Фондация „Граждани срещу насилието“ и лично Вие работите за няколко каузи, една от които е утвърждаването на историческата истина, че сега съществуващият Покрит мост в Ловеч е дело на арх. Стефан Олеков, тенденциозно префасониран с дъски и ламарина през 1981/1982 г., за да „заприлича“ на изгорелия през 1925 г. мост на Уста Кольо Фичето. Докъде стигнахте през 2024 г. в битката за тържество на тази истина?
На 25 април 2024 г. Фондация „Граждани срещу насилието“ внесе в Общинския съвет на Ловеч предложение, подкрепено с подписка от над 100 граждани, с което се иска поставянето на информационни табели на входовете на Покрития мост със следния текст: „Този железобетонен транспортно-занаятчийски покрит мост в град Ловеч, над река Осъм, на арх. Стефан Олеков, е построен през 1931 година и просъществува в първоначалния си автентичен вид до 1982 година, когато е обкован с дъски и покрит с ламарина.“
Въпросът беше повдигнат в правната комисия и в комисията по общинска собственост и устройство на територията на Община Ловеч, където общинските съветници гласуваха с „въздържал се“ и по този начин блокираха разглеждането му в Общинския съвет. С други думи, не се намери нито един общински съветник, който да внесе искането на избирателите в Общинския съвет и на висок глас да изрече истината, че Покритият мост над река Осъм в град Ловеч не е на Кольо Фичето, а на архитект Стефан Олеков.
Тук не става дума за „спорни моменти“, за „неизясненост“ на факти, обстоятелства и пр. Защото фактът на Покрития мост е пред очите ни. В такъв случай на какво се дължи според Вас инертността или дори съпротивата срещу този безспорен исторически факт?
През социализма в учебниците по история се прескачаше постигнатото по времето на капитализма. Говореше се само за възрожденския период и за „успехите“ на комунистическата власт. В следване на тази политическа линия е и обковаването на покрития мост на арх. Олеков като символ на икономическия възход на България през 30-те години на XX век от строителната бригада на героя на социалистическия труд Иван Куцаров.
Важно е да се знае, че още преди моста на Кольо Фичето на същото място е имало поне два покрити моста, които са отнесени от буйните води на реката. Тоест от самото начало се премълчава и пренебрегва ролята на ловчанските занаятчии, на които принадлежи идеята за покрит мост с дюкянчета над река Осъм. Утвърждаването личността на прочутия български майстор се преследва до степен на превръщане на неговата историческа личност в легенда.
В днешни дни социалистическата пропаганда е отживелица, но нейното наследство остава, а целта е да се лъжат туристи и граждани, че мостът, който стои пред тях, е дело на добилия легендарен статут майстор Кольо Фичето.
Какво е поведението на местната управа в Ловеч вчера и днес?
Ако под „вчера“ разбираме поведението на властта в Ловеч към Покрития мост в края на 70-те години на XX век, тогава, с решение на окръжния комитет на БКП и с одобрението на Людмила Живкова, мостът е обкован с дъски без никакво научно обяснение.
Изглежда, че „сега“ отношението на властта остава непроменено, тъй като лично председателят на Общински съвет град Ловеч Стефан Тихолов отказа да внесе предложението за поставяне на информационна табела, която да покаже истината за моста. И в двата случая властта взима решения, пренебрегвайки както гласа на гражданите, така и становището на Съюза на архитектите в България.
Какви са реакциите на общността на архитектите? Те би трябвало да защитят „авторското право“ на своя колега арх. Стефан Олеков…
Да, наистина, така би трябвало да бъде, и в действителност, при първото обществено обсъждане в град Ловеч през 2015 г., позицията на архитектите беше в подкрепа на внесения проект, който предвиждаше мостът да бъде преустроен така, че да се доближи максимално до моста на арх. Стефан Олеков. Техните аргументи бяха, че сегашната обкована визия на моста е историческа и архитектурна фалшификация, която не може естествено да свърже двете епохи – възрожденския квартал Вароша и следосвобожденското развитие на град Ловеч от другата страна на реката – така добре, както белият мост на арх. Стефан Олеков.
В отговор се изказаха общински съветници и техни поддръжници с твърдения, че предложението, подкрепено от Съюза на архитектите в България, е родоотстъпническо и цели съсипване на града и заличаване на историята. Изразени бяха и опасения, че туризмът в града ще пострада, тъй като във всички рекламни материали, включително и в тези на Общината, се твърди, че мостът е на Кольо Фичето. Накрая се стигна и до скандирания „Архитектите вън!“.
Последва публично оттегляне на проекта от страна на вносителите – местни архитекти, които заявиха, че ще се вслушат в „гласа на младите“ и предложиха „да не се вкарва отново в общинския съвет този въпрос за обсъждане“.
Вие сезирахте с писмо МОН за изкривяването на фактите около Покрития мост в учебниците. От там Ви отговориха. Как приемате този отговор?
Това е стара история, която постоянно се повтаря… През 2016 г. Фондация „Граждани срещу насилието“ за първи път сезира Министерството на образованието и науката по повод грешната информация за моста в учебниците по История и цивилизация за 6-ти клас. В отговор получихме потвърждение на факта, че сегашният покрит мост в град Ловеч не е на майстор Кольо Фичето, както и обещание, че това ще бъде отразено в следващите учебни материали.
През декември 2024 г. ние отново се свързахме с МОН, този път с искане да се премахне невярната информация за моста от учебниците не за 6-ти, а за 7-ми клас. Както преди осем години, така и сега, реакцията на Министерството беше да ни увери, че това ще бъде направено, но пак в бъдеще време, без да отговори на въпроса защо толкова години тази лъжа се насажда в българското училище.
И други въпроси възникват в мен: Ще позволи ли Министерството да се заблуждават учениците още 3 години, до 2027 г., когато, по негови разчети, щели да се сменят учебниците за 7-ми клас? От незнание ли авторите на въпросните учебници, сред които доктори, доценти и професори, като проф. д-р Пламен Митев, доц. д-р Даниел Вачков (История и цивилизации за 7-ми клас, Издателство „Просвета Плюс“ ЕООД, 2018 г.), пишат, че сегашният покрит мост е на майстор Кольо Фичето, или продължават да обслужват стари комунистически политики, които, за съжаление, не водят до просветление на днешното младо поколение?
Какво още трябва да се направи, за да може истината за Покрития мост да се утвърди в общественото съзнание?
Най-добрият вариант би бил да се възстанови мостът в първоначалния му вид, просъществувал 50 години от 1931 до 1981 г. До изпълнението на тази цел трябва поне да се поставят информационни табели на входовете на моста, които да разясняват на посетителите, че този мост е на арх. Стефан Олеков. И не на последно място, в научните и учебни среди да се пише и говори само на базата на историческите факти, за да имаме истински наука и образование.
Разговора води ФАНИ ДИМИТРОВА
