Яцек Леочак
Въпреки очакванията, въпреки разпространените представи, дори въпреки вероятността оцеляват много свидетелства от времето на Холокоста. Наистина е изненадващо, че толкова текстове оцеляват въпреки всичко. Съгласно логиката на „окончателното решение“ все пак след тях трябва да остане пепел – също както след техните автори. Писани в условията на постоянната заплаха, те са внимателно съхранявани и пазени като най-голямо съкровище, по-ценно от живота. Хартията се оказва по-трайна от човешкото съществуване. Потопът на Холокоста поглъща почти всички. Тези, които се решават да записват свидетелства, искат да съхранят следа за себе си. Все пак си дават сметка, че няма да успеят да се спасят. Това пише Густава Ярецка по време на протичането на Голямата ликвидационна акция във Варшавското гето: „Пред нас и след нас е смъртта, може да се каже, че настоящите моменти на очакване се случват след присъдата, която вече е произнесена. Случайността още може да я отмени. В миговете на очакване, които съдържат в себе си вечната надежда на инстинкта, искаме да запазим следите за себе си“[1].
Желаят също така да „информират и разтърсят съвестта на света“ – както пише в своя дневник Абрахам Левин – като по този начин изпълнят задължението да свидетелстват за престъплението[2]. „Да разтърсят съвестта на света“ предполага, че разкриването на информацията за фактите ще предизвика не само морално сътресение, но и морална промяна; означава да се вярва във възможността да се възвърне нарушеният ред. С това се свързва и вярата, че описаният ужас на унищожението на евреите ще бъде не само документален разказ, но и поучение и предупреждение. По-важно от съхраняването на собствения живот става задължението да се събират материали, които ще позволят на историка да опише това, което се е случило, а на правосъдието ще предостави доказателства, които ще позволят да се обвинят престъпниците и те да бъдат съдени. В това – казано най-кратко – се състои мисията на групата „Онег Шабат“ и Конспиративния архив на Варшавското гето – да съхрани следите от избитите, да остави свидетелство за техния живот, съпротива и смърт, да подготви документален материал за историците и прокурорите. Емануел Рингелблум пише: „Материалите на „О[нег] Ш[абат] имат огромно значение за бъдещия трибунал, който след войната ще привлече под отговорност виновните сред евреите, поляците и дори [!] немците“[3].
Рингелблум започва да води хроникьорски записки още през септември 1939 г.
„Като ръководител на Еврейската социална самопомощ (тогава Координационна комисия за обществената организация и опека) имах всекидневно жив контакт със заобикалящия ни живот. До мен достигаха вести за всичко, което се случваше с евреите във Варшава и в предградията. […] Всичко, което чувах през деня, записвах вечер и добавях своите бележки. От тези всекидневни бележки с времето се оформи солидна книга със сто гъсто изписани листа, които са отражение на този период. С времето всекидневните бележки станаха седмични, а по-късно месечни прегледи [на събитията]“[4].
За него е ясно, че съдбата на евреите под немската окупация трябва да се документира професионално, методично и систематично. Извършването на основните задачи на историка и хроникьора следователно се свързва с изпълнението на моралното задължение. Шимон Дубнов изказва лаконична формулировка на именно тези висши морални задължения, които ръководят авторите на свидетелства за Холокоста, а също така най-синтезирано представя мотивацията им да пишат. Този 81-годишен еврейски историк, убит по време на ликвидацията на гетото в Рига на 30 ноември 1941 г., според разпространената легенда се обръща към своите сънародници с призива: „Запишете и съхранете!… Хора, помнете! Хора, разказвайте, описвайте!“[5].
От самото начало на окупацията Емануел Рингелблум мисли за създаването на документален център. „Основите на архива положих през октомври 1939 г.“ – пише, но тук не става въпрос само за историческата документация[6]. Дава си сметка, че поражението на септемврийската кампания представлява шок. Иска да преодолее настроенията на отказ, съмнение, апатия, а също така страх от репресии. От опита, натрупан по време на помощната акция в Збоншин, знае, че най-успешната психическа подкрепа в кризата и разколебаването е самоорганизацията, съвместната работа. Оформя около себе си група хора, чиято задача е събирането на свидетелства и писането на текстове. „През май 1940 г. смятах за уместно да придам на тази изключително важна работа колективен характер. Избрах подходящи хора и благодарение на това работата се разви в правилната посока и беше извършвана в необходимия мащаб“ – четем в неговите записки[7]. Не знаем точно кога окончателно се оформя тази група, която започва систематично да събира документация. Според Менахем Кохн откриващото заседание е свикано на 5 октомври 1940 г. в жилището на Рингелблум на ул. „Лешно“ 18, ап. 31. Херш Васер пък посочва 22 ноември 1940 г. за датата на срещата, с която започва дейността на Архива на Рингелблум[8]. Тогава се оформя концепцията и принципите на документално-архивния проект и се приема името, произхождащо от времето на срещата: „Онег Шабат“ – „Радост от събота“.
Рахела Ауербах споменава, че още на границата между 1939 и 1940 г. съществува кръг от хора, които се занимават със събиране на материали. Функционира и организационен комитет, от който се отделя изпълнителният орган на Архива. В неговия състав влизат Емануел Рингелблум, двама секретари – Херш Васер и Елиаш Гутковски, както и пазител на Архива – Израел Лихтенщайн. Има и съвет, в който влизат дейци от различни политически групи, подкрепящи морално и финансово работата на Архива. Сред най-активните са Ицхак Гитерман, Александер Лейб Ландау, Йехошуа Рабинович и Менахем Кохн. На по-късен етап един от най-важните помощници на Архива става Шмул Винтер[9].
Споменатите лица оформят ядрото на групата „Онег Шабат“, като кръгът на сътрудниците, разбира се, е по-голям, но е много трудно еднозначно да се определи колко точно хора създават Конспиративния архив на гетото. Съществуват различни кръгове на посвещаване и ангажиране, различна продължителност на съвместната работа. Някои са свързани с Архива от началото до края, други временно, трети пък само понякога или дори еднократно. Някои са ни известни единствено с псевдонимите, за някои не можем да кажем практически нищо. Много текстове са анонимни, авторите на някои от тях могат да се идентифицират въз основа на предположения (например характера на почерка), но авторството е несигурно. Други остават неизвестни.
В Архива са запазени два ценни документа, които дават на историците представа за личностите в групата. Един от тях е адресният списък, съдържащ 37 имена и изготвен от Херш Васер. Списъкът не е датиран и не е ясно защо е написан. Трудно е да го приемем за списък на членовете на „Онег Шабат“, в него ги няма много от създателите на Архива, включително самия Рингелблум[10]. Другият документ е обемната и внимателно списвана счетоводна книга на „Онег Шабат“. Води я от 9 ноември 1940 до 7 август 1942 г. Менахем Мендел Кохн. Тя съдържа справка за приходите и разходите, именни позовавания на възнаградените сътрудници, както и имена на дарители, адреси и бележки. Там се появяват 85 души, които са получили хонорар за работата си за Архива (липсват обаче толкова важни фигури на Архива като Рахела Ауербах, Блум Васер или Станислав Ружицки)[11]. И единият, и другият документ нарушават принципа на пълната конспирация, като открито подават личните данни. Трудно е да се каже защо. Може би тези документи са свързани с дейността около самопомощта, с която са ангажирани споменатите хора, и те не са непосредствено свързани с Архива на Рингелблум. Запазени са също други списъци с имена и лични бележки, но е трудно да бъдат интерпретирани. По време на работата с инвентара са идентифицирани 56 почерка в документите (37 от тях са свързани с имена, 19 са отделени, но остават анонимни). Трябва също така да помним, че има и хора, които са свързани с „Онег Шабат“, които сами нищо не са написали (не са редактирали, не са преписвали и не са били автори)[12]. Факт е, че не разполагаме с пълен списък на членовете и сътрудниците на „Онег Шабат“. Имаме работа с предположения и приближения. Както изглежда, в по-широкия кръг на групата влизат близо 100 души.
Превод от полски: КРИСТИЯН ЯНЕВ
Преводът е направен по: Archiwum Ringelbluma. Antologia. Opracowanie M. Janczewska, J. Leociak. Wrocław: Zakład Narodowy im. Ossolińskich, 2019.
[1] G. Jarecka, Relacja pt. „Ostatnim etapem przesiedlenia jest śmierć”, s. 362 в антологията „Архивът на Рингелблум“.
[2] A. Lewin, Dziennik, w: Archiwum Ringelbluma, t. 23, s. 55 (zapis z 30 V 1942).
[3] E. Ringelblum, Opracowanie pt. „Oneg Szabat” – в антологията, вж. s. 17.
[4] Ibidem, s. 5.
[5] Вж. S. Bergman, Szymon Dubnow 1.IX.1860 – 30.XI.1941, „Kalendarz Żydowski – Almanach 1991–1992”, s. 163. Вж. също M. Gilbert, The Holocaust: The Jewish Tragedy, London 1990, s. 825 (там е записано „Запишете и запазете“).
[6] E. Ringelblum, Opracowanie pt. „Oneg Szabat”, s. 3. Рингелблум описва между декември 1942 и януари 1943 г. създаването и дейността на групата „Онег Шабат“, както и генезиса и структурата на Архива, малко преди напускането на унищоженото след Голямата ликвидационна акция гето. Едва от тази перспектива, в лицето на неизбежно приближаващата се смърт, придобива дистанция, която му позволява да погледне назад и да опише историята на цялото начинание.
[7] Ibidem, s. 6.
[8] Вж. Archiwum Ringelbluma, t. 11, s. XXIII.
[9] R. Auerbach, Warszewer cawoes [Warszawskie testamenty], Tel-Aviv 1974, s. 171–172. Ръководните органи на „Онег Шабат“ са наричани различно – веднъж колегия, веднъж изпълнители, но обикновено на различните места се появява подобна група имена. Към споменатите вече от Рахела Ауербах се добавя и Даниел Гужик (преди войната финансов директор на „American Jewish Joint Distribution Committee“ [Joint] във Варшава). Черпя биографична информация за членовете на „Онег Шабат“ от бележките и въведенията към отделните томове на изданието на „Архивът на Рингелблум“, оформени от екипа на Еврейския исторически институт, преди всичко от Archiwum Ringelbluma, t. 11, s. XXIV – XXV; S. D. Kassow, Kto napisze naszą historię? Ukryte Archiwum Emanuela Ringelbluma, tłum. G. Waluga, O. Zienkiewicz, wyd. 2 popr. i uaktualn., Warszawa 2017, s. 263–359.
[10] Archiwum Ringelbluma, t. 11, s. 2–4.
[11] Ibidem, s. 10–48.
[12] За подробно описание на намиращите се в Архива документи, представляващи лични списъци, както и за тяхната интерпретация, вж. A. Bańkowska, T. Epsztein, wstęp w: Archiwum Ringelbluma, t. 11, s. XXIII– XXXIV. Благодаря на Александра Банковска за помощта и ценните бележки относно възможността за изчисляването на броя сътрудници на „Онег Шабат“.
