Doctor honoris кауза по време на война

Популярни статии

Пламен Дойнов

бр. 21/2022

Пламен Дойнов

Месец след началото на войната на Путинова Русия срещу Украйна медиите съобщиха, че Академичният съвет на Великотърновския университет е отнел званието „Doctor honoris causa“ на Владимир Путин, присъдено му от ВТУ още през 2009 г. в качеството му на министър-председател на Руската федерация. Разбира се, прецизността изисква да отбележим, че не става дума за отнемане на званието. От университета уточниха, че решението на Академичния съвет преди 13 години е взето в нарушение на Правилника на ВТУ, а процедурата тогава е започната неправилно и дори до днес не е завършена – Путин така и не е получил инсигниите на почетното звание. Новото решение от март 2022 г. всъщност отменя старото решение от януари 2009 г. като нелегитимно. Няма отнемане, има отменяне. Ходът е елегантен, очевидно не търси конфронтация, но е достатъчно категоричен и прави чест на колегията на ВТУ, която поправя грешка, допусната от предишното си ръкодство.

Впрочем за грешка по невнимание ли става дума преди 13 години? Или за традиционна сервилност и грубо нарушение на принципите на академичната свобода? През 2009 г. предложението Путин да стане „почетен доктор на ВТУ“ прави Българо-руски юридически комитет или клуб, който не е официална академична структура. Тогавашният ректор проф. Пламен Легкоступ, който по онова време все още не е разсекретен като съдържател на явочна квартира „Оазис“ към бившата ДС, внася предложението в Академичния съвет. Днес мотивираното му предложение за удостояването на Путин звучи куриозно: „за заслуги в областта на юридическите науки, за мирното развитие на съвременния свят и в частност за укрепване на българо-руските отношения в началото на 21 век“. Нито днешното погазване на принципите на правото в Русия, нито агресивната политика на Путиновата администрация срещу други страни, нито процесите на разпад в българо-руските отношения защитават с късна дата обявената мотивировка. А дори да приемем, че преди 13 години тя поне частично е била валидна, едва ли и тогава можем да открием някакви „заслуги в областта на юридическите науки“ на руския премиер/президент – единственият академичен аргумент в предложението.

Очевидно през 2009 г. Легкоступ и компания са поставили на карта академичните принципи, като са прокарали решение не просто в разрез с правилата на ВТУ, но и в остро противоречие със самата мисия на една университетска институция. Университетът просто е бил впрегнат да прислужва на политически имиджи и интереси, включен в прозрачната игра с почетни звания, наливащи академична репутация в иначе кухите откъм академизъм публични образи на политици и държавници.

Не бива да се забравя, че още тогава няколко преподаватели от ВТУ протестират срещу Путиновото ръкополагане. Фигури, между които Константин Денев, Милко Палангурски, Иван Станков, Мария Илиева, Светлозар Влайков, Димитър Михайлов, Пламен Павлов и др. възразяват с декларация, че „решението не е съобразено с мнението на академичната общност, взето е под външен натиск и противоречи на член 80, ал. 8 от Правилника на университета“, където пише, че „званието Доктор хонорис кауза се присъжда за изключителни постижения в хуманитарните, природо-математическите науки и изкуствата“. Какви точно са изключителните постижения на Путин в науките и изкуствата – вчера и днес?

Този случай показва, че компромисите с академичността, извършени в мирно време, започват да гърмят като заложени мини, когато започне война. Истинското лице на руския президент като „човек на науката“ осветиха хиперзвуковите ракети, използвани от неговата армия срещу Украйна.

Разбира се, срамните епизоди за удостояването с академични титли на политици и държавници, преобразяващи се след време в кръволоци и диктатори, периодично се повтарят в историята. Академичното слугуване на политиката е слаба, но все пак видима традиция. Някой професионалист по дипломатически протокол дори ще възрази, че това е нормална практика – държавната власт да издейства от един или друг университет да връчи звание на лидер от приятелска страна при негово официално посещение. Това може да е „нормална практика“ за държавата, но не и за академията. И не само защото нито един университет не е застрахован, че някой обаятелен или просто средностатистически лидер днес няма да се превърне в чудовище утре. Каквото и да се случи утре, проблемът е заложен още в сбърканата логика и в подменените основания при присъждането на званието – когато политическата целесъобразност е изместила академичната аргументация, а зад актовете на най-банално подлизурство или търгашество се надуват балоните за някакви „заслуги към науката“ на увенчаното лице.

В мир или във война, да се жертва академичното достойнство и да се погазват правилата на университетската автономия си е най-обикновена професорска търговия с влияние, от която търговците в Алма матер не изпитват никакъв срам. Но после други професори трябва да чистят петната на срама.

 

Предишна статияВладимир Попов на 80
Следваща статияБраво, колегия!

Подобни статии

1 КОМЕНТАР

  1. Не е възможно Путлер да е „доктор хонорис кауза“ в ЕС-атлантска България! Нека да опита във Венетьсуела, Сирьийка или Севь. Корея.

Вашият отговор на dekarabah Откажете отговора

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Най-нови статии