(Изследвания върху новата литературна мисъл в Полша)
Карол Ижиковски
Увод
В последно време литературните критици и мислители, които вървят скромно на самия край на опашката на литературата, събират и издават разпръснатите плодове на работата си от 1918 г. Възползвайки се от този празник на реколтата, издавам настоящия том, който обхваща най-добрите ми или най-ключовите ми трактати, отнасящи се към полската литература от следвоенния период.
Но не представям на публиката своите театрални рецензии, въпреки че са няколко стотин. Първо, защото книжният пазар е вече препълнен с такива стоки, второ, понеже бих се срамувал да представям театралните си рецензии в момент, когато критиката на същинската полска литература – преди всичко поезията, романа – е ужасно занемарена в резултат на абсурдната техническа и финансова организация на вестниците.
Не издавам обаче и своите рецензии за белетристиката и същинската поезия, понеже са произволни и не представляват едно цяло. Известно единство образуват трактатите за съвременната литературна проблематика и точно тях издавам в сборник.
Когато преди време – през деветдесетте [на XIX в., бел. прев.] – се осъществи литературната революция на Млада Полша, концентрирана в Краков около Пшибишевски, бях извън обхвата ѝ. По-рано, заедно със Станислав Вомела, преживях кратък революционен шок: манифест, няколко творби и няколко критики – всичко това с една цел, да си необикновен и цяла епоха. Неизразходваната тогава творческа енергия ми даде за дълго вътрешно право, желание и мярка в забавленията с последната полска литературна революция, т.нар. Най-млада Полша. Като единствен от по-старото поколение се наех да изпълнявам ролята на съпротива срещу тях. Завист? Разбира се, все пак новото поколение действаше в сто пъти по-благоприятна атмосфера. Но не подбудите, а същината на действията е важна – тъй като тя е най-голямата подбуда.
Моята среща с представителите на най-новата литература беше доста топла, но не се случи на душевно равнище – не по моя вина. Те се разочаровахa от мен – а аз от тях. Представяли са си, че ще бъда техният литературен чичо, очаквали са от мен услуги, похвали, есета, портрети – сблъскаха се със забележки, изисквания, чийто извор бе невидим и в крайна сметка за тях безразличен. Аз от своя страна се сблъсках с хаос от нови и стари предразсъдъци и „открития“, които ме дразнеха толкова повече, колкото по-нахакано се проявяваха. Изведнъж, през 1922 г., обявих „Борба за съдържание“ (Walka o treść) и пусках на бял свят разни нейни фрагменти; обаче успях да я завърша чак през 1929 г. Други трактати, поместени тук, са всъщност страничен продукт на тази творба.
Не поучавах – противопоставях, мътех водата, поставях въпросителни. С готовност признавам, че покрай това самият аз научих много, не толкова пряко от моите противници, колкото от факта, че новата ситуация ми даваше възможност да проверя и коригирам своите възгледи. Всъщност нашите пътища вървяха не само отделно; понякога се преплитаха или пресичаха и тогава отбелязвах такова съвпадение с тихо задоволство не само защото получавах неочаквано потвърждение на своите възгледи, които преди са се стрували еретически, а защото само тези редки моменти на среща са довод, че в духовния свят все пак вървим напред…
Относно темите на трактатите, които са обхванати от настоящия том, те са преди всичко вътрешна равносметка – за и против – с футуризма (в най-широкия, а не в исторически, смисъл на думата). Обаче около 1925 г. влиянието на футуризма у нас се преустанови; но под влиянието на комунизма на преден план излязоха идеологиите, с които също така, с натежало сърце, усетих нуждата да се боря – не от социална или политическа гледна точка, а единствено защото ограничаваха литературата. Накрая трета моя тема са най-различни отживелици и закостенелости, които са се запазили и при Най-младата Полша като удобен параван. За тези неща се отнасят моите трактати за програмофобията, за фетишизма на таланта, за суеверията в критиката.
Няколкогодишната полемика по въпроса: Академия или Литературна камара?, както и спора с Вацлав Грубински за смисъла да се пише в литературен конкурс по наложена тема („конкурс за обувки“) – съм пропуснал в настоящата книга.
Осъзнавам, че съм направил много малко. Мога само да се оправдая със скромните си средства. Продължавам docendo discere [да се уча през преподаване, б. пр.] – това е съдбата на обикновения полски критик. В залеза на кариерата виждам, че чак сега бих могъл наистина да започна.
Тази книга и на мен ми се струва на места много заядлива, загубена кауза, колкото пъти я преглеждам в обикновено настроение, като чужд читател. Но при повдигане на вътрешния градус продължавам да преоткривам смисъла на съществуването ѝ. Затова не премахвам от нея сприхавите фрагменти, които задълбават в детайли, като например спора със Стерн.
Тази книга ми се струва бъбрива – но се стараех да достигна не само до нещата, но и до мозъците по различни начини.
Тази книга ми се струва и твърде дебела. Но това е само поради търговски скрупули: ако е твърде голяма, ще струва повече и по-трудно ще се разпродаде. Нали читателят и без това няма да я чете от кора до кора, ще погледне вътре наслуки, ще хване един и втори фрагмент, и така по този начин ще погледне по-нататък и назад и може би ще се остави на теченията, които се завихрят в нея. Тя е само сборник от различни статии, така че ако читателят прочете от нея само трета или четвърта част и извлече някаква полза – ще си струва за мен да я издам, а за него – да я купи или да вземе назаем такава „тухла“ или „досада“.
В такъв случай читателят да прости също така и това, че тук-таме ще се повторят привидно едни и същи мисли. Това се изискваше от начина на създаване на тези статии, които бяха писани за други хора, а в книжно издание невинаги могат да се премахнат следите на този генезис.
Следващата ми книга със заглавие „Мостове“ ще обхване психологическо-социални трактати.
П.П. в бележките отдолу означава навсякъде по-късна бележка.
Варшава, януари 1932 Карол Ижиковски
Превод от полски: АУГУСТО ЕЧЕВЕРИ
Преводът е направен по: Karol Irzykowski. Słoń wśród porcelany (Studia nad nowszą myślą literacką w Polsce). Warszawa: Tow. wydawnicze „Rój”, 1934.
