Захарина Петрова-Проданова е главен асистент в Нов български университет, където преподава в програма „Графичен дизайн”, департамент „Кино, реклама и шоубизнес”. Завършила е НХА, специалност „Книга и печатна графика” при проф. Владислав Паскалев през 2004 г. Пак там защитава докторантура на тема „Дизайн на лого – развитие и съвременни тенденции“ с научен ръководител проф. Тодор Варджиев (2014). Автор на книгата „Красивите букви. Кратка история на шрифта и практическа калиграфия” (НБУ, 2023). От 2016 г. ежегодно организира, курира и участва в студентски изложби по повод 24 май – Деня на славянската писменост и на българската просвета и култура. Сред тях се открояват: „Буквите на фокус” (2019), „От(лични) монограми с кирилски букви” (2021), ретроспективната „Шрифт и калиграфия в НБУ 2016-2021” както и социално значимата „С перо срещу патроните” от май 2022 г., реализирана в книжарницата на НБУ в Центъра. През май 2023 г. осъществява и самостоятелния си визуален проект „По пътя на буквите”, разположен на три локации в Нов български университет. В традиция са превърнати и калиграфските работилници в университета, провеждани под нейно ръководство през последните няколко години по повод Рождество Христово и Великден. От 2010 г. до момента Захарина Петрова-Проданова основава, ръководи и преподава на деца и възрастни в Творческо студио „Дарита“. Член е на СБХ, секция „Графичен дизайн“. Разговаряме с нея на 4 февруари 2024 г.
В професионалната Ви автобиография са отбелязани основните моменти във Вашето развитие като художник, илюстратор, графичен дизайнер и преподавател. В коя от трите роли се разпознавате в най-голяма степен?
За мен художник е думата, която ме определя личностно, но тя не е свързана само с професионалното ми развитие, а по-скоро с начина, по който гледам на света и заобикалящата ме среда. Завършила съм илюстрация и оформление на книгата, но като работа тази област заема най-малко място в практиката ми, която се разви повече в сферата на графичния дизайн, шрифта и калиграфията. На преподаването гледам като на логично продължение на развитието ми във всички тези области и една естествена необходимост от предаване на натрупания опит на по-младите.
Миналата година излезе от печат Вашата книга „Красивите букви. Кратка история на шрифта и практическа калиграфия“. Въпреки че в представянето ѝ се отбелязва, че е за тесен кръг читатели, тя е интересна и за непрофесионалисти с интереси в областта на изкуството на калиграфията и шрифта. Колко време Ви отне създаването на тази красива книга?
Идеята за книгата се роди преди повече от 5 години с въвеждането на курса „Изкуството на калиграфията“ в програмата на графичните дизайнери в НБУ. Още тогава исках да имам по-систематизиран материал, по който да работя със студентите при овладяване на различните шрифтове от програмата, а не да се разпечатват готови материали от други автори. Започнах със създаването на образци, в които най-голямо предизвикателство бяха адаптациите на латинските шрифтове за кирилицата и подборът на оригинални кирилски шрифтове от старобългарски писмени паметници. Така постепенно узря идеята за книга, в която да събера всичко на едно място, като добавя и стойност отвъд учебния материал. Тази стойност се изразява в главата, посветена на проф. д-р Васил Йончев, както и на частта, отделена на темата „Българска форма на кирилицата“. Едната възприемам като форма на приемственост между поколенията български изследователи на шрифта и калиграфията, а другата като въпрос от национално значение. Освен тях в книгата е втъкана и една християнска нишка, която в най-общи линии потвърждава моята теза, че калиграфията е катализирана от установяването на християнската религия в Европа и в България и е основната причина за духовното и културно оцеляване на нашия народ във всички трудни етапи от българската история. Предполагам, че именно тези теми правят книгата интересна и за по-широк кръг читатели, а добавената в последната глава авторска калиграфия ѝ придава и по-висока художествена стойност. Като време, заедно с дизайна и предпечатната подготовка, всичко ми отне около 3 години.
Каква е ролята на графичното оформление на един текст или знак за различното ниво на неговото възприемане?
Много важна, за мен, съществена. Неслучайно учим студентите да използват шрифтове и илюстрации, с които да подчертават, а не да объркват посланието, което авторът е заложил в текста на своето произведение.
А при Вас в началото бе словото, или в началото бе илюстрацията, визията и знакът? Любовта към буквите, думите, книгите ли Ви доведоха до професионалния Ви избор, или обратното – образът и знакът Ви доведоха до съдържанието?
За мен това е изключително интересен въпрос, върху който разсъждавам от много години. От една страна, историята на изкуството ни учи, че всичко започва с визия – естествената потребност на човека да се самоидентифицира чрез образи, която датира от пещерните рисунки и продължава и до днес. От друга е Божието слово, в което ясно се казва, че в началото е Словото, което е тъждествено на Бога (Евангелие от Йоан 1:1). Изключително интересна в това отношение е теорията на проф. Васил Йончев за създаване на глаголицата, в която според мен двете тези намират пресечната си точка. Колкото до втория въпрос, аз лично не съм срещала човек от моите среди, който да се занимава с графичен дизайн, илюстрация и оформление на книги и да не обича да чете. При мен тези две области също са свързани и взаимно се допълват.
Какво е водещото при създаването на един графичен знак – художествената му стойност или неговата комуникативност и кое е по-важно при оформянето му – естетическата визия или достъпността на съдържанието, което се очаква от него?
Най-добре е, когато и двата аспекта са покрити и е изпълнен т.нар. „графично-смислов синтез“. Разбира се, че е важно той да е разбираем и достъпен, но това не трябва да е за сметка на визията. Проблемът обикновено не е в приоритизирането на едното пред другото, а в размиването на естетическите критерии и субективните фактори като личен вкус и усет за красивото.
Навлизането на компютрите в графичния дизайн отразява ли се на въображението, художествените умения и креативността в професията? Водят ли компютрите до компромиси с качеството и потъва ли изкуството в изобилието от информация?
Не бих казала. По-скоро отваря нови възможности и осигурява многократно повече изразни средства. Навлизането на компютрите днес е неизменна част от работата на графичните дизайнери, която е улеснена в пъти в сравнение с времето, когато те са се наричали „приложни графици”. Но разбира се, крие и известни рискове от повторение и уеднаквяване на визуалната продукция, което са по-скоро етични, отколкото естетични въпроси.
Вашата докторантура е на тема „Дизайн на лого – развитие и съвременни тенденции“. Какво място заема лого дизайнът във Вашата работа и споделяте ли мнението, че логото е най-изчистената и синтезирана форма в графичния дизайн?
Да, споделям го. Ако едно лого е добре направено и покрива споменатия по-горе „графично-смислов синтез“, то може посредством няколко точки и чертички да разкаже цяла история. Такива примери в световната практика има много, като един от най-характерните е логото на датската компания Bluetooth, в чиято символика са преплете-ни и исторически истини, и местни легенди. Не се сещам за друга област от визуално-пластичните изкуства, която да може да постигне такова единство с толкова оскъдни средства. Лично в моята практика мястото на лого дизайна е съществено, защото, освен че го изследвах задълбочено в докторската ми дисертация, го възприемам и като отправна точка за правилното позициониране на всеки един бранд на пазара. Освен това винаги, когато това е възможно, включвам и калиграфския си опит и познания в областта на шрифта. За пример мога да дам логото на Фондация „Библейска лига – България”, в което са преплетени и историята, и практиката на калиграфското изкуство.
Какво е ежедневието на графичния дизайнер – уединена работа или екипна отдаденост?
Зависи от това дали графичният дизайнер е избрал да работи самостоятелно или в екип от повече специалисти, както е обикновено в големите рекламни агенции. Зависи и от неговия характер, но и в двата случая работата е споделена с клиенти и поръчители, което е свързано с комуникация и изисква умения за работа в екип.
Четете ли книгите, които оформяте? И бихте ли отказали да направите дизайна на някоя книга заради несъгласие със съдържанието ѝ?
Да, категорично. Живеем във време с полярни национални ценности и размити естетически критерии. Всеки е свободен, стига да има възможност, да издаде каквото пожелае, и това несъмнено е демократично, но крие риск от пропаганда и дезинформация. Преди години се борех срещу антиестетиката, такава каквато я разбирах тогава, сега по-скоро срещу фалшивия патриотизъм и криворазбран национализъм. В този смисъл не бих подкрепила с дизайна си идеи, които не споделям. Но съм щастлива да кажа, че с времето имам все повече възможност да подбирам проектите, по които работя и се фокусирам предимно върху такива, които са социално значими или културно-образователни. За пример мога да дам дизайна на учебниците по Религия (неконфесионално обучение) за начален и среден курс. Това е един проект, който ме обогатява културно и ми дава възможност да създавам дизайн, който после да показвам като пример за оформление на страници и пиктографична система на студентите. Колкото до четенето на книгите, в повечето случаи да, но предвид срокове и други технически пречки, това не винаги е възможно. Затова са резюметата на съдържанието, както и комуникацията с автори и издатели.
Има ли книга от класиката, на която непременно бихте искали да направите дизайна, да изберете шрифта и пр.?
Честно казано, не съм мислила в тази посока и не се сещам за класическо произведение, на което непременно да искам да оформя корицата или тялото. Към днешна дата са преиздадени и осъвременени редица любими мои книги от талантливи български дизайнери. Въпросът с избора на шрифт е по-деликатен и все още не са много тези, които се справят добре в тази област. Но определено ми е неприятно да чета книги, на които нивото на оформление на корицата не отговаря на съдържанието. За пример мога да дам почти всички преведени на български романи на португалския нобелист Жозе Сарамаго, с чието творчество се запознах наскоро благодарение на преводачката Илиана Чалъкова.
„Казаното отлита. Написаното остава“ – така е оформена една от първите страници от книгата Ви. Красивият шрифт и калиграфията като равностойна страна от единството на форма и съдържание – това ли е ценното, което искате да остане от Вашата работа?
„Казаното отлита. Написаното остава“ е римска сентенция, която изведох на една от титулните страници на книгата и е взета от кратките текстове, чрез които демонстрирам разстоянията между буквите в калиграфските шрифтове. Така тя се превърна в своеобразно мото на целия труд с важно и недвусмислено послание. Разбира се, крие в себе си и желанието ми да оставя някаква следа, което е нормално за всеки автор, а в моя случай изглежда, че покрива и синтеза между форма и съдържание. Колкото до ценността, ще оставя този въпрос на читателската преценка.
Разговора води ЛИДИЯ ВЛАСОВА