Хроника на прославянето на Владимир Владимирович Путин
Владимир Прибиловски
В Русия всички Владимировци са били мъдри – от Владимир Червеното слънчице и Владимир Мономах до Владимир Илич. И вие сте мъдър на генетично ниво, защото сте Владимир Владимирович.
Михаил Бобаков, синдикалист от Новосибирск
Винаги свързваме пролетта с пробуждането на природата. Тази пролет е специална. Тя е свързана с вашето име, Владимир Владимирович!
Михаил Николаев, заместник-председател на Съвета на федерацията
Владимир Владимирович, помня вашия полет с „Миг“. Тогава ми се стори, че това е метафора, която означава, че реформите ще вървят по-бързо.
Игор Шадхан, режисьор, автор на филми за Путин
Иронично перифразирайки политическия стратег от по-предишния век граф Сергей Семьонович Уваров, идейната формула на Путиновото управление може да бъде представена чрез триадата „Путинославие, ЧК-държавие, каране на ски“.
Народна любов
В Москва група ентусиасти путинолюбци начело с учителката Татяна Воробьова от 2000 г. издава вестник „Президент на третото хилядолетие“. Във февруарския брой от 2001 г. е публикувано стихотворението на поета самодеец Владимир Нестеров „Гениален политик”.
Владимир Путин – днес Русия възроди,
обедини той нейните народи.
Той гениален политик е по природа,
за всичко има сили, за да победи.
[…]
Владимир Путин – този светъл гений,
и на земята най-добър човек.
През август 2000 г. в град Изборск, Псковска област, беше създаден туристически маршрут „Разходка из местата на пребиваването в Изборск на президента Владимир Владимирович Путин“. Автор на проекта е директорът на музея резерват в Изборск Леонид Панов. Обиколката струва 45 рубли и отнема час и половина (точно толкова време е прекарал президентът в музея резерват). Екскурзоводът се разхожда с туристи по „маршрута на Путин“ и разказва какво е правил президентът: как е разгледал древната крепост, разговарял с местните жители, опитал леко осолени краставички, опитал палачинки, намислил си желание при специално дърво и пил вода от извор[1].
Бижутерът от град Чебаркул, Челябинска област, Виктор Фурман, разгърна производство на значки и медальони с профила на Путин: медни – за 30 рубли (продажна цена на едро), сребърни – за 300 рубли и златни с тегло 8 гр. – 100 долара. Значките и медальоните, особено медните, се купуват много.
По случай 50-годишнината на президента през октомври 2002 г. сп. „Профил“ публикува „Кратка екскурзия из кътчетата на народната любов“: портрети на Путин върху платове за делови костюми, килими, гоблени, часовници, пощенски картички и дори фалшиви банкноти; бронзови скулптури; сладолед „Президент“ и сорт домати „Владимир Путин“[2].
Помощникът на президента Сергей Ястржембски твърди, че „Владимир Путин не одобрява опитите за популяризиране на неговата личност, по-специално с помощта на масово производство на портрети и скулптурни бюстове. Президентът не харесва това. Бюстовете са въпрос на вътрешна култура и избор на всеки производител на художествени ценности“[3].
Случаят Вербицкая
Прославянето на Путин като културен герой беше предшествано от негова страстна защита (тогава още не като президент, а като престолонаследник), организирана от ректора и група професори от Санктпетербургския университет. Професорите юристи поискаха в съвременна Русия да бъде въведено нещо като древния римски закон за обида на величеството или като централноазиатските закони „за честта и достойнството на президента“.
Благодарейки за съчувствието чрез прессекретаря си на преподавателите от своята Алма Матер, В. Путин подчерта, че самият той не е искал нищо подобно от авторите на призива. Но ректорът Людмила Вербицкая и нейните колеги, които по този начин напомниха за себе си, бяха включени сред доверените лица на кандидата за президент В. Путин.
Това, че В. Путин „кълве“ на подмазване (въпреки че не го показва), хората, които го познават от дълго време, очевидно знаят добре. Веднага след като беше избран за председател на Съвета на федерацията през декември 2001 г. по препоръка на президента, дългогодишният колега на Путин в Санкт Петербург Сергей Миронов веднага отбеляза: „…Стилът на работа на Путин със законодателната власт се помни за цял живот. Стилът е просто прекрасен, трябва да го препоръчваме на всички по всяко време“[4]. Няколко седмици по-късно той обяви, че смята за необходимо мандатът на президента да се увеличи от четири години на седем.
Любовта на бюрократичната класа
През септември 2000 г. в Санкт Петербург, с усилията на местния клон на партията „Единство“ и директора на детския рехабилитационен център „Възпитателен дом“ Владимир Борисов, беше публикувана книга за ученици от началните класове, за която се твърди, че е посветена на Конвенцията на ООН за правата на децата. Текстът на Конвенцията е придружен от оригинални допълнения, написани от Виктор Юраков, заместник-председател на петербургския клон на партия „Единство“:
„…всички момчета и момичета знаеха, че Володя Путин е истински приятел и на него може да се разчита. А треньорът по самбо и джудо знаеше, че Володя е истински боец със силен характер, че ще се бори докрай и никога не се предава… А после приятелите му станаха толкова много – цялата страна Русия. И те го избраха за президент. И сега всички казват: „Русия, Путин, Единство“… Той лети в изтребител, спуска се от планината на ски и отива там, където се бият, за да спре войната.“[5]
Освен три портрета на Путин (като бебе в ръцете на майка си, като тийнейджър и възрастен), книгата съдържаше три изображения на тотема на „единството“ – мечка, както и два портрета на Борис Гризлов, тогавашния върховен водач на петербургските „мечки“.
Очевидно книгата е приета благосклонно „на горния етаж“. Шест месеца по-късно Борис Гризлов става министър на вътрешните работи, а две години по-късно – и председател на Висшия съвет на партия „Единна Русия“ (разширена и поправена версия на „Единство“).
През февруари 2001 г. губернаторът на Ростовска област Владимир Чуб реши да построи в село Красний сад „храм в чест на членовете на семейство Романови и в памет на избирането на Владимир Путин за президент“[6].
През август 2002 г. Хабаровск се подготвяше за посещението на Путин. Около бизнес център „Парус“, където трябваше да отседне президентът, набързо бе сменена асфалтовата настилка и окосени тревните площи.
На 20 август 2002 г. във Владивосток, за пристигането на Путин там, кметът на града Юрий Копилов окачи по улиците транспаранти с надписи: „Ние ще победим с Путин!“, „Путин е силата на Русия“. (През януари 2003 г. транспарантите още висяха – очевидно Путин ги беше харесал.)
На 5 октомври 2002 г. ингушкият президент чекист Мурат Зязиков кръсти улица в ингушското село Олгети на името на Путин в знак на благодарност за факта, че селото, разрушено по време на пролетните наводнения, беше почти напълно възстановено.
Любовта на младежите
На 7 май 2001 г. „Вървим заедно“ („Идущие вместе“) отбеляза годишнината от встъпването в длъжност на В. Путин с митинг в негова подкрепа на Червения площад. Хиляди участници в митинга бяха докарани от провинцията в Москва на държавни разноски.
За митинга бяха отпечатани покани с текст: „На 7 май 2001 г. младежта на страната, олимпийските шампиони, учените, артистите, всички най-добри хора на Русия, вървящи заедно с Президента, се срещат на Василевския спуск. Елате и поздравете вашия Президент. Присъединете се към националния младежки отбор на Русия!“. На участниците бяха раздадени тениски с лика на Путин на гърдите и надпис „Всё путём!“. Съдържанието на изказванията на митинга също се свеждаше до идеите „Ние подкрепяме Путин заради нашата щастлива младост“ и „Всё путём!“.
Лидерите на не всяка руска партия са получавали специална аудиенция при Путин. След тази демонстрация обаче лидерите на „Вървим заедно“ бяха приети от него в Кремъл (в същия ден той прие и Михаил Горбачов – но не като лидер на социалдемократите, а като бивш ръководител на страната).
Случаят Анищенко
На 30 декември 2000 г. студентът по право в Челябинск Михаил Анищенко съчинява „Песен за президента“:
Ти, кажи ми, Русия, сега ми кажи:
Защо вярваш на президента?
И защо, щом го видиш, не усещаш сълзи
и си с него в борбата свещена?
Всичко лошо ще рухне, ще настъпи нов ден,
толкоз дълго го чакахме ние.
Той е наш президент, той е наш президент
и със него са всички в Русия.
Въпреки безпомощните думи, за тях беше написана музика (от композитора Олег Ярушин – син на известния музикант Валерий Ярушин, създателят на ансамбъл „Ариел“), намери се и певец (солистът на Челябинската опера Павел Калачев), в чието изпълнение записаха шедьовъра на диск. Чрез министъра на данъците – челябинецът Александър Починок – записът стига до администрацията на президента. Според студента самият герой харесал песента и тя дори попаднала при комисията за подготовка на химна, където нарекли текста на песента „най-професионален“[7].
През май 2001 г. кореспондентът на берлинския вестник „Тагесцайтунг“ Клаус-Хелге Донат публикува статия, озаглавена „Прославянето на Путин – Ким II“, в която, за да потвърди факта, че „Ким Ир Путин си позволява да бъде прославян“, цитираше тази песен, наричайки я „ода за кумира“.
Научавайки за тази публикация, М. Анищенко заведе дело срещу вестника и журналиста с искане за обезщетение за понесени морални щети (300 хиляди рубли), за публикуване на опровержение (той, така да се каже, бил написал песента „за абстрактен държавен глава като въплъщение на силата и независимостта на държавата“)[8], за отнемане на акредитацията и изгонване на журналиста от страната.
Въпреки това в интервю за челябинския вестник „Синегорие“ той самият разказа, че „дълго време мислих каква е тайната на популярността на Путин… Путин… разговаря с народа на нормален език и казва това, което народът иска да чуе. „Да го сдавя в клозета…“ (букв. „Мочить в сортире“). „Невменяем данък…“. Половин година гледах Путин, начина, по който той говори, ходи, взема решения. И той стана за мен образец за президент.“[9]
Въпреки че вестник „Тагесцайтунг“ не се разпространява в Русия и съответно не попада под руска юрисдикция, Гагаринският междуобщински съд в Москва прие иска за разглеждане. Изслушването започна на 26 февруари 2002 г. Абсурдното дело се гледа близо година, обтягайки нервите на нещастния германец, а живеещият на стипендия студент лесно намираше пари за пътуванията си до столицата. Съдебните му разноски били покрити, както той казва, от „московски приятели бизнесмени“[10].
На 12 ноември 2002 г. М. Анищенко се отказа от паричната част на своите претенции, като обясни, че не иска „мръсни пари“[11] от вестник, който симпатизира на чеченските терористи (на 30 октомври във вестника беше публикувано интервю с Ахмед Закаев). В същия ден, след тричасово разглеждане на делото, съдът отказа да удовлетвори иска на М. Анищенко. Въпреки това химничното произведение на Анищенко-Ярушин не стана популярно.
Голяма популярност придоби песента „В поле открито – система „Град“, / зад нас са Путин и Сталинград“, чиито думи са написани от „архикардинала на Ордена на куртоазните маниеристи“ Вадим Пеленягре и изпети от група „Белият орел“.
Пеещи заедно
С още по-завидна съдба се оказа песента, чието авторство се приписва на Иля Кормилцев[12]. Изпълнява се от група млади дами, нарекли себе си „Пеещи заедно“ („Поющие вместе“). В заглавието може да се долови подигравка с путинското младежко движение „Вървим заедно“ („Идущие вместе“), а самият текст не е ясно какво представлява: искрен възторг или пародия на него. Но по-скоро стихчетата са постмодернистично амбивалентни: който иска, може да изрази с тях любовта си към Путин, а който иска, да се „избъзика“:
Приятелят ми пак се сбил – кой знае,
нагълтал се с боклуци за минути.
Омръзна ми, изгоних го накрая.
И вече искам някой като Путин!
Мъж като Путин – силен, с мишци груби!
Мъж като Путин – само мен да люби!
Мъж като Путин – да не ме обижда!
Мъж като Путин – само мен да вижда!
По новините го видях и се отплеснах,
ще го попивам с поглед вечер, сутрин.
Със него всичко ми изглежда лесно,
и вече искам някой като Путин!
(Припев – четири пъти)
Песента има весела мелодия „за крака“ и тийнейджърите танцуват с удоволствие на нея.
Също толкова амбивалентна може би е песента „Гъливер“ на Роман Неумоев и Артур Струков[13]:
Вляво – бар „Ливърпул“,
вдясно – бар „Гъливер“,
Петербург е направен по английски маниер.
Не от нож и наджак
умря Толя Собчак.
Само чайки крещят,
там самотно крещят:
Путин! Добрият наш Путин!
Ти не си Распутин, а Жана д’Арк!
Путин! Мили наш Путин –
не лилипутин, а Гъливер!
Той не ходи на кръчма,
кучета не измъчва.
И през целия ден той не пуши, не пие,
здрав, във фитнеса ходи,
стреля с нова берета,
терористи гов…нени дави право в клозета!
(Припев)
Музиката на песента „Гъливер“ напомня за мелодията „Ах пани, панове, любви нет ни на грош…“.
Случаят с бар „Путин“
Бюрократичният „култ към личността на Путин“ – коментарите на Николай Сванидзе по телевизионния канал „Россия“, портрети, барелефи и статуетки на президента в кабинетите на началниците – вече се превърна в норма. Но използването на сакралното име в пародиен или снизяващ контекст не се приветства. Ако „Пеещи заедно“ е решено да се възприемат като искрени – и в резултат на това звучат по всички телевизионни канали, то например песента „Гъливер“ е игнорирана от държавната телевизия.
По необясними причини именно Челябинска област стана една от първите, които демонстрират прехвърлящия всякаква мярка напор на путинославието: в Магнитогорск за първи път беше отлят чугунен Путин за държавните кабинети; в Челябинск е роден химнът на М. Анищенко; торта „Наполеон“ с портрет на Путин върху кутията[14] първо беше пусната от Челябинския хлебозавод № 7, а челябинският пенсионер Николай Егоров се опита да регистрира отглеждания от него сорт домат (с тегло 1,5 кг) под името „Владимир Путин“…
Във всички тези инициативи нямаше и сянка от ирония. Такова високо ниво на почит към президента може би е повлияло на проекта, в който нямаше нито сарказъм, нито критика, въпреки че се усещаше добродушна ирония. За непосредствен образец на челябинския кафе-бар „Путин“ послужи едноименен ресторант в Йерусалим – любимо място за събиране на млади „руски“ израелци. Студентките Елена Терех и Евгения Боришполская са се натъкнали на това заведение по време на туристическо пътуване в Израел. Връщайки се в родния си Челябинск, студентките решили да отворят кафе-бар „Путин“ в началото на юни 2002 г.
Момичетата окачиха в кафенето портрети на президента, изрязани от списания. Ястията в менюто бяха наречени подходящо: барбекю „Вертикална сила“ (7 парчета месо според броя на федералните окръзи), квас „Кремъл“ (с хрян), коктейл „Когато Вовочка беше малък“ (млечен), сухари „ВВП“ (т.е. брутен вътрешен продукт).
Ресторантът пожъна успех. Но момичетата веднага си навлякоха проблеми с властите. Първо ги принудиха да махнат портретите на Путин. В по-напредналия Санкт Петербург никой не преследва ресторанта „SYKA ЛюбоFF“, чието меню включва коктейл „Путин е мой!“ (ром, ликьор от касис, лимонов сок; 195 рубли порцията). Властите в Челябинск обаче веднага реагираха негативно на проекта и настоятелно препоръчаха промяна на името на ресторанта. Освен това момичетата бяха извикани на разговор при главния федерален инспектор за Челябинска област Валери Третяков, който ги призова към морал и съблюдаване на законите за авторското право и търговските марки.
Майката на една от студентките се уплашила и в нощта на 5 юли 2002 г. свалила скандалната табела с името на бара. Просъществувал под славното име един месец, кафе-барът официално започнал да се нарича „Пепси“. Сухарите „ВВП“ бяха преименувани на „Бюджетни“. Хората обаче все още наричат мястото „Путин“, особено след като барбекюто „Вертикална власт“ и коктейлът „Вовочкин“ останаха в менюто. В близките планове беше заявена появата и на котлет „Борис Березовски“. Но към края на лятото студентките се умориха да се борят с недобронамереността на санитарната и противопожарната инспекция и през септември обявиха барчето си за продан.
Едно от момичетата, Е. Боришполская, учи във факултета по журналистика. Темата на дипломната ѝ работа е „Политическа митология. Култът към личността“. Е. Терех е адвокат. Темата на нейната дипломна работа е „Моралът и правото на търговска марка“[15].
50-годишнината на Путин
За 50-годишнината на В. В. Путин московските бижутери подариха на президента точно копие на шапката на Мономах.
На 7 октомври 2002 г. Владимир Калитин, президент на Якутската полудържавна компания „АЛРОСА“, подписа заповед за даване на името „Президентски“ на 79,90-каратов скъпоценен диамант, добит в рудник „Интернационален“.
Но 19-годишният Андрей Александрович Волохов от Томск надмина всички. Вероятно зомбиран от телевизионната пропаганда на първите два канала, той промени фамилията си на „Путин“ и дори бащиното си име – на „Владимирович“. Както заяви за пресата новоизпеченият Путин Андрей Владимирович, той „вижда в президента образа на идеален баща и ще се опита да възпита себе си като идеален син“[16].
Путиниана
През юни 2002 г. в Донецк (Украйна) излезе политическият трилър на Александър Олбик „Президент“ с Владимир Путин в главната роля. Президентът, представен в романа със собственото си име, според сюжета лично ръководи антитерористичната операция в Чечня и „убива“ чеченските бандити с картечница. Оказва се, че именно заради своята заетост в Чечня той закъснява за потъването на подводницата „Курск“. А. Олбик е руски журналист и автор на криминалета, живеещ в Латвия, но съвсем не е непознат в Кремъл. През 1992 г. става съавтор на президентския помощник Лев Суханов при създаването на мемоарите „Три години с Елцин“.
През последните три години бяха написани много книги за Путин[17], включително от известни автори като Рой Медведев, Александър Рар и Вадим Печенев. Почти всички са в духа на отношението към Путин със знак „плюс“ – от „изключителна политическа фигура на нашето време“ (Р. Медведев, А. Рар) до „Вие сте гений, Ваше Величество“ (придворният журналист Олег Блоцки, автор на първите две книги от обявената от него трилогия „Владимир Путин”).
Епосът на Блоцки, написан в изцяло туркменски стил, може би повече подхожда на името „Владимир Росиянбаши“. Почти единствените човешки думи за президента в книгата на Блоцки принадлежат на Людмила Александровна Путина, съпругата на президента (за това как по време на техния романс той винаги закъснявал за срещите с нея).
Един от авторите путинолози, някой си Юрий Козенков („Ще спаси ли Путин Русия???“ – sic, три въпросителни), бидейки национален патриот и ционист, вижда в Путин наследник на Сталин и се надява, че за разлика от Йосиф Висарионович, Владимир Владимирович ще се справи с юдо-масонския заговор.
Друг автор, професионален „съветник на вождове“, Вадим Печенев („Владимир Путин ли е последният шанс на Русия?“ – една въпросителна), поставя друга цел пред своя герой: „авторитаризъм (за предпочитане просветен) плюс управлявана демокрация“[18].
Към повечето издания от „путинианата“, дори напълно комплиментарните, властите очевидно нямат никакво отношение. Но в епопеята на О. Блоцки („Блоцки-Поцелуев“, както го нарича Дмитрий Биков[19]) са използвани снимки от семейния архив на Путин, както и устни спомени на съпругата и приятелите му – не само от училище и университета, но и от КГБ (под псевдоними). Такава книга не би могла да бъде написана и издадена без подкрепата на президентската администрация.
…Има още един начин да угодите на В. Путин с помощта на книга: да посочите на корицата президента като съавтор. Досега този метод е използван само веднъж (вж.: Путин В., Шестаков В., Левицки А. Джудо: история, теория, практика. Санкт-Петербург, 2000).
Превод от руски: ВАСИЛ ГАНЕВ
Стиховете преведе ПЛАМЕН ДОЙНОВ
Глава от книгата на В. Прибиловски, А. Верховски и Е. Михайловская „Россия Путина. Пристрастный взгляд“. Центр „Панорама“. М., 2003. Преводът е направен по: Индекс, № 26/ 2007.
[1] Коммерсантъ-Власть. 27 марта 2001.
[2] Профиль. 7 окт. 2002.
[3] Известия. 8 июля 2002.
[4] Известия. 6 дек. 2001.
[5] Волошина, В. Владимир Путин заменил в учебниках Владимира Ленина // Московские новости. 26 сент. 2000.
[6] НТВ. 13 февр. 2001.
[7] Гутионтов, П. Поздравим президента: его защитник проиграл суд. // Новая газета. № 84, 2002.
[8] Петров, В. Поэт-песенник от немцев денег не хотел. Он боролся за честь президента. // Газета. 13 ноябр. 2002.
[9] Рубцова, Е. Замочу за президента. // Новые известия. 27 февр. 2002.
[10] Пак там.
[11] Рубцова, Е. Честь стихотворца осталась без защиты. // Новые известия. 13 ноябр. 2002.
[12] Кононенко, М. Было у отца три сына. Один дурак, другой убогий, а третий – Путин. // Газета. 2 сент. 2002.
[13] Р. Неумоев е бивш пънкар, лидер на групата „Инструкция по выживанию“ („Инструкция по оцеляване“), известен със скандалната си песен „Убий евреина“, за която бившите му приятели демократи го съдят, а антисемитите го обявяват за евреин.
[14] По повод тази торта има един анекдот. Купувач пита в сладкарския отдел: „Какво представлява тортата „Путин“? От какво е направена?“ Отговарят му: „Путин“ – това е като „Наполеон“, само че без яйца.“
[15] Гонина, Г. Студентки продают бар „Путин“. // Известия. 28 сент. 2002.
[16] Петровская, И. Шапка Владимира Владимировича Мономаха. Телеверсия. // Известия. 12 окт. 2002.
[17] Блоцкий, О. Владимир Путин. История жизни. Книга первая. М., 2001; Пак от него: Владимир Путин. Дорога к власти. Книга вторая. М., 2002; Борцов, Ю. Владимир Путин. Москва – Ростов-на-Дону, 2001; Гершунский, Б. С. Спасет ли Россию президент Путин? Рига, Б. г.; Гуревич, Вера. Воспоминания о будущем президенте. М., 2001; Дроздов, Ю., Фартышев, В. Юрий Андропов и Владимир Путин. На пути к возрождению. М., 2001; Козенков, Ю. Cпасет ли Путин Россию??? М., 2001; Медведев, Р. Загадка Путина. М., 2000; Медведев, Р. Время Путина? М., 2002; Медведев, Р. Владимир Путин – действующий президент. М., 2002; Печенев, В. Владимир Путин – последний шанс России? М., 2001; Рар, А. Владимир Путин. „Немец“ в Кремле. М., 2002; Таланов, В. Психологический портрет Владимира Путина. СПб., 2000. Най-пълен и подробен обзор на „първата вълна на путинианата“ вж.: Григорьева Е. Новые книги о Главном. Президент как вдохновитель литературного процесса // Известия. 3 авг. 2002.
[18] Цит. по: Известия. 3 авг. 2002.
[19] Быков, Д. Блоцкий-Поцелуев. // Собеседник. № 35, 2002.