Дебнейки Годо

Популярни статии

бр. 4/2025 

Драго Янчар

Драго Янчар. Снимка Уикипедия

Франц седи до прозореца, мляска и почиства далекогледа. В стаята през разтвореното перде прониква светлината на уличната лампа. Йожеф се събужда, Франц забелязва това, бързо поставя стола до неговата възглавница, дръпва пердето, завърта крушката, докато светне и насочва светлината към лицето на Йожеф. От силната светлина Йожеф си закрива очите с ръкава.

ЙОЖЕФ: Кой е?
ФРАНЦ: Аз.


ЙОЖЕФ неохотно: Ти ли си, Франц? Пак ли ти?
ФРАНЦ: А кой да бъде?
ЙОЖЕФ: Веднъж поне можеше да е някой друг.
ФРАНЦ: Да, ама съм пак аз. Дълго те нямаше, Йозл. Бог знае къде си странствал в сънищата си. Стани сега да те прегърна.
ЙОЖЕФ: Не бързай, Франци. Изчакай първо да се събудя.
ФРАНЦ: Колко време ти е нужно да се събудиш? И да разпознаеш един почтен човек?
ЙОЖЕФ: Не е нужно да ми светиш в очите, за да се събудя и да разпозная почтения човек. Аз се събуждам бавно и сам.
ФРАНЦ: Събуждал се сам. А аз сам будувам и дежуря вместо него. Дразни се, че искам да го прегърна, лампата го дразни.
ЙОЖЕФ: Не ме дразни лампата, а твоята бодрост. Възможно ли е толкова рано сутрин да си до такава степен натопорчен емоционално?
ФРАНЦ: Изобщо не е толкова рано, а е среднощ – толкова късно е.
ЙОЖЕФ: Още не съм отворил очи, ти вече пускаш в ход хуманизма си.
ФРАНЦ: Исках да те прегърна, защото отново сме заедно. Това престъпно ли е?
ЙОЖЕФ: За Бога, Франц, та нали постоянно сме заедно?
ФРАНЦ: Я ми кажи нещо, Йожеф. Наистина ме интересува: да не ти е паднало кръвното? Хората с ниско кръвно сутрин са страшно ненаситни да се заяждат.
ЙОЖЕФ: Не ми е паднало кръвното.
ФРАНЦ: Добре, не ти е.
ЙОЖЕФ: И не е сутрин.
ФРАНЦ: Така е.
ЙОЖЕФ: И не съм ненаситен. И сит не съм. Не си дояждам.

Кратка пауза.

ФРАНЦ: Много бързо забрави как беше долу в общото мазе. Как те е надухвало през ревматичните кости, как са се прескачали мишки и как са те заливали с гулаш.
ЙОЖЕФ: Не съм историк, за да помня всичко.
ФРАНЦ: Нито историческа памет имаш, нито чувство за благодарност. Наспа се сам, без мен, а аз в сънищата ти не се появих.
ЙОЖЕФ: Така е, нищо хубаво не сънувах.
ФРАНЦ: И да пикаеш ходи без мен. Хърка като свиня, сега ще се наплюскаш като свиня.
ЙОЖЕФ: С какво?
ФРАНЦ: Със салата от кофите, ако няма с какво друго. Първо ще се наплюскаш, а после пак ще почнеш да увърташ, та да ме заболят гърдите.
ЙОЖЕФ: Забравяш, че имах трудно детство.
ФРАНЦ хваща се за гърдите: Знаех си.
ЙОЖЕФ: Затова не мога да спя нормално.
ФРАНЦ: Който не може да спи нормално, той сънува. Ти сънуваше. Признай си, че сънуваше.
ЙОЖЕФ: Не съм.
ФРАНЦ: Сънуваше.
ЙОЖЕФ: Не съм.
ФРАНЦ: Сънуваше. Защо тогава говореше насън?

Йожеф не отговаря, Франц приближава лампата и му осветява лицето.

ФРАНЦ: Е? Защо говореше насън, защо се въртеше?
ЙОЖЕФ след пауза: И какво, ако съм сънувал?
ФРАНЦ: Няма „какво“ в тая игра. Разказвай.
ЙОЖЕФ: За какъв дявол са ти притрябвали моите сънища? Имаш си свои.
ФРАНЦ: Имам. И винаги ти ги разказвам.
ЙОЖЕФ: Да, винаги като паднеш, се събуждаш. Много интересно.
ФРАНЦ: А защо ме слушаш всеки път с такъв интерес, щом като те отегчават? Налапаш моите сънища като салата или гулаш, сдъвчеш ги и ги преглътнеш. А своите си ги пазиш… Все едно, важното е, че си призна. (Сваля лампата, светлината отслабва.) Признанието е важно… Ако съм честен, изобщо нищо не ме интересува.
ЙОЖЕФ: Не те интересува ли?
ФРАНЦ: Да, не ме интересува. В сънищата така или иначе все те прецакват. И в живота е същото. Никаква разлика.
ЙОЖЕФ: Мен този път не ме прецакаха.
ФРАНЦ: Да бе. Разправяй ги тия на някой друг.
ЙОЖЕФ: Честна дума!
ФРАНЦ: Честна дума?
ЙОЖЕФ: Честно. Само че… ако не ме попиташ, няма да ти разкажа.
ФРАНЦ: Нали вече те попитах.
ЙОЖЕФ: Попитай ме още веднъж.
ФРАНЦ: Е, какво толкова безинтересно сънува?
ЙОЖЕФ сочи към прозореца: Него.
ФРАНЦ: Не може да бъде.
ЙОЖЕФ: Това е истината, Франц. Сънувах го.
ФРАНЦ: Годо?
ЙОЖЕФ: Самия него. Не някакъв безличен годоист, а него самия. Както си клечах в общото мазе зад кофите, някой ме потупа по рамото. Станах, готов да се отбранявам, но нямаше нужда. Той нищо не ми каза, само ме гледаше със сините си очи. Тръгнах след него, пресичайки улицата, през площади, дворове и врати. Забелязах, че накуцва с левия си крак и отглежда зайци. Да, зайци отглежда. Показа ми един невероятен ангорски заек. Беше още малко зайче и двамата го погалихме. И той ме погледна със сините си очи – заекът имаше червени очи, а той сини, аквамарин, на лидер, погледна ме и каза: Такъв е природният закон – от малкото израства голямо. В този момент заекът започна да расте. Растеше ли, растеше. И знаеш ли колкав порасна? Огромен…
ФРАНЦ: По-голям от теб?
ЙОЖЕФ: От мен? Ха, от мен! По-голям от колите, от къщите, от градовете, главата му опря в облаците.

Тишина.


ЙОЖЕФ: О, Боже мой… Куцаше с левия крак.
ФРАНЦ: Кой е куцал?
ЙОЖЕФ: Той. Като минаваше по улицата и през двора, куцаше с левия си крак.

Стъпките се приближават.

ФРАНЦ: Шшшт. Някой куцука.

Йожеф кляка зад леглото. Франц заляга и пълзи към вратата. Йожеф със затаен дъх го наблюдава. Франц се заслушва на вратата, после хваща дръжката и се опитва да я отвори. Не става. От другата страна някой напъва вратата срещу него и той се отдръпва от нея…

ФРАНЦ изправя се: Аха!
ФЕЛИЦИТА: Какво „аха“?
ФРАНЦ: Такова, аха. Аха като аха. Ахат. Ахасфер.


Пауза.

ФРАНЦ: Струва ми се, че малко се объркахме.
ЙОЖЕФ: И малко си поизмислихме.
ФРАНЦ: Аз в интерес на истината нищо не съм си измислил.
ЙОЖЕФ: Кой тогава?
ФРАНЦ: Ами ти. Кой измисли червения заек?
ЙОЖЕФ: Той беше бял. Очите му бяха червени.
ФРАНЦ: Червени, да.
ЙОЖЕФ: Червени, да.
ФРАНЦ: А тези на Годо – сини, така ли?
ЙОЖЕФ: А тези на Годо – сини, да.
ФРАНЦ: И е куцал с левия крак?
ЙОЖЕФ: Куцаше и още как с левия крак през двора, да. Потвърждавам го категорично и ясно, за твое сведение.
ФРАНЦ: Сега всичко това на мен ми дойде малко в повече. (Взима стола и го тръшва пред прозореца.) Тук. Сядай. (Хваща Йожеф и го блъска на стола, пъха в ръцете му далекогледа.) Работи. Бъди нащрек. (Отвърта крушката и отгръща пердето.) Стига сме си говорили глупости за червени зайци. Нито дума повече не искам да чувам. Нито дума! Ясно? (Йожеф кимва.)

Йожеф се изправя и напрегнато гледа през прозореца.

ЙОЖЕФ най-накрая проговаря: У!
ФРАНЦ: Какво „у“?
ЙОЖЕФ: У, майка му стара!
ФРАНЦ притичва към него: Да не искаш да кажеш, че е той?
ЙОЖЕФ: Той е, Гуду.
ФРАНЦ: У, майка му стара! Какво виждаш?
ЙОЖЕФ: Само спокойно, Франц. Това са нерви, Франц.
ФРАНЦ: Какво прави? Пише ли? Чете ли? Какво виждаш?
ЙОЖЕФ: Виждам крак.
ФРАНЦ: Още, още какво?
ЙОЖЕФ: Мъжи крак, несъмнено. Опрян в ръба на леглото. Космат крак. Крачолът на пижамата е навит. Кракът е обут с чорап. Къс.
ФРАНЦ: Движи ли се?
ЙОЖЕФ: Движи се… още се движи… изчезна.
ФРАНЦ разочаровано: Изчезна ли?
ЙОЖЕФ: Изчезна.

Йожеф отпуска далекогледа. Франц още малко гледа през прозореца, след това пуска пердето и пали лампата.


Двамата мълчат.

ЙОЖЕФ: Има ли много време до утрото?
ФРАНЦ: За какво ти е утрото. Изобщо никакво утро няма.
ЙОЖЕФ: Ако обаче случайно дойде утрото… аз си тръгвам.

Пауза. Франц оставя далекогледа и затваря пердето.

ФРАНЦ: Така значи? Тръгваш си? Сякаш оттук може просто ей така да си тръгнеш. А дали можем да узнаем причината, поради която негово превъзходителство е взел подобно решение?
ЙОЖЕФ: Моментът на истината… и… ако сме честни, ревматизмът… ме накара да размисля.
ФРАНЦ: Ревматизмът го накарал да размисли.
ЙОЖЕФ: Пък съм и уморен. Наистина. Възрастен човек съм… не са вече за мене тия работи.


Пауза.

ФРАНЦ: Добре ли го обмисли?
ЙОЖЕФ: Е, в един момент мога и да се върна. Само че това трябва да бъде свободно взето решение.
ФРАНЦ: Свободно взето решение ли?

Франц с ръце на кръста гледа към зрителната зала.


ЙОЖЕФ: Исках само малко да изляза на въздух.
ФРАНЦ: А аз да остана в твоята смръдня на пор, така ли? Аз тук да опъвам, да рискувам здравето и нормалния си вид, а ти да ме обгазяваш със зловоние и само да се миткаш навън-навътре. Няма да стане.

Франц връзва примка около врата на Йожеф. Йожеф, изненадан, я рахлабва ужасено. Опитва се да се отдалечи, но Франц затяга въжето, Йожеф побягва на другата страна, въжето отново го спира. Йожеф застава неподвижно. Франц завръзва края на въжето за леглото.

ФРАНЦ: Дотук със свободно взетите решения. You, lucky boy[1].


ФРАНЦ: Йожеф, кажи ми, дали пак някога ще се върне онова, предишното?
ЙОЖЕФ: Да, и много по-добре ще бъде. Само трябва да издържим. Човек се съвзема бързо и ефективно.

Тишина.

ФРАНЦ: Сега, като си помисля, все повече ми се струва, че си прав… (Развързва Йожеф.) Виж, моля те, какво прави отсреща Годовски.

Йожеф си раздвижва изтръпналите крайници, взима далекогледа, отива до прозореца и известно време наблюдава отсрещната страна.

ЙОЖЕФ: Мисля, че е заспал.
ФРАНЦ: Нека. Няма да ни надхитри. Рано или късно всичко ще излезе наяве. (Пауза.)


ФРАНЦ: В едно нещо обаче трябва да сме сигурни: това, което преживяхме в ужасен страх, никой не може да ни го отнеме – дебненето.

И двамата късат залци от мекото на филията, слагат си ги в устите и бързо дъвчат. Изведнъж спират.

ЙОЖЕФ: Само дано не ни свърши хлябът.
ФРАНЦ: Хлябът никога не свършва.

Отново лапват по залък и дъвчат. Отново едновременно спират.

ЙОЖЕФ: Не ти ли се струва, че тая работа все повече се обезсмисля?
ФРАНЦ: Още не съвсем. (Пауза.) Поне докато се върти тая курвенска земя.

Едновременно лапват по залък, бързо дъвчат. Спират.

ЙОЖЕФ: Да ти събуя ли и левия ботуш?

Тишина.

ФРАНЦ: Не. (Пауза.) Но не ми обувай и десния.

Остават да седят неподвижно.

Превод от словенски: ЛЮДМИЛ ДИМИТРОВ

[1] Игра на думи. От една страна – „Щастливецо“ (англ.), от друга фонетично е приравнен до Лъки – героя от „В очакване на Годо“ на Бекет. – Б. пр.

Подобни статии

НАПИШЕТЕ ОТГОВОР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Времето е превишено. Моля попълнете кода отново.

Най-нови статии

spot_img
spot_img