Готика и нелюбов

Популярни статии

бр. 31/2024

По повод конкурса за превод на съвременна унгарска литература[1]

Светла Кьосева

Снимка unsplash.com

Готика и нелюбов. Ключови думи и настроения, с които се сблъскаха участниците в конкурса за превод на съвременна унгарска литература. Разказът на Анна Меч и стихотворението на Петра Сьоч трябваше да бъдат пресътворени на български език – тази година 15 преводачи, представили 18 превода, се състезаваха за наградите, определени от тричленното жури – Светла Кьосева, Лиляна Лесничкова и Нели Димова, представителки на трите институции, организиращи конкурса, и трите действащи преводачки.

Текстовете бяха подбрани от журито по предложение на Ласло Бедеч, лектор в специалност „Унгарска филология” при Софийския университет „Св. Климент Охридски”. И поезията, и прозата маркират основни топоси в съвременната унгарска литература: за отчуждението, студенината в отношенията между хората, за липсата на човешка топлота и свеждането на общуването до инвентарно изреждане на предмети и събития. На пръв поглед това улеснява и като че ли е лесно разбираемо, но тънкостите при пресъздаването на вътрешното преживяване беше затруднило и най-добрите.

Станалият вече традиционен конкурс има и постоянни участници от предишни години, но журито беше изненадано и от нови преводачи: познати и непознати имена, които представиха свои преводи.

 

За съжаление, както в прозата, така и при поезията, имаше по 1-2 превода, с които журито реши да не се занимава поради ниското ниво на представяне. Затова пък останалите показаха едно доста уравновесено участие – макар и без особени върхове. Журито беше особено затруднено да излъчи най-добър превод и да подреди класацията от първо до трето място.

Критериите на журито бяха два: вярност към оригинала и художествено пресъздаване. По първия критерий оценявахме до каква степен преводачите са осмислили текста и са предали вярно неговото послание, по втория критерий оценявахме художествените средства, използвани при създаването на текста, за да се постигне максимално въздействие.

И докато по-голяма част от преводите показаха, че текстът е разбран на лексикално ниво, то по втория критерий имаше значителни отклонения. При стихотворението например невинаги бе доловена авторовата ирония, което в отделни случаи води до значително изместване на неговия смисъл. Срещнахме се със стилно неподходящи решения и изненадващи недоглеждания. При прозата направи впечатление недостатъчната прецизност при предаване на ритмично повтарящите се фрази, неточната употреба на лексиката, трудно уловената лапидарност на разказа за една лишена от романтика и емоционалност интимна среща; почти инвентарното изреждане на събитията.

Признавам, че наистина беше трудно да откроим най-добрите, които да бъдат наградени. Ето защо бяха присъдени следните награди:

За превод на стихотворението на Петра Сьоч – първа и втора награда, съответно на Андреа Драгов и Христина Недялкова.

За превода на разказа на Анна Меч – две втори (Елица Климентиева и Дора Великова) и една трета награда (Иванка Димитрова).

За да бъде пълна картината, трябва да кажа, че – освен наградените – имаше и други преводи, които много се доближаваха до нивото на премираните, но имаха по-големи или по-малки пропуски или несъвършенства. Не можахме да отсъдим кой да е на трето място например при поезията. Или заслужава ли някой от преводите първо място при прозата. При наградените преводи – без да са безупречни – определено има решения, които са обещаващи. Но и някои от ненаградените преводи притежават качества, заслужаващи внимание.

На преводаческата работилница, която се състоя в Къщата за литература и превод на ул. „Латинка”, участниците имаха възможност да получат отговори на вълнуващите ги въпроси, да сверят своите решения с тези на останалите, да поговорят за възможните граници на превода. Разнообразието на преводите и на решенията в тях дадe възможност за интересен анализ на резултатите. В работилницата взеха участие и тримата членове на журито, които – заставайки зад своите решения, – споделиха мислите си от позицията на преводачи и редактори.

[1] Конкурсът за превод на съвременна унгарска литература се организира от Съюза на преводачите в България (СПБ), Унгарския културен институт и специалност „Унгарска филология“ към СУ „Св. Кл. Охридски“ в рамките на Програмата „Гост-преподаватели за унгарската култура“ при Министерството на външните работи и външноикономическите връзки на Унгария.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

I награда в конкурса за превод на съвременна унгарска литература – поезия, 2024

 

Петра Сьоч

 

Скъпи деца

Къщата трябва да се продаде, защото е голяма,
готическа и има дъх на орех,
а и бездруго нe сме привързани към вещите.
Не плачете, вместо нея ще ви взема по-малка,
ново строителство, защото трябва да се скъса с миналото,
квадратна, защото готиката не е здравословна,
с балкон, защото градината е пълна с гадинки.
Но я вземам не за вас, а за себе си.
И щом умра (но се надявам вие да умрете по-напред),
вие ще наследите всичко, нали?
Нищичко няма да ви взема, защото сте безочливи.
Ако ви трябва готика, отивайте на гробището,
за дядото избрах надгробен камък (помислих за вас),
подобен на печката във всекидневната,
само дето не топли,
орехите неспирно шушнат,
гадинките блажено чегъртат вехтия камък
и гледката е чудесна.
Вярно, от покрива на църквата „Свети Михаил“ е още по-хубава,
но там за жалост човек може да се качва само веднъж в годината,
лете, през унгарските дни.

Превод от унгарски: АНДРЕА ДРАГОВ

                                                                                                           

 

Подобни статии

НАПИШЕТЕ ОТГОВОР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Времето е превишено. Моля попълнете кода отново.

Най-нови статии

spot_img
spot_img