Разговор с Тодора Радева, програмен директор на „Литературни срещи София“

Разговаряме непосредствено преди ноемврийското издание на „Литературни срещи“. Какво да очаква публиката от него? При първото издание на фестивала през лятото доведохте в София нобелистката Олга Токарчук и това без съмнение създава високо ниво на очаквания към следващите ваши прояви – ще успеете ли да им отговорите?
На 16 ноември сме подготвили за публиката международна дискусия на тема „Литературната 2022: по действителен случай“ и Литературен куиз. И двете събития ще се случат в центъра за съвременно изкуство „Топлоцентрала“, съответно от 18:30 и 20:30 часа. В края на годината искаме да фокусираме вниманието си върху литературните тенденции, да очертаем глобални литературни процеси и да проследим локалните особености в страните на участниците в дискусията. Заедно с партньорите ни от фондация „Следваща страница“ и Къщата за литература и превод поканихме петима участници: Владимир Арсениевич – многократно награждаван и превеждан писател, творчески директор на най-големия литературен фестивал в Белград „Крокодил“; Кейт Грифин – директорка на Националния центъра за писатели в Норич, който е и град на литературата; младата поетеса, писателка и активистка Хана Комар, която е участвала в протестните движения в Минск 2020 – 2022, била е хвърлена в затвора и в момента пише книга за това, която ще включва и историите на други хора, арестувани по политически причини; Владимир Янковски – писател, преводач и издател от Северна Македония, който е номиниран тази година за Европейската награда за литература, и Биляна Курташева – доктор по теория и история на литературата, доцент в НБУ. Разговорът ще се води от Яна Генова и ще бъде на английски език. Участниците в него ще дискутират колко интензивно влияе и навлиза в художествения процес „действителният случай“, наистина ли се пише все повече нехудожествена литература, предпочитан жанр ли е „автофикцията“, която тази година стана още по-обсъждана и заради това, че Нобеловата награда за литература бе присъдена на Ани Ерно. Ще бъде обърнато внимание на голямата популярност на антиутопиите, екофикцията, научната фантастика, които създават възможните бъдещи светове, но всъщност третират проблемите на настоящето; какво променят в литературата войната, пандемията, екологичните теми, политическите процеси, бежанските кризи; дава ли включването на реалното допълнителна стойност на художественото произведение; може ли авторите да пишат за неща, които не са преживели. Към тази голяма тематична територия ще бъдат поставени и въпроси, свързани с интересни примери за литературните събития днес и какво се промени след две години без почти никакви живи срещи с публика. Динамична и интересна, дискусията ще бъде покана за разговор както към литературните професионалисти, така и към широката публика, която следи съвременната литература. С акцент върху съвременната литература ще бъде и Литературният куиз по-късно вечерта, за който сме приготвили много хубави награди.
Както виждате, „Литературните срещи“ през ноември ще се различават коренно от двата дни с Олга Токарчук през юни, когато препълнената зала в „Топлоцентрала“ слушаше разговора ѝ с Георги Господинов, а на другия ден всички участваха в седемчасов литературен маратон с множество събития: театрален пърформанс, четения, дискусия, интерактивни инсталации, изложби, бързи срещи с писатели, преводачи и учени, поетически видеотриптих. Но точно такъв е и нашият замисъл. Идеята ни е „Литературните срещи“ да траят през цялата година и да представят различни по съдържание, мащаб, продължителност и акценти събития. В края на годината е естествено да се опитаме да направим преглед на най-важните книги, събития, награди, открояващи се тенденции. Аз винаги съм харесвала анкетата на „Литературен вестник“ за най-значимото литературно, театрално и т.н. събитие. И мисля, че в нашата среда липсва подобно осмисляне на литературните процеси, дебат около личния и професионален опит на всеки, съизмерване къде сме спрямо света. В плановете ни е „Литературни срещи ноември“ с времето да прерасне в международна конференция с възможност за целодневен дебат по подобни важни теми. Срещите в литературата и с литературата могат да бъдат разнородни: някои са по-магични и потапящи, други по-аналитични, трети – изненадващи и провокиращи; четвърти – съвсем лични. Но вярвам, че всички са ни нужни.
„Литературни срещи“ са замислени като поредица събития в различни моменти от годината. Какви са предимствата на такъв подход спрямо по-традиционната форма на концентрираните в един момент литературни фестивали?
Предимство е, че всяко едно отделно събитие в съответния месец може да има свой фокус. Големите фестивали впечатляват с броя участници, с богата програма, но това струпване може да бъде и изтощаващо. Често публиката няма възможност да се наслади на различните срещи с писатели, да проследи всички интригуващи събития. Медиите също не обръщат внимание на всички гости, голяма част от по-малко познатите автори си остават в сянка. Рядко се получават и добри разговори, контакти и взаимоотношения между самите участници или с организаторите, не се зараждат нови партньорства и идеи.
Предимство е също, че можеш да поддържаш интереса на публиката през цялата година, да прибавяш допълнителни акценти, например с подкаст, както започнахме да правим тази година, съвместно с нашите партньори.
Догодина за първи път ще осъществим „Литературните срещи“ както са замислени – със събития през април, юни и ноември. И ще видим дали сме прави.
Организацията по подобни събития е трудно начинание. Разкрийте малко повече от работата „зад кулисите“ – колко души стоят зад „Литературни срещи“, колко голям е екипът ви? Сътрудничите ли си с други организации и институции?
Основният екип на фондация „Прочети София“, която осъществява „Литературните срещи“, сме аз и Демна Димитрова. И няма да крия, че е доста изтощително, особено като се има предвид, че работим и по други проекти. Работата е целогодишна и във всички възможни посоки – и проучване, и писане на проекти за финансиране, и създаване на партньорства, и работа по архива, и дълги, дълги обсъждания, спорове, проиграване на ситуации. В същото време по-големият ни проблем е да спрем с идеите, защото постоянно ни хрумват нови, увличаме се, искаме да пробваме, а в един момент вече нямаме сили и ресурси да ги осъществим. Работата в сектора, както и за всички останали, е доста трудна и недобре платена, но това е тема за отделен разговор. В момента част от нашия екип е също Ивана Хиткова като координатор, а за техническото протичане на събитията тази година отговарят Ана Радкова и Катерина Етимова като организатори. Безценна е съвместната ни работа с дизайнера Костадин Кокаланов от Студио „Франк“, който създаде страхотната ни идентичност и който прави всички визии за популяризация. Естествено е партньорството ни с фондация „Следваща страница“, както и с всички културни институти, партньори, подкрепящи институции. За нас е много важно в тази силно раздробена и разединена среда като нашата да се опитваме да изграждаме връзки, да поставяме добрата литература и възможно най-плътното ѝ и смислено представяне над съществуващи или потенциални вражди, да изграждаме общност, при това и с международно значение.
Занимавате се с осъществяването на културни събития от години, следите литературния живот – верояно не само у нас, а и в Европа. Как бихте описали динамиката на литературната сцена у нас през изминаващата година? Преодоляна ли е вече паузата, която причиниха пандемията и ограниченията, свързани с нея?
Слава Богу събитията отново се провеждат на живо. Публиката се завърна. Към „Литературни срещи юни“ имаше огромен интерес, при това за втория ден имахме билети, нещо, което не се прави често за литературни събития в София и за щастие, това не спря хората. Но тук идва въпросът – коя е тази публика и какви очаквания има сега, след тези две години. Това е много дълга тема. Ние отделяме сериозно време да мислим за публиката и нейните потребности – в голямата си част новите формати, които измисляме, са продиктувани точно от бързо променящата се среда, задълбочаващи се кризи, нови очаквания и изисквания, други рефлекси и рефлексии. Тази година имах възможност да отида на Франкфуртския панаир на книгата и въпреки въодушевлението, не може да не се отбележи, че той сякаш се беше смалил. Моето усещане беше, че не само не е както преди, но и че никога няма да се върне това „преди“, а трябва да се намери нова формула. Разбира се, войната в Украйна беше в основата и сякаш дори украинската програма и присъствие бяха по-силни от тези на Испания, която беше почетен гост. Всички тези въпроси ще присъстват и в дискусията на „Литературни срещи ноември“, така че наистина се надявам да видя много хора там, които да се включват в разговора и да се получи истински дебат.
11 ноември 2022 г.
Въпросите зададе АНИ БУРОВА