Надя Шобаш
„Господ е милостив, но няма как да изпрати душата им на някое по-красиво място, ако те това място не могат да си го представят. Дори да го заслужават.“
Двадесет и пет години след първата си белетристична книга „Резерват за розови пеликани“ (ИК „Пан“, 1991), Костадин Костадинов се завръща на литературната сцена, издавайки сборник с разкази и повести („Заливът на Ифигения“, ИК „Пан“, 2016), който, писателят твърди, е бил подготовка за бъдещ дебют в романовото писане. Този дебют идва с „Ловецът на пеперуди“ (ИК „Хермес“, 2022), отличен с Национална награда „Хеликон“ за 2022 г. и Националната литературна награда „Елиас Кенети“ за 2023 г. Успехът на Костадинов, чието име напоследък предизвиква известно объркване в социалните мрежи, не представлява изненада – авторът разполага с дългогодишен опит в книгоиздаването и работата с детска литература, бидейки един от съоснователите на издателска къща „Пан“. Редицата съставени от него енциклопедии и научнопопулярни издания несъмнено дават своя принос за написването на роман, чието свързващо звено, а именно най-различни видове пеперуди, предполага значителни познания в сферата на ентомологията. Но и на географията. И на историята. Освен литератор Костадин Костадинов е и пътешественик, обиколил завидна част от земното кълбо, който изпълва творчеството си тъкмо с този приключенски дух. Но както писателят ни кара да летим на крилете на свободата, така ни потапя и в дълбините на магичното, в светове, където народните сказания оживяват.
„Ловецът на пеперуди“ ни отнася нагоре по течението на Дунава, на вече потъналия четиридесет метра под речните води остров Ада Кале. До 1970 г., когато водите на язовир „Железни врата“ го заливат, островът е населяван от хора с различни националности, изповядващи различни религии. След Берлинския конгрес територията, разположена на границата между Сърбия и Румъния, остава владение на Османската империя, но поради своята отдалеченост се превръща в де факто ничия земя – жителите били освободени от данъци и военна повинност и единствено по някои основни обществено-организационни въпроси свиквали общо събрание. На това необикновено място минават юношеските години на Лазар Караиванов – Костуро, роден в София заедно с брат си Михаил малко след Освобождението в семейство на майка сръбкиня от Ада Кале и баща българин от Костурско (дн. Гърция).
Като малък главният герой започва да колекционира редки видове пеперуди и по-специално най-забележителните осемдесет и осем, описани в едноименната книга на френския ентомолог Жан-Анри Фабр, подарeна на Лазар от самия Иван Буреш. Това увлечение прераства в страст, която съшива тъканта на повествованието, защото всяка история, всяко ново приключение започва и завършва с пеперуда; пеперуда, която ще се появи, за да отнесе поредната човешка душа. Пеперудите, които прехвърчат по страниците на романа обаче далеч не са произволни. Между тях и мъртвеца, когото посещават, винаги има връзка, очертана е ясно доловима прилика, която се проявява по всевъзможни начини – дали в поведението, навиците, нрава или външния вид, те се оказват огледални образи. Въпреки незаобиколимото присъствие на смъртта в книгата, символиката на пеперудата, единственият известен на човечеството вид, който побеждава собствената си смърт неколкократно, се свързва с прераждането и вечността. Неслучайно е и името на главния герой, който освен колекционер на пеперуди, е същевременно и „колекционер“ на човешки съдби.
В света, създаден от Костадин Костадинов, поверието се превръща в реалност, която фикционалното му Аз документира след среща от първо лице с протагониста през 1970 г., годината, в която Ада Кале бива потопен. „Пеперудените разкази“ на Лазар Караиванов са и своеобразна биография на една забележителна личност, която, подобно на своя остров, не познава граници и съществува независимо от нищо и никого. От макаронено работниче в София до четник в македонското националноосвободително движение; от хладнокръвен убиец до цирков артист, обходил всеки един континент; от известна личност, облечена по последна френска мода до пълноправен член на амазонско племе – безброй са превъплъщенията на балканския разбойник, сред които само едно, ловец на пеперуди, остава неизменно.
Макар и парадоксално, неизменен остава и Ада Кале. Когато романът почти неусетно вплита митологични, дори вълшебни нишки в разкази, които представят действителни исторически събития, места и хора, бурната история на първата половина от XX в. сякаш се превръща във фон, на който да изпъква яркият, пъстроцветен живот на Лазар. Но от другата страна на безкрайните странства и неукротимия динамизъм в житейския път на героя стои дунавският остров, недокосван от времето застинал уют, където дългогодишният пътешественик винаги се завръща. Свободолюбивият дух на ловеца на пеперуди принадлежи на едно истински свободно място – фин поетизъм в иначе стегнатия и непретенциозен език на роман, който не превръща вълнението в сензация и емоцията в неуместна драматизация. Костадинов пише въздействащо без да е пресилено. Всяка дума има предназначение и всяка история доразвива или допълва следваща – няма нескончаеми лабиринти от алегории и скрити послания. Каквото е необходимо да се каже, бива казано: „Всеки човек променя повече или по-малко тоя свят и заслужава, дори да няма гроб, името му да остане издълбано върху камък“. И все пак нужно е да се вглеждаме и отвъд повърхността. Например бележи ли истински край последната пеперуда в книгата, Многоцветница 88, ако само погледнем странните цифри на крилете ѝ от друг ъгъл?
Костадин Костадинов, ,,Ловецът на пеперуди“, ИК „Хермес“, Пловдив, 2022
