Владислав Шленгел
(1912 или 1914–1943)
Поет, пишещ на полски, автор на сатирични текстове и кабаретни песни. В гетото е бил конферансие и съавтор на цикличната кабаретна програма „Жив дневник“, представяна в кабаре „Штука“ (Изкуство). Разстрелян заедно със съпругата си на 8 май 1943.
Стихотворенията „Вещите“ (Rzeczy) и „Телефон“ (Telefon) са запазени в машинописен вариант. Допълнително стихотворението „Вещите“ е преписано ръчно с молив от Йехел Гурни (има малки разминавания между машинописа и ръкописа). Текстовете са запазени в доста добро състояние.
Вещите
От „Хожа“, „Маршалковска“, „Вспулна“
пътуваха коли… еврейските каруци…
Мебели, маси и столчета,
Куфарчета, вързопчета,
Сандъци, ракли, пердета,
Костюми, портрети,
Чаршафи, килими, тенджери
И стенни драперии.
Вишновка, буркани, бурканчета,
Чаши, сервизи, чайници,
Книги, украси и всичко
Върви от „Хожа“ към „Шлиска“.
В палтото водка в бутилка,
Парченце колбас в хартийка.
С каруци, колички, рикши
Тълпата мрачна се движи…
После от „Шлиска“ към „Ниска“
Пътува пак това всичко.
Мебели, маси и столчета,
Куфарчета, вързопчета,
Чаршафи, тенджери, ала вижте,
Килимите са си отишли.
Следа от сервиз не остана,
Вишновката вече я няма,
Костюмите и пердетата,
Бурканите и портретите.
Останаха вече на „Шлиска“
Тез дреболии, всичките,
В палтото водка в бутилка
Парченце колбас в хартийка.
С каруци, колички, рикши
Тълпата мрачна се движи.
Напускат улица „Ниска“,
Към блока отива всичко.
Без мебелите и столчетата,
Тенджерите, вързопчетата.
Изчезнаха и чайниците,
Книги, завивки, бурканчета.
По дяволите отидоха
Костюмите и сервизите.
Остана куфарът и палтото,
Има и чай в бутилка
Парченце бонбон в хартийка.
Пеша и вече без рикши
Тълпата мрачна се движи…
И от „Островска“ нататък
Пътят еврейски се влачи
Без вързопи, вързопчета,
Без мебели и столчета,
Без килими и чайници,
Без сервизи, бурканчета.
Със куфар в ръката само,
Топъл шал… друго няма.
И още – вода в бутилка,
Торба на гърба се килка.
Вещите тъпче тълпата,
нощем се движат стадата ѝ.
А от „Островска“ нататък
В ден мрачен, по здрач се влачат
Куфарчето, торбата
Повече вече не трябва.
С равен марш преминават
По улиците, нататък.
Нощи студени, дни кратки,
Утре, след ден може, с крясък,
Заповед, сигнал пореден,
Тръгва пак пътят еврейски
Свободни ръце и само
Вода и силно хапче.
От Умшлагплац, през Варшава,
до „Маршалковска“ остава
В къщите празни, варшавски
Животът, живот еврейски
Сред жилища изоставени
И разпилени вързопчета,
Костюми и юргани,
Чинии и столчета
Тлеят все още огнищата
Лъжици стоят безчинно
Захвърлени в бързината
Лежат разпръснати снимки
Отворена още е книгата
Писмо не дописа ръката
Чашата – недопита
Картите – посред играта
През прозореца вятърът движи
Ръкав на изстинала дреха
Завивка измачкана, сякаш виждаш
Как някой се гуши в нея
Вещите вече са ничии
Жилището е мъртво
Додето заселят стаите
Новите хора „арийци“
Затворят прозореца зейнал
Започнат живот безгрижен
Отново леглата застелят
А тези еврейски завивки
И дрехата изперат
Книги ще сложат на полиците
Ще излеят водата от чашата
Ще довършат играта на карти
А в някой вагон ще остане
Единствено това само
Бутилката недопита
И някакво силно хапче
В нощта на ужас, що идва
След дни на куршуми и мечове
От къщите и сандъците
Ще излязат еврейските вещи
През прозорците ще побягнат
По улиците ще тръгнат
Докато стигнат шосетата
И до релсите се промъкнат
Всички столове и столчета
Куфарчета, вързопчета
Костюми, бурканчета
Сервизи и чайници
Ще тръгнат и ще си отидат
И никой не ще отгатне
Вещите къде отидоха
И никой не ще ги види
Но на бюрото съдийско
Ако veritas victi[1]
Ще остане едно хапче
Като corpus delicti[2].
Телефон[3]
С разбита и болна душа
С мисли за някой отсреща
До телефона вечерта
Бях седнал.
И мисля си: ще позвъня –
На някого там, отсреща,
Ще чуя неговия глас
Таз вечер –
За Бога! – изведнъж се сетих,
Че всъщност няма на кого
Че аз през трийсет и девета
Избрах различен коловоз.
Разминаха ни се посоките
Приятелствата ми потънаха
И сега даже, моля,
Нямам и на кого да звънна.
А вечер есенна е зад стъклата
А вечер есенна е вече вън,
И мисля: искам, но реално
Няма на кого да звънна.
Слушалката е във ръката ми,
Кабелът тъжно потрепва,
Навъртам познатия номер,
Обажда се… „Точно време“.
Ще ме познаеш ли, говорих с тебе?
Със глас притихнал питам.
Преди години бе – седми септември,
Преди да тръгна да се скитам.
Със стаята си се прощавах,
Знаех добре какво започва,
А ти на съмване последно каза,
Че шест часа е точно.
Сега ще искаш ли да поговориш с мене,
Защото в гърлото сълзи се стичат,
Кажи ми нещо, „Точно време“:
– Десет и петдесет и три.
Със твоя глас спокоен да преплитам
Живота си, бях свикнал често.
Кажи ми, помниш ли ме, „Точно време“?
– Десет и петдесет и шест.
Десет и петдесет и шест е
Да си припомним, искаш ли,
Как през трийсет и девета беше –
От киното тъкмо излизах.
Десет и петдесет и седем –
Към къщи се прибирах
От кино „Атлантик“ на „Хмелна“,
С Гари Купър[4] бе филмът.
На ъгъла на „Злота“ вестникарят
Продаваше „Куриер червони“[5]
Върху асфалта падаше зората
На цветните неони.
Все още „Нови швят“ блестеше,
Вървяха двойките по булеварда,
„Кафе Клуб“ канеше гостоприемно
Единайсет и три… стана.
„Зеро“ завърташе кръга си
В сърцето на любимия ми град.
Ще кажеш ли нещо, как си?
Единайсет часа.
Топли кренвирши в „Куик“ предлагаха,
Навалица се струпа за вечеря
От „Адрия“[6] такситата летяха
И слушахме Мечислав Фог[7] да пее.
Трамваите вече на гараж се прибираха
Само нощният график вървеше,
Колко часа бе приблизително –
Единайсет и четирийсет и шест.
Така приятно е, когато си насреща
Без спор говорим, без излишни изречения.
От всички дами, които съм срещал,
Най-мила си, любимо „Точно време“.
Как леко става на сърцето ми
Щом знам, че когато ти звънна,
Спокойно ще ме чуеш там, отсреща
Макар от страната отвъдна.
Че някой всичко е запомнил,
Че свързва ни обща съдба
Че с мен не се бои да поговори
И има толкова спокоен глас.
Вече есенна вечер витае
И вятър край стените вее
Бърборим си и мечтаем
Аз и „Точно време“…
Далечна моя, остани със здраве,
Има сърца – верни завинаги.
Дванайсет без пет е, казваш.
Имаш право, тогава до…виждане.
Превод от полски: МАРГРЕТА ГРИГОРОВА
Преводът е направен по: Archiwum Ringelbluma. Antologia. Opracowanie M. Janczewska, J. Leociak. Wrocław: Zakład Narodowy im. Ossolińskich, 2019.
[1] Правилно veritas vincit (лат.) – истината побеждава.
[2] corpus delicti (лат.) – веществено доказателство за извършено престъпление.
[3] Телефоните работят в гетото до края на съществуването му, те са най-важното средство за връзка с арийската страна. С времето достъпът до телефонните линии е ограничен от немците; използват ги единствено публичните институции, аптеките и магазините.
[4] Гари Купър (1901–1961) – американски актьор, известен с ролите си в уестърни.
[5] „Куриер Червони“ – сензационен вестник, издаван във Варшава в периода 1922–1939 г. под редакцията на Хенрик Буткевич.
[6] „Куик“, „Адрия“ – популярни преди войната ресторанти и места за танцуване във Варшава.
[7] Мечислав Фог (Мечислав Фогел, 1901–1990) – полски естраден певец.