Робърт Лоуъл
Последни дни в Бевърли Фармс
В Бевърли Фармс по средата на градината
бе изтипосан едър, неудобен камък –
един сбъркан японски щрих.
След бърбъна си „като от едно време”, татко,
загорял, свеж, доста поруменял,
се олюля, все едно беше на вахта
под фенера-шестовърха звезда –
подарък от миналия юли за рождения му ден.
Усмихваше се с овалната си лоуълска усмивка,
носеше кремавото си вечерно сако от габардин,
с индигов пояс.
Главата му беше продуктивна и гола,
от диетата напоследък фигурата му бе значително спретната.
Татко и майка се преместиха в Бевърли Фармс,
за да са на две минути пеша от гарата,
на половин час с влак от бостънските лекари.
Нямаха изглед към океана,
но небесносините релси на междуградската железница блестяха
като двуцевна пушка
измежду алената късноавгустовска смрадлика,
която се умножаваше като рак
по границата на градината им.
Татко беше прекарал два инфаркта.
Макар че все още ценеше високо скришното икономисване,
най-добрият му приятел бе малкият му черен Шевролет,
паркиран в гаража като жертвено добиче
с позлатени копита
и все пак невероятно порядъчен,
с по-оскъдни странѝци от стара обувка за танци.
Местният дилър, „буканиер”,
бил подкупен с „цяло състояние”,
за да достави бързо кола без хромирани елементи.
Всяка сутрин в осем и половина,
невнимателен и лъчезарен,
нарамил учебниците си по висша математика и тригонометрия,
статистиките за клиперите
и сметачната си линия от слонова кост,
татко се изнизваше с Шевролета,
за да се размотава из Военноморския музей в Сейлъм.
Наричаше уредника
„командира на швейцарския флот”.
Смъртта на татко бе внезапна и безпротестна.
Зрението му все още беше идеално.
След сутрин, изпълнена с неспокойни, повтарящи се усмивки,
последните му думи към майка бяха:
„Чувствам се ужасно”.
Спалнята на татко
В спалнята на татко:
сини конци, тънки
като надпис от писалка върху кувертюрата,
сини точки по пердетата,
китайски сандали със сини плюшени каишки.
Широкото дюшеме
носеше изшкурен уют.
Нощната лампа от прозрачно стъкло
с бяла дантелена сянка
все още стоеше повдигната с няколко
сантиметра върху втория том
от „Щрихи от непознатата Япония”
на Лафкадио Хърн.
Нагънатата му маслинена корица
изглеждаше препатила като кожа на носорог.
Във форзаца:
„На Роби от мама”.
Години по-късно със същия почерк:
„Тази книга бе в непрекъсната употреба
На река Яндзъ в Китай.
Беше оставена под отворен
илюминатор по време на буря.”
Продава се
Горката смутена залъгалка,
устроена разточително с неприязън,
оцеля само година –
къщичката на татко в Бевърли Фармс
бе пусната на пазара в месеца, в който той почина.
Празна, отворена, съкровена,
мебелировката ѝ на градска къща
като че предугаждаше нещо –
очакването на хамалите
по петите на гробарите.
Приготвена, изплашена
да доживее сама до осемдесет,
майка зяпаше объркано през прозореца,
сякаш беше останала на влак
за една спирка след своята.
Превод от английски: РУМЕН ПАВЛОВ
