Амелия Личева
Абдулразак Гурна е носител на Нобелова награда за литература за 2021 г. Мотивът, с който Нобеловият комитет му дава наградата, е: „за неговото безкомпромисно и състрадателно вникване във влиянието на колониализма и съдбата на бежанеца в разлома между културите и континентите“. За радост на българската публика, Гурна вече е преведен и у нас, при това с един от най-важните си романи – „Край морето“. Но както често се случва с нашумели по света имена, у нас те минават почти незабелязано. Повечето информация, която може да се намери за писателя, е покрай връчения му Нобел, но въпреки че вече месеци книгата му е факт на български, рецензии почти не се срещат. А в негово лице имаме не просто успял писател в съвременната литература, а истински важно име на значим майстор на словото. Защото Гурна безспорно е изключително добър писател и поне почитателите на Кутси у нас би следвало да прочетат книгата му.
Романът разказва за живота в Занзибар, в Англия, и дори в бившата Източна Германия, като преплита няколко семейни истории, въвлича темата за колониализма, говори за насилието, изобщо – на места той е силно политически. В същото време представя и историята на двама бежанци, интерпретирайки я в ключа на срещата с другия и проблематизирайки стереотипи, като не спестява и говоренето за травмите от емиграцията, за преживяването на загубата, за трудното изграждане на идентичност, когато си в чуждото и сред чужди. Вероятно в романа има доза автобиографизъм, доколкото самият Гурна, който е роден в Занзибар, едва 18-годишен бяга от страната си заради насилието и размириците след обявяването на независимостта там. Емигрира в Обединеното кралство, където живее и в момента. В този смисъл романът предлага своята версия за колониализма и насилствения преход към ново правителство в Занзибар и загатва за хилядите избити, за изгонените, за хвърлените в затвора, за страха и терора.
Това обаче, което прави „Край морето“ истински различен, силен, магнетичен роман, е обрамчващият го разказ за това как функционира механизмът на помнене, както и непрекъснатите питания можем ли да променяме миналото, още повече когато мислим историята не само през случилото се, но и като плод на езика, чрез който я изговаряме и осмисляме. Книгата неизменно пита и как изобщо действа паметта, защото срещата между двамата бежанци не е просто среща на две версии на миналото и две семейни истории на два враждуващи лагера, а е среща на различните начини, по които можем да разкажем едни и същи събития от миналото. Затова казваме, че в „Край морето“ интерпретацията и езикът са ключови в мисленето за преживяното. Въпросната среща е и свидетелство за това как разказът за миналото може да промени настоящето, да бележи идентичността, да тушира омразата и да излекува травмите, дарявайки с новоизвоювано приятелство. Като залогът е приемането на себе си и на другия, стъпило на прошката и познанието. Иначе казано, романът говори за това какво се случва, когато един човек се сблъска с друга версия на историята, с която е живял и на която се е уповавал. И също така показва какво означава да си отговориш на въпроса кой си и какво означава животът ти. И може ли собственото ти минало да промени формата си и да се превърне в нещо неузнаваемо, като всичко това се мисли в контекста на темата за сложното преплитане на помненето и забравянето. Неслучайно в книгата героите често поставят под съмнение думите и спомените си, като по този начин придават усещане за несигурност на целия разказ, а оттам и на самата идея за това колко и как помним. И Салех, и Латиф запълват празнотите в разказа на другия или пренаписват части от него чрез серия от ретроспекции, отклонения, коригирания, други версии. Резултатът е сложна история за семейни скандали, обиди и недоразумения, които обхващат няколко поколения и белязват, направо провалят живота им. С други думи, в „Край морето“ можем да говорим за паметта и за разказа в контекста на деконструирането и сглобяването, не на някаква монолитност и достоверност.
В англоезичните рецензии за този роман на Гурна се появява определението постекзотична литература, като се визират различните истории и легенди, които се разказват, а и самият модел на разказване, който структурира текста така, че напомня „1001 нощ“. Нещо повече, в „Край морето“ се преплитат континенти и светове – европейският, но и индийският, арабският, персийският, африканският; сблъскват се далечни епохи и съвремие, разкриват се мултикултурните корени на днешното, за да се култивира една толерантност, която привлича, учи и обяснява защо автори като Абдулразак Гурна са толкова необходими днес.
Абдулразак Гурна, „Край морето“, прев. от английски Владимир Полеганов, изд. „Лабиринт“, С., 2023
