Дариана Борисова
През 2021 година излиза сборникът с разкази на Радослав Парушев „От тази страна на смъртта“ – точно десет години след като друг негов белетристичен сборник със заглавие, отпращашо към смъртта, а именно „Смъртта не е за всеки“, вижда бял свят.
Разказите от последния сборник на Радослав Парушев са деветнайсет на брой и не са подвластни на конкретна тема или конкретен мотив, около който да се развиват действията в тях, а са разнородни и всеки отделен разказ носи своя история и има свой живот. Прави впечатление, че Радослав Парушев не се концентрира единствено върху това да следва типичната за разказа структура, а се възползва и от интервюто като жанр, например в разказа „Денят започва с култура“. Корицата, дело на Анна Симеонова, изобразява Иисус с пръсти, вдигнати за благословия, но през тях минава пунктирана линия, в края на която е изобразена ножица. Сякаш читателят е поставен пред избор – да вярва само на това, което вижда или да види отвъд, може би дори отвъд тази страна на смъртта. В изображението на корицата би могла да бъде прокарана идеята и за ампутацията на вярата на човека в днешно време, улисан в ежедневните си задачи, забравил дори за самия себе си.
Макар и обединени под общо заглавие и събрани в един сборник, разказите в „От тази страна на смъртта“ не следват логика на последователност, не претендират за изтънченост, защото такава липсва, и представят както банални сцени от ежедневието, така и сцени, илюстриращи далечни, фантастични светове. Езикът е цветущ, липсват излишни конструкции, които да утежняват изказа, без реално да казват нещо на читателя; често се срещат цинизми и откровени до болка псувни. Верен на стила си, Радослав Парушев продължава да следва мотива за обикновения човек, живеещ необикновен живот, без самият той да е наясно от коя страна на смъртта се намира. Когато читателят се сблъска с първите два разказа от сборника, а именно „Наглият фалшификатор Макарий Мелисен“ и „1453-та“, би си помислил, че авторът на „От тази страна на смъртта“ е решил да се концентрира върху исторически факти и твърдения, на базата на които да напише сборник с истрически разкази. И тъкмо когато читателят се е примирил с факта да чете за опитите за спасяването на Константинопол и за това дали кръстът на купола на „Света София“ ще бъде заменен от полумесец, Радослав Парушев светкавично го изпраща на обиколка из улиците на съвремен Рим с разказа си „Мама Рома“, а след това пътешествието продължава към САЩ, Германия, Австрия, Нидерландия, за да се завърне на родното Черноморие, където се развива действието в разказа, дал името на сборника. Така подредени, разказите създават усещане, че границите междру държавите са размити и че героите в тях са колкото различни, поради различното потекло и вярата си, толкова и еднакви поради факта, че сякаш са съседи, които живеят на една и съща улица, но в различни по големина, цвят и вид къщи. А става ли дума за скок от една страна в друга, неизменно става дума и за политика. Така функционира съвременният свят и съвременната литература. И от цялата сериозност, която носи начинание като политиката, Радослав Парушев успява да извади комичното и ироничното – така например в разказа „Замръзналото кралство“ съществува регламент на Европейския парламент относно „максималните допустими нива на отвратителност сред населението на Европейската общност“. Както в предхождащите го разкази, така и в разказа „От тази страна на смъртта“ се преплитат реалност и илюзия и всеки читател може да прецени в какво да вярва и да се опита да разбере от коя страна на смъртта се намират геоите в разказите на Радослав Парушев и от коя страна се намира самият той.
В сборника място намира и темата за пандемията, върху която се базират много европейски романи и белетристични сборници от последните две години. Авторът оставя място и за конспиративни теории както около пандемията, така и около съществуването на извънземни, с което дава свобода на читателя да избере да бъде на страната на тази действителност, която сам разпознае като такава.
Благодарение на разнородните и на пръв поглед обикновени истории, разказани в „От тази страна на смъртта“ всеки от читателите може да разпознае себе си в лицето на някой от главните герои или да започне да търси себе си, избирайки тази или другата страна на смъртта.
Радослав Парушев, „От тази страна на смъртта“, ИК „Колибри“, С., 2021
