Размаскиране на всекидневното в новата стихосбирка на Петър Чухов

Популярни статии

бр. 18/2023

 Александър Димитров

 

24„Тишината е спяща красавица“ от Петър Чухов предизвиква едно желание, изразено в стихосбирката – да се обръщаш след прочетените стихотворения „като след красиви жени“. Но откъде идва това обръщане, този магнетизъм и нуждата от препрочитане?

Отговор на това питане може да се търси в заглавията „Утехи“ и „Пространства“, онасловяващи двете части на стихосбирката. Книгата създава именно пространства за утеха, в които ни се иска да останем по-дълго, затова и препрочитаме. Тези пространства обаче далеч не функционират като розови очила, предоставящи ефимерно самозалъгване относно идиличността и лекотата на битието. Напротив, разголват неговите тъги, страхове и пропасти, като не пропускат да прокарат път за споделянето, любовта, надеждата. Но най-ценното, което правят, е, че осигуряват време за вглеждане и размисъл, тъй като отменят закостенелите мисловни парадигми за живота и размаскират всекидневното, в което човекът е чужд на себе си. В този смисъл пространствата стават време-пространства, в които можем да си поотдъхнем, да помечтаем, да потъгуваме, да се почудим… да поговорим със себе си и за себе си.

Първата ѝ част – „Утехи“ – притегля читателя леко и постъпателно. Лапидарните и строго оформени стихове бързо представят образите в стихосбирката: вятъра, листата, облаците, дъжда, падащите звезди, мрака и светлината. Тази образна система е впрегната за обрисуване на надеждата, тъгата, творчеството, споделянето, любовта и смъртта. Всичките тематични ядра са разгледани през подстъпа на утехата, за да се постигне внушението, изразено в сентенциозното трето стихотворение:

Ти намерѝ
прозореца

другото оставѝ
на светлината

Втората част се явява като по-зрелия и меланхолен родственик на първата. Тук стихотворенията са значително по-дълги, но не изневеряват на стегнатата структура и ювелирните формулировки. Дължината често е обособена от предприетата поетическа стратегия – да се достигне до идейното внушение на стихотворението през синтактична повторителност и постепенното разгръщане на значения, както в „Можех някога да искам“. Формалното различие на втората част обаче не е водещата отлика спрямо първата.

Двете половини на книгата се различават най-вече тонално. „Пространства“ е значително по-меланхолична, тъгуваща в тишина и самота. Немалко стихотворения са своеобразна равносметка и подготовка за неизбежното: „* Пътят“[1], „Нощна стража“, „Две“, „* Ще си отида“. Но след мрака и тъгата, в стихотворението, дало име на цикъла, настъпва помирение с живота, за да се отвори отново вратата за любовта, споделянето и светлината, която е и централният образ в цялата стихосбирка. Независимо от проявлението си – свещ, нощна лампа, падаща звезда, слънцето – тя е приятел и утеха за човека.

Преди да премина към края на стихосбирката, искам да обърна внимание и върху няколкото стихотворения от втората част, обединени от образа на лятото. Лятото, в чието начало „всички сме деца / дори и мъртвите / могат да повярват / че са влюбени“, се явява мощен поетически образ, чрез който Петър Чухов изразява едни от най-жизнелюбивите тонове в цялата стихосбирка. Една възможна траектория пред читателя е разходка „Около полунощ“ и събуждане в „Неделна сутрин през юли“.

Към финала ще пристъпя, като проследя линията на питане в книгата. Тя е подета още в първия текст с въпроса „Какъв е смисълът / да сме тук“ и достига своята кулминация в последното стихотворение „Рождество“. Лирическият аз многократно пита „Лесно ли се ражда / Бог“ и след като не получава отговор нито от светлината, нито от любовта и вярата, се обръща към самия Бог. Какъв отговор получава от него, няма да издам. Ще кажа само, че е в абсолютно съзвучие с маниера на автора да формулира откровения, които озадачават и провокират в пъти повече от който и да е зададен въпрос.

Редно е да отдам значимото и на хората, с които поетът е работил върху стихосбирката си: Капка Кънева (художник) и Георги Господинов (редактор). Думите на Господинов за поезията на Петър Чухов може да прочетете на гърба на изящната и сугестираща корица, изработена от Кънева. А на представянето на книгата, което се състоя на 2 май 2023 г. в София, тримата споделиха, че не за първи път работят заедно. Не скриха и удоволствието от съвместната си работа, за чието качество бих казал, че свидетелства самата стихосбирка.

 

Петър Чухов, „Тишината е спяща красавица“, ИК „Жанет 45“, 2023

 

[1] По този начин – със звездичка и цитат на първия стих – в съдържанието са посочени неозаглавените стихотворения.

Подобни статии

НАПИШЕТЕ ОТГОВОР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Най-нови статии