Бираго Диоп
Дъхът на прадедите
В природата се вслушвай,
а не в човека ти,
чуй огънят как пуши,
водата как шепти,
чуй как с повей въздушен
избухва в плач лесът,
това е на дедите ни дъхът.
Покойниците ни са вред край нас
и в сянката, размита от зората,
и в мрака, падащ през среднощен час,
не, те не са заровени в земята,
а те са и в проплакващия храст,
дори във всеки трепет на гората
или сред бързеите на реката,
в дома ни са, а също и в тълпата,
умрелите са винаги сред нас.
В природата се вслушвай,
а не в човека ти,
чуй огънят как пуши,
водата как шепти,
чуй как с повей въздушен
избухва в плач лесът,
това е на дедите ни дъхът.
Дъхът на мъртвите деди
ще бъде винаги сред нас,
те тук са, както и преди,
не са забравени в земята.
Покойниците ни са вред край нас,
те са в гърдите на жената,
те са във всеки детски вик,
те са в пламтящия светлик,
не са заровени в земята,
те са в загасващия пламък
и в стона на огромен камък,
те са в сълзите на тревата,
и в къщата ни, и в гората.
Умрелите са винаги сред нас.
В природата се вслушвай,
а не в човека ти,
чуй огънят как пуши,
водата как шепти,
чуй как с повей въздушен
избухва в плач лесът,
това е на дедите ни дъхът.
Те договор предричат всеки ден,
чрез който договор в съдбовен час
с един закон ще се обвърже участта ни
и в него всеки дъх ще е вплътен,
че мъртвите са живи между нас
и равенство в живота ще настане.
Законът ще е с най-върховна власт
и там дъхът вовеки ще остане
делата на дедите щом са с нас.
В леглото, в бреговете на реката,
дъхът им ще усетиш как минава,
сълзите на тревата и стонът на скалата
диханието също приютяват.
И в сянката, в която лъчи и мрак трептят,
и в полъха прохладен щом люшне се лесът,
и във водата спяща, в прибоя на вълната
духът на прадедите шепти при всеки звук,
чрез техните дела обвързва ни съдбата
и те чрез своя дъх завинаги са тук,
не, те не са забравени в земята.
В природата се вслушвай,
а не в човека ти…
Превод от френски: АТАНАС СУГАРЕВ
