Косьо Атанасов
Повечето читатели на съвременна художествена литература биха се съгласили с усещането на легендарната литературна критичка Хелън Вендлър, че няма значим автор, чието творчество да не отразява формално или съдържателно „отсъствието на трансцендентното“, че никой голям поет или писател днес не пише религиозна литература. Наистина самата идея, че жизненоважна християнска литература може да възникне в рамките на нашата светска и консуматорска култура, изглежда почти немислима. Възможно ли е сега да се пише християнска поезия и проза, чиито художествени достойнства да са съизмерими с вярата на авторите, с техните религиозни убеждения и отстояваната от тях етика? Като че ли алманахът за християнска литература „Емпирей“ иска да провокира подобни въпроси, събирайки в себе си представителни за българския канон творци и добре известни поети заедно с впечатляващи, макар и по-малко известни гласове.
Петата книга на алманаха предлага прецизно обмислен подбор от произведения, които са впечатляващи заради съизмеримостта между таланта и отстоявания християнски етос на авторите. Тук са поети, писатели и критици, творили преди 9 септември 1944 г. – Кирил Христов, Яна Язова, Пенчо Славейков, Николай Лилиев, Мара Белчева, Теодор Траянов, Елисавета Багряна, Емануил Попдимитров, но също така и творили след това – Иван Методиев, Борис Христов, Станка Пенчева, както и знаковото за 90-те „перо“ на Ивайло Иванов. Видимо е, че част от концепцията на отговорния редактор на броя Маргарит Жеков е да се представи жанровото разнообразие на голямата християнска литература, както и възможността на тази литература да посочва обществените и екзистенциални кризи, да заема критическа позиция към съвременните автоматизми, да се бунтува срещу политическото унижение на човека и отхвърлянето на необходимостта му от вяра. По отношение на жанровото разнообразие и тематичната фокусираност на изданието можем да отбележим специално място на химна, както и представянето в него още на жанровете на молитвата, афоризма, фрагмента, миниатюрата, лирическото стихотворение, елегията, поемата, разказа, романа, есеистичната критика, рецензията, мемоара, писмото, нобеловата лекция и др. Темите и творческите стремежи на отделните писатели са обективирани от заглавното понятие „емпирей“, разбирано като извисяване и естетическа наслада от високото и истината. Във връзка с творческия бунт и възможността на християнската литература да се чете като свидетелство на страданията, причинени от комунистическия режим, не можем да не отбележим „отварящото“ алманаха присъствие на Йордан Ковачев със „Стихове от концлагера Персин-Белене (1951-1958)“, за когото в животописните справки за авторите е отбелязано, че е писател, юрист, но и виден български толстоист и основател на Лигата за защита на човешките права. Като член на международния съвет на Интернационала на борците против войната се запознава със сподвижника на Махатма Ганди д-р Радженат Прасад, а през 1926 г. придружава Рабиндранат Тагор по време на посещението му в България. Избран е като депутат на Обединената опозиция в VI велико народно събрание, а след разтурянето й е затворен в лагера „Куциян“ 01.11.1947 – 01.05.1948 г. Два пъти е затварян в лагера „Белене“: 29.04.1951 – 28.04.1952 г. и 11.07.1957 – 19.12.1958 г. След като защитава Трифон Кунев и Никола Д. Петков пред комунистическия съд, трикратно е въдворяван в концентрационните лагери „Куциян“ и „Персин“. Включеният в алманаха цикъл „Стихове от концлагера Персин-Белене (1951-1958)“ позволява на читателите да се запознаят задълбочено с творчеството на Йордан Ковачев и да видят как въплъщава визията за свещеното в личните си стихове, усещането за собствения „кръст“ „през решетка“ и „стени високи“, несправедливостта, възхвалата на бъдещия „мир навред в света“. Именно през присъствието на поезията на Йордан Ковачев на читателя се предоставя последователно богословско пътуване през текстовете на алманаха, за да се подскаже и да се насочи съвременният литературен и критически поглед към „високото“, „трансцедентното“, към „небесните висини“.
И така, със сигурност можем да отбележим, че алманах „Емпирей“ е забележителна съвременна среща с християнската литература, която е толкова жизнена, толкова завладяваща и толкова значима, колкото всяко друго творение, написано днес. Изданието и неговите автори показват, че трансцендентното наистина е живо и „дишащо“ в ръцете на модерните и съвременни поети, въпреки настояванията за противното. Впечатляващ е и подборът на стихотворения, на фикционална и документална литература, на родни и чуждестранни творци.
На преводната християнска литература в алманаха е посветен разделът „Да би дошъл отново вървешком по хлъзгави морета“, включващ Уилям Бътлър Йейтс, Албин Цолингер, Шеймъс Хийни, Салваторе Куазимодо, Курт Марти, Филип, Арпад Пап. Това са автори, превеждани предимно от Владимир Трендафилов, Кристин Димитрова и Маргарит Жеков. Заглавието на раздела идва от началните стихове от „поетическата молитва“ на Курт Марти в превод от немски на Маргарит Жеков.
така говоря аз
да би дошъл отново вървешком
по хлъзгави морета
за проповед край планината на сметта навярно
превръщайки водата отново във вода
събуждайки изпод бетона горите на дъха
очиствайки от олово храма на кръвта и белия дроб
така говоря аз
така говоря аз
сякаш на мен
сякаш на нас
повече не би могло да се разчита
Неслучайно Курт Марти е изведен на преден план от съставителите на „Емпирей“. Изчистеният език, директният тон, свалените бариери между високата теология и ежедневната реалност е нещо, което винаги се е ценяло в неговата поезия. Няма и следа от нравоучение, нито опит да се налагат „готови“ истини, радикално искрен, на ръба между светското и сакралното. Същевременно автор, негубещ сетивата си за социалните и природните катастрофи, способността си за остра критика на институциите и свръхпроизводството на излишък. Заедно с критика на масоформиращите идеологии поетът настоява за грижа към субектите и срещата с другия. Поезия, прекрачваща във високото.
„Емпирей. Християнски литературен алманах. Книга пета“, ред. колегия А. Николова, В. Лазаров, К. Михайлов, М. Жеков (отговорен редактор), Р. Стоянов,Асоциация „Емпирей“, С., 2024
