите на агностицизма, клерикалните критици подозират, че стихотворенията на Конопницка нарушават ортодоксията. Смятат ги за проява на „нечестива и богохулна“ мисъл[2]. Аргументът относно богохулството е изведен от анализа на епизод от „Без покрив“ (Bez dachu) (измръзнало момче не може да намери убежище в църквата, защото тя е затворена; приписват на поетесата тезата „че Църквата е немилостива и че няма праведен Бог в нея“[3]). Поучават авторката, че християнството никога не е убивало дори отстъпниците от католическата доктрина (Ян Хус, Галилео Галилей). Чрез мотива за кръста в стихотворението „Пред съда“ (Przed sądem) се стига до заключението, че поетесата обвинява „самия Бог, че е безчувствен към човешките сълзи и нещастие“[4]. Приписват ѝ се дори деистични възгледи („в душата си не може да примири идеите за божественото управление на света с гледката на толкова много бедност и мизерия, които измъчват човешкия род“[5]).
Критиците, представляващи либерално-демократичното направление, защитават поетесата и твърдят, че дори „От миналото“ не е атака срещу Църквата, а апотеоз на цивилизацията и свободния дух, които водят човечеството към прогрес и носят добро на хората.
„Нека си шушукат тези, които с академична сериозност възпират поетесата да навлезе в сферата на философските теории и научните спорове, режещи крилете на всяка фантазия, за мен е несъмнено, че мисълта спасява художествено несъвършеното произведение, дали такова в голям мащаб като „Фауст“ или мъничък фрагмент като творенията на госпожа Конопницка“[6].
Оценките на „От миналото“ оказват влияние и върху рецепцията на „Стихотворения“. Критиката обаче забелязва допълнителен тон в новите стихотворения – атака срещу „ревльовци и безплодни мечтатели“, „мрачно-тъжни отцепници на идеализма“, обвиняващи „нашата епоха“[7]. В тома се чете най-важното намерение – да се очертае „идеалът на човека, днешният герой“ („Това не е някой любовник на Мюсе, нито циник на Хайне, не е грешен байронист, не е никакъв Вацлав и Ламбро по последна мода, а силен и упорит фехтовач на прогреса“[8]). Първите критики към „Стихотворения“ почти пренебрегват тематичния мотив, пряко свързващ тома с по-ранното произведение: „От миналото“. Става дума за думата „мислител“ (синоним: „поклонник на истината“), която се използва много често в „Стихотворения“. Поетесата постоянно я използва в стихотворенията си на философски и социални теми. Няколко примера: „О, мислителю, какво ще направи тази майка?“ („Какво ще направи?“ / Co pocznie?), „Мъдрецът е мъдрост и благоразумие, / на Мислителя давам гола истина“ („Ангел на мълчанието“ / Anioł milczenia), „Изграждаш ли планински върхове от умовете на мъдреците?“ („През нощта“ / Wskróś nocy), „Мълчаливият мислител – законът на мира, / Мъдрецът – сноп слънчева светлина от небето“ („От дните на скръбта“ / Z dni smutku), „Пурпурът на царете, силата на мислителя“ („Какво е животът?“ / Co to jest życie?), „Днес – духът на изследването прави мислителя / Прави могъщия завоевател на природата“ („Отговор“ / Odpowiedź), „Че мислителят своята душа / в храм, който е божествен, сменя?“ („Струва ли си?“ / Czy warto?), „Но мислителят е кървавата служба / на нацията, която познава своята история“ („Откъс: „Велик си“ / Fragment: „Wielki ty jesteś”). Примерите показват, че Конопницка не говори за конфликта между знанието и вярата, напротив – третира тези области като взаимно допълващи се, виждайки ги като възможности за напредъка в света и намаляването на несправедливостите и страданията, причинени на хората. Клерикалните критици пропускат да отбележат, че поетесата интерпретира света в духа на енцикликата „Aeterni Patris“ от 1879 г. Критиката погрешно тълкува често срещания у поетесата мотив за Бога, появяващ се в контекста на създадените от нея образи на човешкото страдание. За Конопницка това е символична фигура. Поетесата не поставя под въпрос съществуването на Бог в онтологичен и етичен смисъл. Представя злото на света като отричане на Божията воля от страна на хората. Разликата между позицията на тази критика и самата поетеса може да се сведе до идеята, че духовната преса говори за грешките и греховете от богословска гледна точка, а Конопницка – от позицията на християнската социална наука.
Въпросът за религията също се повдига, когато се обсъждат социалните въпроси на двата тома „Стихотворения“. Конопницка популяризира т.нар. „поетична картина“ (лирично-драматична ситуация, илюстрираща важен проблем, свързан със социалното зло и човешкото страдание). В стихотворението „Какво ще направи?“ се описва млада майка, която не е в състояние да се грижи за детето си и затова го оставя пред църквата, вярвайки, че човешкото съжаление и милост ще спасят живота му. Намерението на поетесата е да обвини капиталистическата система в икономическа и социална несправедливост; фигурата на невинно бебе като жертва на капитализма подчертава контраста между слабостта на индивида и силата на нечовешката система. Но този образ, интерпретиран от католическо-свещеническата критика, се превръща в обвинение… към дегенерираната майка, която първо съгрешава чрез сексуална разпуснатост, а после тъне в грях и извършва престъплението на детеубийството[9]. Така критиката използва стихотворението, за да осъди хората, които отхвърлят християнската социална етика, като не отбелязва системното зло. Към философските и догматичните обвинения в оценките на „Стихотворения“ се добавят и морални обвинения.
При тълкуването на картините със социално съдържание клерикалните и либералните критици единодушно изказват съмнения относно реализма на представения свят. Предполага се, че нереалистичните ситуации и психологически невероятните действия на лирическите герои не могат да бъдат в основата на истинността на поетичните обобщения. Дори един от най-популярните и все още най-често цитирани сюжети е приет със скептицизъм – „Пред съда“ (дете, обвинено в кражба, е изправено пред съдията; съдията вижда причините за деморализирането на хората в липсата на образование и разпорежда детето да бъде изпратено на училище, в съответствие с позитивистката програма за работа в низините). Дори Пьотр Хмельовски, един от основателите на социално-политическата програма на позитивизма, обвинява творбата в липса на истина. Съдията, твърди той, е обвързан от разпоредбите на закона, не може да се оттегли от обвинителния акт или да постанови присъда, различна от предвидената в кодекса, така че творбата е неправдоподобна[10]. Хмельовски смята за недостоверен от психологическа гледна точка и сюжета в „Съботна вечер“ (W sobotni wieczór), който показва изморен след седмица тежък труд работник, който намира начин да запълни свободното си време в механата, като изпива спечелените пари. Други сравняват реалиите, описани в стиховете (например високите цени на наема), с известните им ценоразписи, за да обвинят поетесата в недостатъчно познаване на света и да смекчат ужаса, съдържащ се в нейните описания.
Консервативните критици обвиняват Конопницка, че не познава съвременното село. Поетесата показва бедно, претоварено от работа село, експлоатирано от земевладелците, живеещо без надежда да подобри съдбата си, което е на ръба на самоунищожението като единствен начин да се прекъсне веригата на злата съдба. Консерваторите отговарят, че земевладелците полагат много усилия за подобряване на материалното положение на селяните и организиране на образователната система, но не оказват влияние върху решенията на държавната администрация. Те тълкуват представената от поетесата бедност на народа като събуждане на настроението на социалния реваншизъм и обвиняват Конопницка в подготовка на социална революция. Зофия Коверска директно пише: „Колко зло може да причини Конопницка, когато с красивия си език и рима заблуждава хора, които не са наясно с положението на нещата, обижда и ядосва несправедливо обвинените от нея, събужда фалшиви и зли желания у тези, които смята за толкова жестоко пострадали от съдбата. […] Какво иска да посее в това полско поле, на тази черна бразда, чакаща зърно?
Не смеем да отговорим. Тръпки ни побиват при мисълта, че семето може да бъде семе на раздор, омраза и отмъщение“[11].
На това обвинение поетесата отговаря със стихотворението „Какво сея?“ (Co ja sieję?). Тя уточнява своята социална и етична позиция: иска да събуди любовта и братството между хората; погрешно е да ѝ се приписват революционни намерения[12]. Но дори демократичните критици я обвиняват, че играе ролята на „отмъстителката на народа“ в стихотворението „Със сцената на Рождество“ (Z szopką)[13]. Това не е така, Конопницка предупреждава относно революцията; убеждава, че без икономически и социални реформи онеправданите могат да поискат правата си. Необходими са реформи, за да не се стигне до революция.
Успехът на Конопницка като автор на тома „Стихотворения“ от 1881 г. извежда от безизходицата полската поезия, в която тя е заседнала в продължение на двадесет години. Смъртта на поезията вече е обявена, нейната полезност е поставена под съмнение, вярва се в изобразяването на света, което фабуларната проза предлага. Сега отново се разпознават възможностите чрез езика на поезията да се изразяват дилемите на епохата. Философско-рефлексивната тенденция, която Конопницка предлага като избира конвенцията на езика на древната митология и култура (напр. „Клавдия“ / Klaudia, „Щитът на Сципион“ / Tarcza Scypiona), е отхвърлена. Вероятно е твърде ерудирана и рационална. Пейзажната и индивидуалистичната лирическа тенденция (напр. „В планините“ / W górach, „Майско ехо“ / Echa majowe) привлича вниманието с простотата на езика на ежедневните впечатления, но остава в кръга на добре познатите сюжети. Еманципаторската тенденция е новостта, която печели сърцата на читателите. В стихотворенията „Лястовица“ (Jaskółka) и „На жената“ (Do kobiety), Конопницка изобразява жените в активна позиция, която излиза извън кръга на дома и семейството. В тази тематика полските жени преоткриват своите собствени мисли и чувства. Конопницка е умерена в показването на новата роля на жената, модифицира патриархалния ред и представя принципа на партньорството като модел на отношения между жените и мъжете. Това течение е прието, защото вече е утвърдено в публицистиката. Социалната тенденция предизвика най-голямо безпокойство. Като повдига темата за икономическите неравенства, човешкото страдание и липсата на житейски перспективи за народните маси, поетесата засяга ключовите колективни страхове и дилеми. Тя показа образа на бедността и търси причините за нея. Тази тенденция е забелязана от идеолози и моралисти – консерватори, демократи и духовници. Резкият тон на поетесата смущава онези, които управляват обществения живот. Левицата и десницата нападат единодушно поетесата. Както се вижда, в началото на 80-те години на XIX в., когато излизат първите томове на „Стихотворения“, страхът от социализма обединява различни идеологически ориентации. Либералите и консерваторите приписват на поетесата идеи и ценности, от които самите те се страхуват.
По-нататъшното развитие на творчеството на Конопницка не потвърждава опасенията, споделяни от част от критиците, наблюдаващи дебюта ѝ. Със сигурност обаче следващите десетилетия доказват, че социалната чувствителност и моралната интуиция, които тя записва в тези томове, са по-добро доказателство за разпознатите от нея световни злини, отколкото от критиците ѝ. От друга страна, елементите на критични оценки на поетическата форма (реторика, излишък от въпроси, чести повторения на съществителни имена, ограничена цветова схема), както и възприемането на художествени стойности (мелодичност, напевност, изкуство на паралели и/или контрасти в изграждането на поетични образи) издържат проверката на времето и до ден днешен полското литературознание използва наблюденията на първите критици на томовете ѝ „Стихотворения“.
Превод от полски: ВЕНЕСА НАЧЕВА
Преводът е направен по: Tadeusz Budrewicz. Krytyczne oceny pierwszej serii Poezji Marii Konopnickiej.…..ОСТАВА ЗА ДОБАВЯНЕ
[1] Cz. Jankowski, Poezja dzisiejsza, „Kurier Warszawski“ 1885, nr 73b, s. 1.
[2] Z przeszłości: Fragmenty dramatyczne przez Marię Konopnicką. Wilno 1881 (Wydawnictwo E. Orzeszkowej i S-ki), „Przegląd Katolicki“ 1881, nr 5, s. 84
[3] Пак там, с. 83.
[4] K. T., Antologia polska, wybór najcelniejszych utworów poetów polskich. Z ilustracjami Andriollego, Brandta, Kossaka i Lessera, „Przegląd Katolicki“ 1882, nr 4, s. 56.
[5] R. W. [Roman Wierzchlejski?], Poezje M. Konopnickiej, Warszawa 1881 roku, „Biblioteka Warszawska“ 1882, T. 1, s. 138.
[6] P. Chmielowski, Z przeszłości. Fragmenty dramatyczne przez Marię Konopnicką (Wydawnictwo E. Orzeszkowej tomik 57). Wilno 1881, str. 104, „Ateneum“ 1881, T. 1, z. 2, s. 359. Персонажите на Конопницка са приемани като „мъченици за вярата“ (Listy J.I. Kraszewskiego, „Kłosy“ 1881, nr 812, s. 45).
[7] Пак там.
[8] J. Tretiak, Nowa poetka (Maria Konopnicka. Poezje. Warszawa. Nakład Gebethnera i Wolffa. 1881), „Przewodnik Naukowy i Literacki” 1881, nr 8, s. 762-763.
[9] J. Gnatowski, Jeden z prądów naszej poezji współczesnej, „Biblioteka Warszawska” 1883, T. 4, s. 373-374.
[10] P. Chmielowski, M. Konopnicka. Poezje. Warszawa. 1881. Czesław. Poezje. Zeszyt I. Warszawa 1879. Zeszyt II. Kraków 1881, „Ateneum” 1881, T. 3, s. 159.
[11] Z. Kowerska, Literatura i krytyka (Poezje pani Konopnickiej), „Gazeta Polska” 1882, nr 31, s. 3.
[12] M. Konopnicka, Co ja sieję, „Tygodnik Ilustrowany” 1882, nr 322, s. 114, przedruk: Poezje: Seria druga, Warszawa: Gebethner i Wolff, 1883, s. 229-231. Текстът на Коверска е публикуван на 9 февруари 1882 г., отговорът на Конопницка – на 25 февруари 1882 г.
[13] P. Chmielowski, Liryka najnowsza, „Ateneum” 1883, T. 2, s. 560.
