„Учениците казват с усмивка, че английският се учи поради необходимост, а италианският от любов“

Популярни статии

бр. 37/2022

Разговор с Нина Серкова

Нина Серкова

Г-жо Серкова, преподавате италиански език в гимназиалния курс на софийското 105 СОУ „Атанас Далчев“ достатъчно отдавна, за да имате материал за някои обобщения. По-лесно или по-трудно се справят учениците спрямо началото на работата Ви с тях?

Последните години заради наложената изолация изгубихме връзка и всички живяхме много по-затворено, бяхме принудени да общуваме предимно през онлайн платформи или по телефона и забелязвам нещо, което ме радва изключително много – че учениците копнеят за живото общуване и всъщност точно сега имат голямо желание да бъдат в училище, да бъдат в час и се стараят, това е моето наблюдение. Все по-трудно им е да се съсредоточават и да извършват повтарящи се действия, което е неизменна част при трайното запаметяване на нова информация. Именно това е най-голямото предизвикателство пред учителите – как да поднасяме новото знание по интригуващ начин и в същото време да им помагаме да развиват умения за учене, които често липсват. Като, разбира се, не забравяме, че всеки има индивидуален стил на учене, а за да го открие и усъвършенства, са необходими време, търпение и упоритост.

Относно обобщенията и статистиките – те със сигурност са полезни, но след като извлека нужната ми информация, т.е. на какво трябва задължително да наблягам, се стремя да ги забравям в директната работа в клас, защото е лесно да попадна в капана им и от гората да не видя дърветата. Като че ли не се говори много за това, че за да бъдеш добър учител, трябва непрекъснато да работиш и върху себе си, а не само с учениците. Опитвам се да остана осъзната в тази посока.

 

Може ли да се говори за натиск на английския език върху по-слабо популярните други чужди езици у нас? Трудно ли свикват децата с различните от този хегемонен модел езикови навици?

Английският език вече се е наложил трайно в лексиката на повечето млади хора у нас.  И не само на младите. Това е пряко последствие от глобализацията и се наблюдава повече от 30 години. Сигурна съм, че за моите ученици е ценно да владеят английски език, защото обществото и сферата на труда ще го изискват като умение от тях. Имаше едно много силно залитане в посока на изучаването на английски език в последните години, но като че ли все по-често и родители, и ученици са със съзнанието, че чужд език означава различен от английския, т.е. владеенето на базов английски и друг език може да осигури повече възможности за развитие, да ги превърне в квалифицирани специалисти, следователно да им гарантира по-добро бъдеще. Що се отнася до втория въпрос – на първо място, няма нищо, с което децата да свикват трудно, в природата им е да са по-гъвкави от възрастните и вроденото им любопитство все още е силно, то е най-големият съюзник на всеки учител. На второ място, италианската граматика е сходна по структура с граматиката на българския език и често, което е парадокс, започват да разбират по-добре българската граматика, докато изучават италиански език. Най-голямото предизвикателство е как да вкарат съзнателно повече италиански език в ежедневието си, за да стават все по-добри в овладяването му. Защото английският език е навсякъде – като включиш компютъра или телевизора, се излива буквално отвсякъде, затова им предлагам да сложат италиански език, когато играят на компютърни игри или в настройките на телефона, да гледат италиански филми, да слушат италианска музика или да си пускат италианска телевизия. Лично аз използвам познанията им по английски, като им показвам едно приложение, в което могат да учат италиански през английски език и това им харесва, защото е лесно да го правят на телефона, докато пътуват в метрото например или вечер, преди да заспят. Учениците  казват с усмивка, че английският се учи поради необходимост, а италианският от любов, но знаят много добре, че различните умения ще им дадат предимство в бъдещата им реализация.

Темата на тазгодишното издание на Седмицата на италианския език по света е езикът на младите. Как говорят и пишат Вашите ученици? Важно ли е за тях да са грамотни?

Те общуват предимно онлайн и предпочитат да пишат, а не да говорят. Използват сложни изречения, а това води до разширяване на изказа. В говоримия език може да използваш много по-кратки изречения, езика на тялото, интонацията. От тази гледна точка като че ли започна едно възраждане на грамотността при младите хора. Все още не е толкова уловимо, но когато споделят на кого какво впечатление му прави при общуване, когато ги слушам как се коригират един друг, съм на мнение, че именно това се случва. Езикът е отражение на действителността. Всяко поколение има свой изказ. Прави ми впечатление, че по-често говорят за чувствата си, нещо, което предишните поколения не правехме, следователно им е необходима по-богата лексика, за да ги изкажат. В същото време настанаха страшни времена за словореда в българския език. Предлозите се изнасят в края на изречението и звучат откровено смешно, но те невинаги се усещат, че го правят, което, както и употребата на идиоми (смесват българските идиоми, не ги знаят, а английските превеждат буквално), разбира се, е под влияние на английския език.

Завършили сте Италианска филология и МП „Преводач-редактор“. Какъв беше Вашият личен стимул да се занимавате с италиански език навремето? Сегашните младежи по какви причини го избират?

Всеки има индивидуален вкус, който обхваща всички сетива. Явно моите са настроени на италианска вълна, защото дори когато ми е било трудно, съм продължавала с желание да го уча, нещо, което предавам и на моите ученици. Влюбих се в италианския език сравнително късно и това беше зряла любов, която доведе до осъзнат избор, защото аз самата започнах да уча Италианска филология на 33 години. Изборите на сегашните младежи са обусловени от различни мотиви. Като започнем с давлението на родителите, образа на Италия, съществуващ в представите им, присъщата мелодичност на италианския език поради наличието на многото гласни в думите, желанието за продължаване на образованието в университет в Италия и т.н., причините са многобройни.  Винаги отделяме време да говорим в часовете по какъв начин може да използват италианския език в бъдеще. Говорим и за това, че когато овладееш дадено умение, никой не може да ти го отнеме, то става част от теб. Да учиш чужд език, означава и да се потопиш в различна култура, а това изживяване е прекрасно, когато говорим за италианския език, защото Италия е дала много на света като култура, изкуство, история, мода и кулинария. Италия е на първо място в класациите за най-много съсредоточени обекти на световното културно наследство на територията на една държава. Радвам се, когато видя, че посредством италианския език опознават света и разширяват собствените си граници и вярвания.

Вие постигнахте сериозни успехи в работата с ученици по проекти за създаване на буктрейлъри на български и италиански език. Разкажете малко повече за това. Какви са литературните вкусове на младежите?

Поради развитието на интернет младежите боравят предимно с образи и картини, нуждаят се от повече технически умения и именно заради това, когато създават проекти в часовете по италиански език, търсим заедно задачи, които да им дадат възможност за комплексно изразяване. От няколко години започнахме да работим по създаването на буктрейлъри, или трейлъри на книги. Свързах се с училище в гр. Бреша, Италия, в което от години работят в тази посока, и по тяхна инициатива заедно с училища от още две европейски държави разписахме проект по програма „Еразъм+“. Проектът имаше огромен успех и доведе до създаването на Европейски фестивал за буктрейлъри, който вече се провежда ежегодно в гр. Бреша. Надявам се ученици от цяла България да продължат да участват.

Бях изненадана от разнообразието от литературни вкусове. Изводът е, че младите читатели са всеядни. Тенденцията е разнообразие. Изборът на книги включва чиклит романи, историческа литература, произведения на български автори както от миналото, така и съвременни и разбира се, световната класика. Изненадах се, че на няколко пъти бяха избрали книги в стил магически реализъм, което по някакъв начин е в синхрон с фентъзи романите, така обичани и популяризирани в последните години. Защо казвам, че е в синхрон? Защото явно все повече липсват красотата, вълшебството и магията в ежедневието и ги търсим в книгите. Както преди, така и сега има млади хора, които обичат да четат, и такива, които не обичат. Това не се е променило и според мен няма да се промени.

Разговора води ДАРИЯ КАРАПЕТКОВА

Подобни статии

НАПИШЕТЕ ОТГОВОР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Най-нови статии

spot_img
spot_img
spot_img