„Екстазис“ и за какво сме готови да излезем извън себе си

Популярни статии

бр. 6/2024

Надя Шобаш

 

Година след публикуването на сборника с разкази „Млък“, който, освен че си спечели трето място в конкурса „Национална литературна награда „Йордан Радичков“, се нареди и сред номинациите за престижните „Перото“ и „Хеликон“, Радослав Бимбалов представи новия си роман „Екстазис“, чието признание също не закъсня с нова номинация за „Перото“. Това всъщност не е първият роман от писателя, вероятно по-известен на поколението, което ме предхожда, като „Радо от Замунда“, но делящите двете произведения 24 години определено биха могли да наведат на друга мисъл. Това не особено кратко прекъсване в творческата си кариера Бимбалов определя като период, в който е желал да натрупа познание за хората, живота и умението да се пишат добри истории или, както самият той се изразява – „да знаеш цената на думите“. Вероятно годините придобит житейски опит са помогнали на автора да осъществи поставената си цел, тъй като залегнали в основата на „Екстазис“ са именно универсалните, непреходни човешки теми, вплетени в история за живота, смъртта и всичкото по средата, любовта.

Необичайната съдба на Михаил, главния герой, ни отнася (или пренася?) в т.н. вляво, както, откриваме, се назовава отвъдното в света на книгата. То е част от една по-нестандартна представа за същността и структурата на битието, в която, след като си отидем, се оказваме съвсем сами с изключение на вездесъщото присъствие на ничий (както предпочита да бъде наричан Бог). По негова заръка Михаил често „прескача“ до света на живите, за да събира последния дъх на хора, отишли си в момент на силна емоция. Незнайно защо, съдържанието на това сетно дихание притежава нещо ценно. Авторът си служи с елемента на неизвестното и неслучайно оставя очакваното разкритие за накрая (все пак е сред най-успешните рекламисти в България), без това да превръща паралелните сюжети в излишен „пълнеж“. А те са колкото фантастични, толкова и дълбоко истински, познати.

Героите на Бимбалов са колоритни, разнообразни, от плът и кръв. От самотната баба, която вари череши за сладко в памет на покойната си сестра, стария ерген, който псувайки изключва телевизора, разгневен от поредната емисия политически новини до инфлуенсърката, която под блясъка на инстаграм образа си влиза под душа и безцеремонно се облекчава. Подобни по-рядко обсъждани, понякога неудобни или смущаващи, но искрени аспекти на човешкото поведение и натура биват разглеждани още в „Млък“ с „Алби Бак“, „Обричам те“ и не само. Новият роман на писателя не прави изключение – любовта в него е колкото окриляваща и трансцендентна, толкова и абнормална, дори извратена. Романсът на Михаил и Лара протича по тънката линия на границата между живота и смъртта, където емоцията стига своя връх. Олицетворение на екстаза в „Екстазис“ е веднъж смъртта – вечното духовно блаженство след откъсването на душата от тялото (впрочем същата представа Бимбалов излага още в първия си разказ от „Млък“ – „Полет“) и веднъж любовта като самозабрава вследствие на триумф на чувствата над ума.

Въпреки екзистенциалната тематика на творбата, от една страна, където езикът на автора е описателен, поетичен и нерядко алегоричен – „Почваш да се изпепеляваш… да пукаш и цвърчиш, докато едни устни изгълтват живота ти (…). Да, можех да бъда цигарата на Лара“, в преобладаваща част от текста са представени сцени от ежедневието на българина, чийто реализъм откриваме в детайла. Дали ще е бобът с наденица, дантелените пердета при баба, масите покрити с мушами на цветенца или ругатните по адрес на политици – с лекия, плавен изказ на Бимбалов съумяваме да пристъпваме свободно от хола на панелен апартамент в отвъдния свят на фантазиите, където Михаил реди на стелажи бурканите, съдържащи последния дъх на стотици покойници.

Сюжетът отвежда читателя на приключение не само през пространство, но и време. Първата част от романа ни връща към недалечното минало от младежките години на родителите ни – деветдесетте. Студентите ходят на бригади, децата карат колела „Балканче“, НАТФИЗ не е НАТФИЗ, а ВИТИЗ и културата на пънк рока и метъла витае във въздуха. Връзката на Михаил и Лара е романтизиран образ на духа на десетилетието – тя е бурна, дива и свободолюбива. Самите герои са типичните бунтари, като се започне от външния вид – Михаил със своите продупчени уши, тениски  на „Megadeth“ и „Slayer“ и Лара с късите си прилепнали дрехи и огромни обици с халки – и се стигне до поведението, което не се свежда единствено до пушене, пиене и бягане от часове. Последната третина от книгата е изградена изцяло върху редуване на проспекции и ретроспекции, чиито сюжетни линии на финала се сливат, за да разкрият какво стои зад бунта на Михаил, който преобръща трайно установения ред вляво.

Творбата е наситена с душевност, фокусът е поставен върху вътрешния свят на човека, изследвани са всеобщи ценности, които, макар и клише, са неслучайно всеобщи – тънкостта обаче се намира в способността на автора да разкрие движещата сила, подлежащите мотиви зад привидно ирационалните желания и решения на редица персонажи. Приятна изненада представлява и привързаността му към същите тези герои, които създава. Образът на ексцентричния водещ на нощно радиошоу Тоби от „Млък“ срещаме отново в „Екстазис“ като едно своеобразно „намигване“ към читателите.

Що се отнася до завършека на романа, Бимбалов твърди, че държи той да включва елемент на изненада и емоция – изненада има, емоция, или по-скоро емоционалност, също, но доколко логическият ход на историята води до този конкретен неин развой остава свободен за интерпретация. Навярно изненадата не се предлага в един размер за всеки. Независимо от това стойността на „Екстазис“ се съдържа не в степента на „шок“ ефекта, който може да постигне у читателите, а в тихия апел, отправен от мотива за последния дъх, към това да живеем и да обичаме тук и сега, да не отлагаме нито миг с любимите хора, защото отвъд, вляво, в задгробния живот или където и да отиваме след като напуснем този свят, е възможно да се окажем напълно сами. А и основно предимство на книгата, не само поради обема, но и заради леещия се, увлекателен език, е, че може да бъде прочетена, така да се каже, на един дъх.

 

Радослав Бимбалов, „Екстазис“, изд. „Сиела“. С., 2023, 168 с.

 

Подобни статии

НАПИШЕТЕ ОТГОВОР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Времето е превишено. Моля попълнете кода отново.

Най-нови статии

spot_img
spot_img