Индийският писател говори за Ерик Хобсбом, руските приказки и пълните съчинения на Джаки Колинс

Най-ранният ми читателски спомен
Притежавахме томовете на „Махабхарата“ в превод на хинди, подвързани с плат, като много други семейства от висшите касти в северна Индия. Бях дете, когато прочетох книгите от кора до кора, спирайки се дълго на илюстрациите на персонажи. След това ги препрочитах – не си спомням колко пъти. Сега разбирам, че тази първа среща с литература, създадена с толкова богата фантазия, е била решаваща за мен.
Любимата ми книга през юношеските години
Иска ми се да имах в библиотеката си сборниците с руски и украински приказки, които родителите ми купуваха от книжарници, спонсорирани от Съветския съюз. Съветите водеха своята студена война на културния фронт в големи части от Азия, Африка и Латинска Америка, като представяха атрактивно книги, представящи богатата руска литература, на ниски цени. Като дете прекарах много време в четене на руски приказки, а по-късно, през тийнейджърските си години, четях преводи на английски и хинди на творби от големите руски автори – Чехов, Толстой, Достоевски, Тургенев и Бунин.
Книгата, която ме промени като тийнейджър
Бях на 16 или 17 години, когато прочетох „Зона на мрака“ на В. С. Найпол, и все още си спомням изненадата и смущението, които книгата предизвика у мен. Осъзнах, че човек може да пише за страната на предците си и нейния народ със сурова откровеност, както и да излага без страх своите страсти, гняв и неврози. Книгата бе литературно образование и по отношение на литературната форма: беше възможно дори пътеписите да носят толкова силен емоционален и интелектуален заряд.
Писателят, който промени мисленето ми
Бях в началото на 20-те си години, когато прочетох четирите тома на Ерик Хобсбом с изследвания върху световната история. До този момент бях чел националистически книги за историята на Индия, Обединеното кралство и САЩ или разкази за предмодерни империи и кралства. Поредицата на Хобсбом ме накара да разбера, че историята на модерния свят е едно неделимо цяло и всеки, който пише за нея, трябва да демонстрира знания за по-тънките или по-плътни връзки между отделните ѝ части.
Книгата, която ме подтикна да стана писател
Бях обезсърчен студент в един зле функциониращ университетски кампус в северна Индия. Тогава попаднах на сборник със стихове, озаглавен „Средната земя“ от Арвинд Кришна Мехротра. В стиховете оживяваха обикновени неща от заобикалящия ни свят и чрез тях стигнах до неочаквано прозрение. Книгата ми помогна да осъзная, че моята неприветлива среда може да бъде основен материал за художествените ми текстове.
Книгата, която никога няма да прочета отново
Израснах в малък провинциален град, намиращ се до железопътна линия, и нямах достъп до богати библиотеки и добри книжарници. Затова изчетох почти всичко, което се предлагаше в будките на гарата – евтини издания на събраните творби на Робърт Лъдлъм, Сидни Шелдън, Джаки Колинс и Джили Купър. Никога не се върнах към тях отново.
Книгата, която чета в момента
Големият перуански писател Хулио Рамон Рибейро беше съвременник на Марио Варгас Льоса, но заради своя интимен и стегнат модус на писане бе изключен от групата писатели, свързвани с бума на латиноамериканската литература. „Изкушението на провала“ – дневник, съхранил записките на Рибейро, водени през по-голямата част от живота му, документира с болезнена и остра проницателност достойния му живот в бедност и маргиналността му спрямо политическите, интелектуални и литературни кръгове на неговото време. Това е шедьовър, който може да бъде сравнен с дневниците на други познавачи на поражението – Чезаре Павезе и Емил Чоран.
Превод от английски: РУЖА МУСКУРОВА
Източник: „Гардиън“, 26 януари 2024 г.