- Кое е според вас събитието в българското и световното кино през 2023?
- Кое е филмовото антисъбитие на 2023?
- Какво бихте пожелали на българското кино през 2024?
Александър Донев, киновед, кинокритик
- Като най-значителното събитие бих определил едновременното появяване на два филма „Диада“ и „Уроците на Блага“, които с различен стил и от различна перспектива, портретирайки две много различни генерации, разкриват дълбоката морална разруха в съвременното българско общество.
- Според мен то не е филмово произведение, въпреки че има редица, по моя преценка, посредствени телевизионни сериали и филми за големия екран. Най-разрушително въздействие върху съвременното българско кино оказва практиката на непрекъснати съдебни обжалвания на процедурите в НФЦ, предизвикани от автори и продуценти, които не са били одобрени да получат финансиране. Тези действия водят до значително блокиране на кинопроцеса и говорят много лошо за атмосферата във филмовата общност.
- Максимално отдаване на филмовото изкуство и пълен отказ от опитите с административни, юридически и друг вид бюрократични средства да решава творческите си проблеми.
Ингеборг Братоева-Даракчиева, киновед, кинокритик
- Според мен двете големи събития в световното кино са „Убийците на цветната луна“ (“Killers of the Fower Moon”) на Мартин Скорсезе и „Клети създания“ („Poor Things“) на Йоргос Лантимос със „Златен лъв“ за най-добър филм от МФФ, Венеция 2023.
Българските киносъбития на 2023 за мен са „Уроците на Блага“ на Стефан Командарев и „Добрият шофьор“ (игрален дебют на известния документалист Тонислав Христов).
- Продажбата от страна на Асоциацията на чуждестранните журналисти в Холивуд на правата за присъждане на наградите „Златен глобус“ и съответната церемония на мултинационалната медийна компания Пенске Медия Елдридж (Penske Media Eldridge), базирана в Лос Анджелис. Така през юни 2023 престижните награди, които в продължение на 80 години се раздаваха от чуждестранните филмови критици, преминаха в ръцете на американския развлекателен бизнес със съответните последици за процеса на присъждането им и превръщането му в развлекателно риалити.
- Да престане да се самомаргинализира, за да печели одобрение по международни фестивали; да се пази от агресивно настъпващата чалга естетика; да разчита на професионални актриси, вместо на инфлуенсърки, и да започне да прави филми (вместо за малолетни проститутки и убийци) за позитивни, мотивирани и отговорни млади българки, към които е загубило интерес. Във връзка с това искам да спомена с любов и уважение отишлия си без време през 2023 Людмил Тодоров, който създаде в най-трудните години на прехода „Приятелите на Емилия“ (1996) с чудната му главна героиня.
Деян Статулов, киновед, кинокритик
- Като безспорен успех за българското кино поставям наградата „Кристален глобус“ на филма „Уроците на Блага“ на Стефан Командарев от фестивала „Карлови Вари“ и блестящото завръщане на актрисата Ели Скорчева на големия екран. Намирам за изключително позитивно събитие панорамата от филми, организирана от „Филмаутор“, на която много млади зрители успяха да се запознаят отблизо с живи класици от историята на българското кино и да видят техните филми в оригиналния им вид на филмова лента.
- Като антисъбитие в българското кино поставям липсата на институционално и колегиално уважение към паметта на Бинка Желязкова. През 2023 г. се навършиха сто години от нейното рождение – първата жена режисьор в българското кино, която проправя пътя на жените в българското и европейско кино със своя талант, достойнство и гражданска позиция, за което плаща висока цена, при това във време на цензура и налагане на идеологически канони. Този пропуск намирам за неуважение към един от най-значимите творци в нашето кино. Няма как да не добавя и името на оператора и режисьор Въло Радев, който също беше оставен в забвение въпреки стогодишнината от рождението му и огромното наследство, което остави. Режисьорът на „Крадецът на праскови“ не го заслужаваше…
- Пожелавам, ако не спре, поне да намали напрежението между творци и институции в родното кино и да се намери механизъм, чрез който да се прекрати порочната и нездравословна практика да се блокират сесии и проекти в Националния филмов център. Това вреди не само на творците, но и на целия филмов процес.
Божидар Манов, киновед, кинокритик
Събития няма, само отделни добри филми, неточно разместени в някои престижни класации. „Анатомия на едно падане“ (реж. Жюстин Трие) поне 2 пъти (в Кан и при избора на ЕФА) изненадващо изпревари „Паднали листа“ на Аки Каурисмаки и „Зона на интерес“ на Джонатан Глейзър. Очакваме третото състезание за международен „Оскар“. В американския кинопазар борбата е между сериозния „Опенхаймер“ на Кристофър Нолан, „Убийците на цветната луна“ на ветерана Мартин Скорсезе и кухото розово зрелище „Барби“ на Грета Гъруик. У нас годината ще остане с 2 успешни филма: „Уроците на Блага“ и „Диада“.
- Анти-неслучило се събитие е липсата на една всеобщо достъпна стрийминг платформа за български филми, която ще е желан и полезен екран, особено за голямата българска диаспора по света. Не зная дали има такъв проект в прословутия План за възстановяване и устойчивост, а би трябвало!
- Не само на българското кино, а на всички колеги и труженици в културната нива пожелавам финансово Коледно чудо: най-сетне фаталното число 0,4% от републиканския бюджет да бъде преодоляно поне до розовия блян от 1%. Скромно желание като на обезверено дете, което още сънено търси под елхата подаръка си от Дядо Коледа. Дали ще го намери докато излезе броят на вестника, или отново ще е преглътнало празните си надежди?
Анкетата подготви КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА
