Театралното събитие на 2022

бр. 45/2022

1. Кое е според Вас театралното събитие на 2022? 

2. Кои бяха основните предизвикателства пред театъра в България през 2022?

3. Какво бихте пожелали на театъра през 2023? 

Румяна Николова, театровед, театрален изследовател и критик

1. За мен събитието в българския театър е промяната в художествените политики на Народния театър. Като резултат от тези политики се появиха спектаклите „Орфей“, режисьор Йерней Лоренци и „Нора“, режисьор Тимофей Кулябин. Освен с художествените си качества, те се превърнаха в събитие, защото провокираха дебат в гилдията по различни теми – необходимостта от присъствието на различни сценични естетики и ролята им за развитие на трупите; адекватността на театралната ни инфраструктура към съвременната театрална изразност и др.

2. Предизвикателствата пред българския театър през изминалата година са част от продължаваща тенденция през последните години: липса на ясни и целенасочени културни политики, все по-занемарена в техническо отношение инфраструктура, липса на достойно финансиране както на държавните културни институти, така и на независимия сектор. През 2022 г. към тези „устойчиви“ проблеми се насложи хаосът в управлението на културата и трудностите, свързани с възстановяване на сектора след пандемията.

3. Целенасочени културни политики, които да решават проблемите и чиято „свръхзадача“ е високо художествено качество и европейска видимост на българския театър. Модернизация и оптимизация на театралната инфраструктура. Вълнуващи и изненадващи театрални събития и срещи.

Михаил Байков, театровед, театрален критик, директор на Младежки театър „Николай Бинев“

 1 . Сред големите събития за театралната 2022, място намират премиерите на Народния, с големите имена от европейския театър, които само допреди няколко години можехме да гледаме единствено в рамките на фестивала „Световен театър в София“. Сега Тимофей Кулябин и Йерней Лоренци са част от репертоара на българския театър, а „Нора“ и „Орфей“ могат да бъдат гледани всеки месец. Разбира се, годината беше съпътствана от избори на нови директори на театри; от появата на интересни проекти в независимия сектор; от емблематични текстове за театър от българската и световната драматургия, които намериха място по сцените в София и страната.

2. Предизвикателствата пред театъра продължават през цялата година и по всичко личи, че ще продължат и през следващата. Основният фокус по отношение на държавните театри е насочен към системата на финансиране и по-специално към т.нар Методика. Макар в основата да стои необходимостта от актуализиране на ЗЗРК и по-специално частта, насочена към сценичните изкуства, основното предизвикателство за занимаващите се с театър остава поддържането на баланса между художествените критерии на един постановъчен проект и финансовите резултати, към които се стреми продуциращото тяло. В конкретно-практичен план стартирането на процеси по излизането на българския театър от COVID кризата, която го съпътстваше през последните две години, е едно от значимите предизвикателства, с които той се справя успешно.

 3. Да съумее да преодолее собствените си бури, които често отслабват творческите му възможности; да продължи дългия път към легитимирането си сред останалите театрални общности в Европа; да предлага интересни заглавия от световната литература и драматургия, с които да среща както публиката, така и артистите.

Илко Ганев, режисьор, театровед

1. Категорично събитието на театралната сцена през 2022 г. е спектакълът „Орфей“ на режисьора Йерней Лоренци. Представлението предизвика полярни реакции у публиката и това постави голямата и закъсняла тема за необходимостта от именно такова поднасяне на сценичен разказ. Още две представления предизвикаха вниманието ми през изминалата година – „Мислещите тръстики“ на актьорския клас на проф. Маргарита Младенова и „Въпреки живота, всичко е любов“ на вече завършилия актьорски клас на проф. Ивайло Христов, под режисурата на Васил Дуев. И двата спектакъла са реализирани като студентски в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, но се играят и на професионални сцени.

2. Предизвикателствата пред театъра в България през 2022 г. като че ли бяха съпътствани повече от административни неуредици и неадекватни културни политики, отколкото от художествени. Още в началото на годината бяха проведени конкурси за директори на водещите театри в столицата, както и на някои извънстолични. Голяма част от процедурите и участниците в тях оставиха редица съмнения за обективността на резултатите. Последва опит на Министерството на културата да съдейства на Комисията за енергийно и водно регулиране да усвои части от територията на Младежкия театър напълно неправомерно. Ръководството на Националния дворец на културата пък премахна думата „театър“ от името на емблематичния Театър Азарян, а също така и закри пространството си за съвременен танц и пърформанс ДНК и прогони огромно количество творци и организации от репертоара си. И отново Министерството на културата направи безпрецедентен опит за политическа намеса в работата на екипа на Народния театър. За съжаление, с всички тези последствия в българския театър ще трябва да се справя следващият ръководен екип на министерството.

3. Пожелавам на театъра през 2023 г. да работи в една по-стабилна финансова среда и в едно по-адекватно политическо управление, за да може да надгражда осезаемо всички свои постигнати художествени резултати.

Николай Йорданов, театровед, театрален изследовател и критик

1. Миналата година посочих „Бурята“ от Шекспир на Боб Уилсън в Народния театър. Тази година това е „Орфей“ в постановката на Йерней Лоренци отново в Народния театър. И причината не е в това, че става въпрос за работата на чуждестранни постановъчни екипи на български терен, а в това, че „Орфей“ излиза извън познатите постановъчни и изпълнителски стереотипи на българския театър. Виждаме на сцената креативност и талант, както и дълбоко преживяване и актуално пресътворяване на един мит, запазил своята сила през хилядолетията.

2. Театърът не прави изключение от останалите сфери на обществения живот. Той се влияе от ценностния разнобой и хаоса, който определяше цялата година. Да не говорим, че през 2022 започна една ужасна война в Украйна, която отново изправи цивилизацията в сблъсък с варварството. В подобна ситуация творческото търсене отстъпва място на усещането за дълбока криза, от която трябва да се измъкнеш по някакъв начин. Тогава вместо художествени постижения превес вземат скандалите, ожесточението, резигнацията. А реакцията би могла да бъде и различна – усещането за криза да доведе до ценностно преобразяване.

3. Много бих искал българското общество да се върне към енергията и волята за промени, които определяха неговото развитие през 90-те години на миналия век, макар да знам, че това не става с пожелания. Ако успеем ясно да се позиционираме в този сложен свят, ако сме наясно с нашата ценностна система, тогава целият ни живот би се променил из основи. И разбира се, театърът, който се прави в България, ще заживее с нова енергия. Ето това бих пожелал на театъра – да се изпълни с нови енергии, които да го придвижат от рутината и баналността към откриването на интересни и задълбочени погледи към човека, живота и света.

Петър Денчев, писател, театрален режисьор и изследовател

1. В чисто естетически план моето театрално събитие на 2022 г. е „Орфей“ на режисьора Йерней Лоренци в Народния театър. Спектакълът се движи на границата на личните проекции на актьорите и заради това е предизвикателен към нашата театрална реалност.

2. Развиха се негативните тенденции от последните няколко години, които са свързани с политическата функция на нашия театър в обществото, с търсенето на отговори какво е мястото на театъра в гражданската демокрация.

3. Да се върне на своите граждански позиции.

Камелия Николова, театровед, театрален изследовател и критик

1. Безспорно голямото театрално събитие на отиващата си 2022 е „Орфей“ на Йерней Лоренци в Народния театър. Чудесен спектакъл на известния словенски режисьор, който през последните 6-7 години се наложи като едно от най-интересните и най-популярните режисьорски имена в съвременния европейски театър. Особено впечатляваща е работата му с българските актьори, участващи в представлението, както и фактът, че Лоренци запазва своя вече утвърден режисьорски стил, но едновременно с това креативно го допълва, провокиран от новата творческа среща. Другото много значимо събитие е възможността на българската публика да види най-новия и много коментиран спектакъл на Иво ван Хове „Тартюф, лицемерът“ (посветен на 400-годишнината от рождението на Молиер) в програмата на Световен театър в София и Международния театрален фестивал „Варненско лято“. Сред останалите особено важни театрални събития през 2022 непременно трябва да откроя официалното откриване и разнообразния наситен афиш на „Топлоцентрала“, както и масива от интересни спектакли по текстовете на Бекет (отбелязващи 70-годишнината от написването на емблематичната му пиеса „В очакване на Годо“ през 1952 г.) – „О, щастливи дни“ на Маргарита Младенова в „Сфумато“, „В очакване на Годо“ на Иван Урумов в Театър „Българска армия“, както и две ярки студентски представления в НАТФИЗ – „Отказал съм се преди да се родя“ на актьорския клас на Пенко Господинов и „Импресии по Бекет“ на Боян Крачолов и дипломантите на Атанас Атанасов.

2. Най-сериозното предизвикателство беше адекватното завръщане след пандемичната криза на театралните екипи и публиката към нормална работа и посещение на спектаклите, с което театърът като цяло се справи. Другото основно предизвикателство си остава – липсата на достатъчно смелост и усилия да се излезе от провереното и сигурното и да се предложат по-ярки и разнообразни театрални форми и естетики.

3. Финансова стабилност и творческо неспокойствие!

Асен Терзиев, театровед, театрален критик

1. Силният афиш със сериозно и качествено международно присъствие на първата сцена у нас – Народен театър „Иван Вазов“. Толкова много силни премиери наведнъж не се бяха случвали отдавна, а самият факт на присъствието у нас на фигури като Йерней Лоренци, Тимофей Кулябин, Деклан Донелан и Ник Ормерод е знак, че най-после и българската сцена започна да прави сериозни крачки в посока на надскачането на регионалната си затвореност. Още по-удивителното е, че това се случи на фона на шумно (а според мен и изкуствено, и излишно) раздухвани скандали в медиите и социалните мрежи около смяната на ръководството. Ако Народният театър продължи да се развива в тази посока, то значи поетият курс е верният.

2. Не по-различни от обичайните, но с едно важно облекчение, дошло с отпадането на всички ограничения заради пандемията, която беше парализирала нормалното протичане на театралния живот за 2 години.

3. Стабилност и смисъл.

Албена Тагарева, театровед, театрален изследовател и критик

1. През театралната 2022 г. трудно бих могла да откроя едно-единствено събитие. По-скоро бих отбелязала цялостното раздвижване на театралния живот. След две несигурни години определено се забелязва стремеж за преодоляване на творческия застой – не само създадения от пандемията, който e обхванал по-голямата част от театъра. С официалното откриване на РЦСИ „Топлоцентрала” в София най-после показването на значими примери от съвременния европейски театър и танц започнаха да се програмират не само като част от единични фестивални прояви, но като част от цялостна годишна програма. Друг важен процес, който през 2022 г. наистина се усети като такъв, а не като единично събитие, е възможността утвърдени европейски режисьори да поставят в България и тези продукции да останат в репертоара на театъра. По този начин не само се дава възможност на актьорите да работят в различна от обичайната им естетика и подход, но това е възможност най-вече за широката публика да се запознае с актуални театрални течения. Като едни от добрите примери в тази посока са „Орфей” в Народния театър „Иван Вазов” с режисьор Йерней Лоренци и „In C” с хореография на Саша Валц в РЦСИ „Топлоцентрала”, но и не само.

2. И през 2022 г. предизвикателствата пред българския театър продължават да са големи, а именно, че репертоарната политика продължава да възпроизвежда представления, които са по-скоро булеварден театър и все по-упорито отказва да рефлектира върху съвременните социално-политически процеси и събития.

3. Да не се страхува да експериментира и да търси нови посоки в театралния език.

Ина Божидарова, драматург, театрален критик

1. Трудно е да се избере едно събитие, което да отделиш  за годината. Веднага ми идва на ум последното – постановката „Орфей“ на Йерней Лоренци в Народен театър „Иван Вазов“. Безспорен успех не само за националния, но за театъра ни изобщо, както и за актьорите, ангажирани в него. Но ако се върнем малко назад в годината, ще си припомним гостуващите спектакли на Световен театър в София. Събитие беше да видим „Тартюф, лицемерът“ на Комеди Франсез под режисурата на Иво ван Хове, „Леополдщат“, последната пиеса на Том Стопард, постановка на Патрик Марбър, все спектакли от световна класа, на които можахме на да се насладим. Регионалният център за съвременно изкуство „Топлоцентрала“ също се развива успешно и се утвърждава като място за нови сценични срещи. Не ми се иска да отбелязвам събитията с обратен знак в театъра ни.

2. Предизвикателства много и все около творчески и финансови въпроси, свързани с неразрешените проблеми в културния сектор.

3. Пожелавам на театъра ни мир и спокойствие за работа и развитие. Пожелавам нови театрални срещи със световни режисьори и творци. Пожелавам творчески завоевания на младото поколение в театъра.

Милена Михайлова, театровед, театрален критик

1. Театралното събитие на 2022 е повече от едно, което се случва предимно благодарение на независимите ни театрални творци – те показват активност, социално мислене, жажда и въодушевяващо впускане в работа с разнородни театрални подходи. Откритият миналата година Център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ все по-успешно изпълнява мисията си, като кани стойности чуждестранни артисти и продукции (Forced Entertainment, Gob Squad, Ян Фабър, Ромео Кастелучи и др.), респективно непопулярни у нас театрални естетики, чрез които се работи съвместно и с наши актьори. Танцовият спектакъл „In C“, с концепция и хореография на Саша Валц, е първата успешно реализирана продукция на „Топлоцентрала“. Четиричасовият пърформанс „Тялото като (Р) Еволюция“ на United Cowboys, Нидерландия, осъществен с български творци, също е сред незабравимите събития на 2022. Изключително мощен, смислен е спектакълът на Театър Младинско от Любляна, Словения „Проклет да е предателят на отечеството”, реж. Оливер Фърлич, гостувал у нас по време на „Нощ на театрите“ – истински политически театър, със смели, мислещи актьори/човеци, използващи истинските си имена и живеещи на сцената, така както би трябвало и в живота – с широко отворени очи и гледайки критично на несправедливостите в обществото и по света. Значими спектакли са и „Орфей“ на Йерней Лоренци, „Нора“ по Ибсен на Тимофей Кулябин в Народния театър, прочули се сред родната публика още преди няколко години заради винаги качествения избор и стойностна театрална програма на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ и платформата „Световен театър в София“. 2022-рa е приносна и що се отнася до дейността на Студио за документален театър ВОКС ПОПУЛИ („Паяци – истории от софийския затвор“, „Краят на кръга“, проект срещу домашното насилие), чиято нова сцена на открито „Контейнер“ се превърна във вдъхновяващо място за изява и на други артисти от независимия сектор. Ценни бяха и спектаклите, гостували на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“, и на АСТ Фестивал за свободен театър – сред тях ще отлича българския Emergency Theater с окриляващия и вгледан в душата човешка спектакъл-споделяне „Сцени на разсъмване“, реж. Юлиана Сайска и „Сеч. Една възбуда“ по романа на Томас Бернхард, постановка: актрисата Елена Димитрова, оживена от актьора и режисьор Явор Костов-Йондин. Внимание заслужават и „Електра тук и сега“ по М. Юрсенар, реж. Василена Радева, пиесата/спектакълът „Ембриони“ на Йордан Славейков, както и потапящите визуални инсталации на Християн Бакалов.

2. Негативно предизвикателство е фактът, че един от най-прекрасните спектакли на Василена Радева „Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта“ най-вероятно вече няма да се играе, защото Театър Азарян, а и ДНК, са на път да бъдат закрити от НДК. Дебатът и борбата за независимата сцена у нас, все така стояща недооценена от собствената си държава, продължава, а в същото време конвенционалните театри са доволни от печалбата на комерсиализираната си продукция. А насреща – никакво желание и шанс за разширяване на театралните ни – на публиката!? – хоризонти.

3. На театъра през 2023 желая интерес към разнородни театрални естетики, социална ангажираност, смелост и солидарност с важните проблеми, теми, засягащи света и обществото ни. И нека всеки поеме човешка и творческа отговорност за времето ни „тук и сега“, днес!

Михаил Тазев, театровед, театрален критик

1. Безспорно театралната 2022 г. бе любопитна за зрителите. В нея най-ярко се отличиха премиерите на „Винсент в Бринкстън“ на режисьора Владлен Александров в Театър 199 „Валентин Стойчев“, „Орфей“ на Йерней Лоренци в Народния театър „Иван Вазов“ и „Дон Кихот“ на Веселка Кунчева и Мариета Голомехова в Младежкия театър „Николай Бинев“. Личният ми фаворит е интерпретацията на рицаря на печалния образ – страхотен прочит по романа на Мигел де Сревантес, който визуално пренася идеята за фриволността и безкрайната свобода на човешката мечта.

2. Предизвикателство за театъра през годината продължава да бъде слабо и рядко долавящата се смелост за работа с нови театрални форми и със съвременни драматически текстове.

3. Бих искал театърът през следващата година да ни ангажира повече като огледало на действителността, а не да бъде самоцелно съществуващ. Пожелавам му да намери необходимата смелост, за да успее да разгърне възможностите си.

Анкетата подготви КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА