Андрей Манолов
Изминалият двадесети век е бил наричан по най-различни начини според гледната точка и мирогледа на тези, които са давали определенията. Често съм се сблъсквал с виждането, че той е част от една непоетична епоха – изказвано от тези, които се вторачват в двете опустошителни световни войни, в кървавите революции, в големите катаклизми и бурното развитие на техниката. Двадесети век обаче е и векът на големите поети: Кавафис, Неруда, Монтале, Сен-Джон Перс или Пастернак, а още и Елюар, Брьотон, Октавио Пас. Сред тази достойна компания заслужено място заема и сенегалецът Леополд Седар Сенгор, безспорно най-големият поет на Африка, а същевременно и един от най-значителните поети на Франция – двойственост, която съпътства целия му живот и е заложена още в произхода му. Баща му е католик, но има четири жени, според местната традиция; самият Сенгор също е католик, но често се връща към езическите корени на племето си; той е поет и политик, радетел за самостойността на негърската култура и борец за чистотата на френския език, президент на република Сенегал и член на Френската академия (първият чернокож, приет в тази най-престижна френска институция), създател на теорията за негритюда, учител по гръцки и латински и почитател на славянския гений (както ми писа лично в едно писмо), умерен политик и пламенен поет. Самият Сенгор на въпроса кое намира за най-важно в живота си – политическата дейност, преподавателската си работа или поезията, отговаря: „Стиховете ми. Те са най важните“.
Без да подценявам извършеното от него в най-различни сфери на обществения живот, смятам, че той е преди всичко поет, и то поет, чието значение ще расте във времето. На въпрос кой е Леополд Седар Сенгор отговорът ще бъде неизменно: един от най-големите поети на XX век.
Леополд Седар Сенгор идва на бял свят през 1906 г. Самият той споменава, че има две рождени дати – 15 август според кръщелното му свидетелство и 9 октомври според акта му за раждане. Така или иначе за официална рождена дата се смята 9 октомври. Баща му е богат земевладелец и търговец, той притежава още и над хиляда глави едър рогат добитък. За баща си Сенгор казва: „Той ми вдъхна уважение към традицията и достойнството. За сенегалците най-важните неща са жом – честта, и керса – самоконтролът, въздържаността, скромността. Това е основата на нашата етика – чест и скромност”. Между 1913 и 1928 г. учи в католически училища, отначало в родния си град, а после в Дакар. За ученическите си години той си спомня: „Тогава осъзнах, че най-добрият начин да утвърдим самостойността на черната култура е да откраднем от колонизаторите собствените им оръжия, а това означаваше да бъда все по-добър ученик”. През 1928 г. той заминава за Париж и постъпва в престижния лицей „Луи льо Гран”, където е съученик на бъдещия френски президент Жорж Помпиду. Ето какво си спомня Сенгор за него: „Той четеше много и ме накара да прочета много книги, които без него не бих прочел.Често ми рецитираше стихове с монотонен глас, както това правят африканците. Чувствахме се като братя”.
През 1931 г. завършва Сорбоната, а през 1935 г. защитава дисертация по френска граматика. През същата година е назначен за гимназиален учител по литература, латински и гръцки в град Тур – Централна Франция. Следва десетгодишна работа като учител, а между 1945 и 1960 г. ръководи катедра по негро-африкански езици в Националната школа за отвъдморска Франция.
Политическата му дейност започва през 1945 г., когато е избран за депутат във френския парламент, преизбиран е впоследствие през 1946, 1951, 1956. Бил е на два пъти член на френското правителство в качеството на държавен секретар. През този период Сенгор непрекъснато ратува за независимостта на Сенегал, той е твърд привърженик на ненасилствените методи в тази борба. След като Сенегал получава независимост през 1960 г., той е първият президент на страната, на този пост е преизбиран през 1963, 1968, 1973, 1978. На 31 декември 1980 г. той доброволно се оттегля от президентския пост – факт без прецедент в Африка.
Приписват понятието „франкофония“ на Сенгор. Той отрича това: „Не съм измислил франкофонията, тя вече съществуваше”. Той се позовава на Албер Камю, който твърди: „Родината ми е френският език”. Въпреки това е редно да отбележим, че именно Леополд Седар Сенгор през 1976 г. формулира идеята да се създаде общност на говорещите френски държави и веднага към тази идея се присъединяват 47 държави.
След оттеглянето си от президентския пост, през 1983 г. Сенгор е избран за член на Френската академия, отличен е с многобройни литературни награди, става доктор хонорис кауза на 37 университета, между които Сорбоната, Харвардският университет, Оксфорд. Умира на 20 декември 2001 г. на 95 години.
Името на Леополд Седар Сенгор е неразривно свързано с теорията за негритюда. През 30-те години на миналия век в Париж се оформя един кръг от млади поети, ядрото на който са Еме Сезер, Леон-Гонтран Дамас, Алиуне Диоп и Сенгор. Самият Сенгор нарича негритюда не теория, а „движение“. В основата на негритюда е търсене на своеобразността на негърската култура, връщане към корените на африканските традиции. Сенгор определя негритюда така: „Начин на изразявани на негъра. Негърски характер. Негърски свят. Негърска цивилизация”. Еме Сезер дава, от своя страна, следното определение на негритюда: „Негриюдът е самото осъзнаване, че си черен, приемането на този факт, на негърската съдба, на нашата история, на нашата култура”. Негритюдът представлява съвкупност от икономически, политически, интелектуални, но най-вече културни стойности, и то не само на народите на Черна Африка, но и на тези от Азия и Океания. В Сенегал негритюдът става официална културна идеология, чийто апотеоз е организираният през 1966 г. в Дакар Първи фестивал на негърското изкуство. По повод този фестивал Сенгор заявява, че културата е в основата на развитието. Според него културната независимост предхожда независимостта в политическата, икономическата и социалната сфера. В тази област той е особено последователен и заявява, че винаги е поставял културата над политиката.
През 30-те години на миналия век Леополд Седар Сенгор като студент в Париж се запознава с търсенията на европейския авангардизъм и интереса сред някои негови представители към африканското изкуство. Гийом Аполинер, Блез Сандрар, Андре Брьотон са особено последователни в това отношение. Пабло Пикасо още в началото на XX век се възхищава от африканските маски и включва в картините си африкански елементи. Особено внимание обръща на негърската култура основателят на движението „Дада” Тристан Цара. Дадаистите и сюрреалистите, издигайки в култ спонтанността, черпят с пълни шепи от африканския фолклор. В стремежа си да търсят нов изказ, да скъсат с рационализма и с вековните художествени традиции авангардистите пледират за „оварваряване“ на изкуството. Немският експресионизъм също обръща голямо внимание на негърското изкуство. Немският етнолог и философ Лео Фробениус е оказал най-голямо влияние върху теоретиците на негритюда.
В изкуството има един закон: талантливите реализации надхвърлят теорията. Ако Андре Брьотон, Пол Елюар, Луи Арагон не бяха безкрайно талантливи поети, никой нямаше да си спомня за сюрреализма, същото важи и за Сенгор или за Еме Сезер: поезията им далеч превъзхожда теоретичните постулати на негритюда. И двамата се изключително талантливи поети.
Поетът Леополд Седар Сенгор е оставил относително малко по обем творчество. То се побира в един том от около 300 страници, това са стихосбирките: „Здрачни песни” – 1945, „Черни жертвоприношения” – 1948, „Етиопики” – 1956, „Ноктюрни” – 1961, „Зимни писма” – 1972.
Самият Сенгор признава, че от всички френски поети най-силно е повлиян от Пол Клодел. Сенгор възприема Клоделовата строфа, която много добре приляга на търсенията му в областта на ритъма. Сенгор, разбира се, носи в себе си стремежа към тържественост и класическа отмереност, при което свободният стих придобива неповторимо богатство. Той, също като Клодел, намира непрестанен извор на вдъхновение в Библията.
Другият поет, оказал благотворна влияние върху Сенгор, е Сен-Джон Перс. Самият той признава, че прочитът на „Изгнание” през 1944 г. е бил за него истинско откровение. Сенгор твърди, че първото, с което го пленява едно стихотворение, е ритъмът. Завладяващата музикалност, дългите, сякаш несвършващи ритмувани строфи на Сен-Джон Перс не могат да не окажат магическо влияние върху Сенгор. Възприемайки подобна форма, той привнася африканското си чувство за ритъм и резултатът е поразяващ, като най-ярък пример е стихотворението „Жоал”, а също така и „Конго”. Но не само ритмиката и строфата на Сен-Джон Перс впечатляват Сенгор. Той намира в него духовен събрат. Сенгор, също като Сен-Джон Перс, се стреми да обхване света в неговата цялост, да изразява пълнообразието на Битието. И двамата, съзнателно или не, възвръщат исконните, завещани от древността функции на поета и поезията. Поетът, съчетал в себе си, подобно древния си събрат, историка, учения, пътешественика, гражданина, полемиста, са идеал и за двамата. С творчеството си те напълно постигат този идеал. Подобно на Сен-Джон Перс, Сенгор посяга и на националното културно пространство. Възприел френския език, Сенгор не иска да бъде френски поет в тесния смисъл на думата. В търсене на универсалността, той извършва това, за което пледира мадам Дьо Стал – отвореност към плодотворни външни влияния.
Рядко в историята на световната литература можем да срещнем толкова пълно реализиран творец като Леополд Седар Сенгор. Поетът, мислителят, държавникът винаги са се развивали в хармония, признанието винаги е било пълно, почестите към него са били многобройни. Въпреки това Нобеловият комитет не успя да забележи този колос и по този начин го постави в графата на Великите пренебрегнати редом с Андре Малро, Хорхе Луис Борхес, Алберто Моравия, Пол Клодел. Изкушените от изящна поетическа словесност обаче търсят вълшебните му строфи, той продължава да бъде четен и харесван автор. Българският читател също е имал възможност да се докосне до поезията му, тъй като Леополд Седар Сенгор е преведен на български език от пишещия тези редове през 1980 г.
