Театралното събитие на 2023

ТЕАТРАЛНОТО СЪБИТИЕ НА 2023

1. Кое е според вас театралното събитие на 2023? 
2. Кое е според вас антисъбитието на театралната 2023?
3. Какво бихте пожелали на театъра през 2024? 

Николай Йорданов, театровед, театрален изследовател и критик

1. Бих отличил постановката на Галин Стоев в Народния театър „Хага“ от Саша Денисова. Този спектакъл доказва, че театърът може да бъде висококачествено произведение на изкуството и същевременно да крещи истината за времето, в което живеем, да ни потапя в епицентъра на световните събития, които отекват със страшна сила и достигат до всички нас. Галин Стоев създава запомнящ се спектакъл, който бележи повратна точка в разбирането на театралната ни сцена за политически театър.
2. За мен несъмнено това са скандалите в Народния театър, които извадиха на показ страсти, които би следвало да остават „зад завесата“. Както винаги истината, която не е само една, няма как да се яви в публичността сред кавги, хули и обругаване. Важното е, че въпреки скандалите на сцената на Народния театър могат да се видят хубави спектакли.
3. Винаги очаквам от театъра да ме изненадва с откриването на нови текстове, на нови сценични подходи, на нови артистични имена. Мисля, че липсват съвременни български текстове за сцена, които да зададат нови естетически, а и философски хоризонти на театъра ни. Също така ми се иска да се оттласнем от гоненето на всяка цена на комерсиалния ефект от една постановка, калкулирайки приходите от билети, а да вдигнем взор към художествеността (позабравихме я тази дума). Разбира се, това зависи и от системата на държавното финансиране на театрите. Надявам се независимите театрални проекти да бъдат разпознати също като неотменна част от театралния живот и към тях да бъдат насочени по-големи финансови ресурси от страна на Министерството на културата и на общините.

Албена Тагарева, театровед, театрален изследовател и критик

1. За мен събитието на 2023 г. е премиерата на „Хага” на режисьора Галин Стоев в Народния театър. Появата на този спектакъл е важен по две основни причини. Преди всичко това е ясно заявената позиция на най-голямата театрална институция в страната по отношение на войната, която Русия води вече втора година в Украйна. В същото време представлението борави със съвременен театрален език, съчетаващ в себе си ирония, драматизъм и дълбочина. Галин Стоев създава от текста на Саша Денисова театрално зрелище, което рефлектира в обществото, говори директно за актуалните му проблеми, но и оставя пространство на въображението.
2. Като антисъбитието на 2023 г. бих определила продължаващата и задълбочаваща се криза в културата и културната политика, която през изтеклата година рефлектира в серия от действия, които, вместо да подкрепят творческия сектор, възпрепятстват неговата дейност. Това се отрази най-вече на независимия сектор, който продължава да съществува без възможност за дългосрочно планиране и устойчивост.
3. Да продължава да търси нови изразни средства и теми, които вълнуват обществото.

Камелия Николова, театровед, театрален изследовател и критик

1. Безспорните театрални събития за мен през 2023 г. са силният политически спектакъл „Хага“ на Саша Денисова и Галин Стоев в Народния театър; „Представление и половина“ на чудесните актриси на Театър „Българска армия“ Анастасия Ингилизова, Антоанета Добрева – Нети, Гергана Данданова, Гергана Плетньова, Евелин Костова, Елена Райнова, Ели Колева, Лара Златарева, Луизабел Николова, Меглена Караламбова, Мимоза Базова, Пламена Гетова, Радосвета Василева и Стефка Янорова, композитора Михаил Шишков и режисьора Стоян Радев; Третото издание на Фестивала за нова драматургия на Гьоте-институт „New Stages Southeast”; интересната програма от дискусии и български и чужди спектакли и пърформанси на РЦСИ „Топлоцентрала“ и накрая, но съвсем не на последно място – все по-любопитното и интригуващо присъствие на новото театрално пространство в София YALTA ART ROOM и особено на спектаклите му „Списъци“ и „Описания. Преди да заспиш“ на Марион Дърова, Николай Колев, Стефан Иванов, Мартина Апостолова, Яница Атанасова и Ралица Стамболска и „Леонс и Лена“ на режисьора Боян Крачолов и актьорите Васил Дуев – Тайг, Галя Костадинова, Деница Даринова, Димитър Крумов, Иван Николов и Симона Здравкова.
2. Ниският бюджет за култура.
3. Най-после – смелост, неочакваност, ясно заявени позиции!

Асен Терзиев, театровед, театрален критик

1. За мен това са две представления в Народния театър: „Хага“ от Саша Денисова, реж. Галин Стоев и „Петрови в грипа и около него“ по едноименния роман на Алексей Салников, реж. Боян Крачолов. Самият факт, че толкова рискови и ярки представления съществуват, при това на първата сцена в страната, е събитие. „Хага“ отправи най-категоричното хуманно послание срещу безсмислената жестокост на войната в Украйна и предизвика мощен отзвук в обществото. „Петрови в грипа…“ е изобретателен от художествена и самоубийствен от продуцентска гледна точка експеримент (може да се гледа само от двайсетина души публика), който предлага уникално театрално преживяване.
2. Театралната чалга, която и тази година вирее на много места, наред с политическите недомислици и обидно ниския бюджет за култура.
3. Сила, смисъл, откривателство.

Ина Божидарова, драматург, театрален критик

1. Трудно е да определя едно театрално събитие за изминалия сезон.

От представленията на българската сцена театрално събитие без съмнение това е спектакълът “Хага” с режисьор Галин Стоев. Заслужава да се отбележи и „Петрови в грипа и около него” с режисьор Боян Крачолов, и двете на сцената на Народен театър „Иван Вазов”.

„Световен театър в София“ всяка година ни предлага селекция от най-интересните събития от европейската сцена. И тази година имахме възможност да гледаме „Животът е сън” на „Чийк Бай Джаул“, Обединено кралство и Национална компания за класически театър – Мадрид, „Чайка” на Компания „Джейми Лойд“, Великобритания  и „Сън в лятна нощ” на Градския театър, Любляна от Словения.

2. Антисъбитието, което предизвика протести в целия културен сектор, е намаленият бюджет за култура, който засяга и театралната сцена. Ограничаването на средствата за театър не е решение за, а против, ако нямаш визия за бъдещото му развитие..
3. Бих пожелала да видим по-разнообразна картина на театъра, не толкова като избор на текстове, а по-скоро като театрална стилистика и сценичен език, режисьорски изненади в театралната интерпретация, които да предложат и сериозни художествени резултати.

Милена Михайлова, театровед, театрален критик

1. Едно от най-важните театрални събития на 2023 г. е спектакълът на Галин Стоев „Хага“ от украинската писателка, драматург и режисьор Саша Денисова (Народен театър „Иван Вазов“). Именно чрез него се коментира категоричното безумие на днешния ни свят, в който се оказа възможна вече 2-годишната жестока война на Русия в Украйна. Тревожността му се случва в реално време, директно със събитията, които представя, същински политически театър е – голяма рядкост в родния ни театър, за жалост. Затова и спектакълът/пиесата, наравно със стойностните си качества и вдъхновена от тях силна актьорска игра, са и пример за липсващото в българската драматургия и театър, но и жажда, апел за край на тази творческа „смълчаност“ у нас. В тази много необходима посока се разсъждаваше и на винаги ползотворния Фестивал за нова драматургия New Stages Southeast на Гьоте-институт в София, като за истински смислено събитие определям дискусията „Драматургия на политическото“. Сред важните събития е и създаването – за първи път у нас – на Европейски център за имерсивно перформативно изкуство – ECIPA – в новото арт пространство „ВАРИАНТ/ Култура“ – съвместна инициатива на танцьора, хореограф и създател на стойностни имерсивни инсталации Християн Бакалов с актрисата режисьор Юлиана Сайска и културния активист Милена Димитрова. През своята втора година „Топлоцентрала“ също продължава да е изпълнена с вдъхновяващи събития, сред които е и спектакълът „Празна е стаята на удоволствието“, реж. Ю. Сайска. Значима беше и Международната научна конференция „Преосмисляне на театралното наследство от времето на комунизма“ по време на МТФ „Варненско лято“, както и цялата му програма, в това число и незабравимите спектакли от „Световен театър в София“, като „Любов“, реж. Пипо Делбоно, „Чайка“ на „Джейми Лойд“, „Животът на Пи“ на Макс Уебстър. Пример за  добър и задълбочен театър е и „В самотата на памуковите полета“ от Бернар-Мари Колтес с Джон Малкович, който обаче би бил още по-стойностен, ако повече български зрители имаха шанса да го гледат. Значимо събитие и сбъдната необходимост е и новосъздадената СЦЕНАрт – онлайн платформа за театър и дебати, гл. редактор театроведът Камелия Николова, чийто екип заяви, че „динамично ще отразява, коментира, рецензира, изследва и представя случващото се в българското театрално пространство днес“, което е вече безспорен факт и ценност за театъра ни.
2. Антисъбитието, включително и за българския театър, е смешно ниският бюджет за култура, заложен за 2024 г., защото… както гласи и надсловът на втория национален протест на културните ни дейци отпреди няколко дни: „Народ без култура е народ без бъдеще“!!!
3. На театъра ни през 2024 г. желая да е много по-смел в изявите си и нека творците ни да са наистина социално ангажирани. Съвременни форми за изкуство се появяват и у нас, но отново автори са предимно независимите ни артисти. По света човеци бягат от жестоки войни и в момента, а за нашия театър е важно да избяга, да се спаси от рутината и криворазбраната си „зона на комфорт“. Истински ценният театър не е „безопасният“ и отчуждаващ ни от болките на света театър. Важно е да се случва обратното, което би провокирало и толерантността, активността на цялото ни общество.

Михаил Тазев, театровед, театрален критик

1. Тези театрална година сякаш колебливо претича през календара и сега с нетърпение зачака реда на бъдещата ѝ заместница. Определено не мога да изведа няколко категорични успеха или впечатляващи събития, каквито се случиха през изминалата 2022 г. Въпреки това публиката имаше възможността да гледа добър театър, провокативни и разнородни продукции в различни жанрови форми. Няма как да не отбележа появата на няколко авторски представления и нова българска драматургия, независими заглавия и проекти, които сами по-себе си превръщат театралната година в събитие.
2. Колебливият характер не допусна и категорични провали.
3. В посока на това следващата година да се избегнат подобни безлични маратони е редно да променим отношението към театъра. Да го поставим в приоритетите и предпочитанията на по-широка аудитория както от зрители, така и от творци. Да му позволим да достига нови провали и успехи в опитите си, да го отделим от самоцелното. Нека театъра през 2024 г. вълнува с актуалността си, смелостта си и емоционалността си. Пожелавам му повече преведена драматургия, чиято липса днес е недопустима. Нека 2024 г. бъде една ползотворна провокация за театъра!

                                                                Анкетата подготви КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА