Георги Господинов: „Пиша истории за хора, които не биха могли да разкажат историите си“

Популярни статии

бр. 18/2023

 

 

 

 

 

 

 

 

Георги Господинов е познат в Гърция автор не от тази година, заради обявяването на краткия списък на финалистите за Международната награда „Букър“ присъждана за чуждоезичен роман преведен на английски език. Неговите атински издатели Никос Аргирис и Марилена Панургия, на кормилото на едно от най-престижните и успешни гръцки издателства – „Икарос“, правят достъпни неговите произведения за читателската публика тук със системна и дългосрочна визия на превеждане. Романът му „Физика на тъгата“ се появява на гръцкия книжен пазар през 2018. „Естествен роман“ излиза през 2020, последван през 2021 от „Времеубежище“. И трите му произведения в проза са в превода на Александра Йоаниду, преподавателка в департамента по балканистика, славистика и ориенталистика (Нова и съвременна литература и славянска култура) в Солунския университет „Македония“. Миналата година в превод на поетесата Авги Лили излезе негова поетична книга със заглавие „Там, където не сме“, подбор стихотворения от стихосбирките „Лапидариум“ (1992), „Черешата на един народ“ (1996), Писма до Гаустин“ (2003) и „Там, където не сме (2016).

 

След срещата на 5 май на българския писател на Международното солунско изложение на книгата с гръцката публика, на която с24е случи нещо подобно на „десант“ от проявяващи интерес към творчеството му хора – професионалисти от сферата на книгата и обикновени читатели – препълнили панаирното пространство за събитието (предвиденият от организаторите кабинен превод български-гръцки бе отменен поради липса на достатъчно слушалки и разговорът успешно и при голям интерес се проведе на английски), главният редактор на атинското електронно списание за литература „Анагностис“ Янис Баскозос помества в него кореспонденция от Солун, озаглавена „Георги Господинов: „Пиша истории за хора, които не биха могли да разкажат историите си“, която представям пред читателите на ЛВ.

 

Георги Господинов, българският писател преобърнал правилото „малка страна / непознат език / непознат писател“ бе значимият и очакван гост, събрал тълпи от читатели на срещата, състояла се на 19-ото издание на Международния панаир на книгата в Солун. В разговор с неговата преводачка Александра Йоаниду и Димитрис Кариотис, преподавател по сравнително литературознание в Йоанинския университет той говори за творчеството си и за това как самият той възприема писателската вселена.

Усмихнат, с ведро лице, на достъпен английски, писателят бе въодушевен от факта, че толкова много хора са се събрали да го чуят. Извади мобилния си и ни снима: „От значение е читателят, а не снимката на писателя“. В началото на разговора доминираше темата за тъгата, дума, спомената в заглавието на най-популярния негов роман – „Физика на тъгата“.

Господинов говори за една навяваща меланхолия България, казвайки, че през първото десетилетие на 21. век неговата родина е била последна в списъка на щастливите страни в Европа, най-тъжната. „Не зная дали днес България е станала по-добра, но със сигурност Европа е станала по-меланхолична“. Трудните ситуации в неговата страна са онези, подтикнали го да пише и в последна сметка помогнали му да поеме по пътя на писателската професия.

Заяви, че пише романи, но дълбоко в себе си е поет, впрочем и на гръцки излезе поетичната му книга „Там, където не сме“. Дори когато пише проза, мисли поетично.

Какво пише? Отговаря: „Пиша истории за хора, които никога не са могли да разкажат собствените си истории. Разказва за баба му, която вечер взимал Библията – забранена в комунистическа България – и четяла, сричайки, следейки с пръст думите една по една. Вярва в паметта, съхранявана благодарение на книгите: „След десетина години войната в Украйна ще бъде описана в някои книги“.

Не знае дали е постмодерен автор, както го окачестви преводачката му Александра Йоаниду, спирайки се на фрагментарността, която се среща в повествованието му. Самият той казва, че тази накъсаност е неговият начин да събеседва с читателя, че е необходима за него.

Говорейки за политическото положение в неговата страна, заяви, че го отблъскват популистите и всички, които обещават по-добро бъдеще или завръщането към едно по-добро минало. Вярва на сегашното и пише за днешния ден. Коментира тенденцията към носталгичност: „Не става дума – както каза – за носталгия към старата родина, а към времето, може би бихме могли да я наречем „хрононосталгия“. За него времето е по-важно от пространството.

Неизбежно разговорът стига и до въпроса дали съществува балканска идентичност. Преводачката му Александра Йоаниду отбеляза, че навремето като са му задавали въпроса, е отговарял отрицателно, че не съществува онова, което наричат „балканска литература“. Господинов е на мнение, че днес съществува балканска чувствителност (sensitivity). Една общност на чувствата, които се срещат в добри книги от балкански автори. Колкото до това как би окачествил самия себе си, казва: „Първоначално си български автор, след това балкански писател, по-късно европейски писател, а накрая просто писател“.

Превод от гръцки: ЗДРАВКА МИХАЙЛОВА

Подобни статии

НАПИШЕТЕ ОТГОВОР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Най-нови статии