Йов и кризата на насилието

Популярни статии

бр. 5/2025

 Ева Гочева

 

Книгата „Случаят Йов“ на френския антрополог, социолог и философ Рене Жирар (1923-2015) се появява за пръв път на български език. Преводът е дело на Тони Николов, а редактор на изданието е Димитрина Чернева. Художественото оформление принадлежи на Николай Киров. Благодарение на новия превод родната публика има възможност отново да се срещне с нестандартната мисъл на един от най-значимите мислители на XX век. В „Случаят Йов“ Жирар разглежда библейската Книга на Йов, доразвивайки своята теория за „миметичното“ желание, както и идеите си за жертвения механизъм и кризата на насилието. Жирар е известен с твърдението, че човешките общества се изграждат около цикли на насилие и жертване, като последните са необходими за поддържане на социалния ред.

В „Случаят Йов“ авторът разглежда библейската история за героя страдалец, твърдейки, че страданията му не са просто изпитание на вярата, а разкриване на скрития механизъм на насилието в обществото. Йов според Жирар се превръща в мишена на колективното насилие, защото отказва да се впише в традиционния модел на жертвата, който би възстановил реда. Старозаветният библейски герой е изкупителната жертва, жертвеният козел, но и принцип на „обществено единство“. Като анализира няколко ключови „поетични“ пасажа от речта на Йов, в която героят оплаква социалната си изолация и отхвърлянето от близките си, Жирар показва, че не Бог е истинският враг на Йов, а по-скоро собственото му общество. Общността е превърнала Йов в своя невинна жертва.

Интерпретацията на Жирар не съвпада с класическите теологически и екзегетически интерпретации на Книгата на Йов, вместо това той предлага антропологически и философски прочит на Книгата на Йов. Неговият анализ показва как „приятелите“ на Йов действат като представители на традиционния ред – те настояват, че страданието му е следствие от грях, а не от несправедливо насилие. Това според Жирар е ключов момент в разбирането на механизма на жертвата, тъй като той разкрива как обществото се опитва да натовари жертвата с вина, за да запази своята стабилност. В прочита на Жирар Йов е героят, който „преобръща“ жертвената логика в мита за Едип. Узнавайки „вината“ си, Едип многократно повтаря, че е ужасяващо „нечист“ и се самонаказва, избождайки очите си. Тиванците считат това за смекчаващо вината обстоятелство и се задоволяват с изгонването му. Той продължава „пътя“ си, спазвайки поведението на примерна жертва и именно това е изборът, който противопоставя Едип на Йов. Едип е съпричастен със своите съграждани в бедствието, което ги е постигнало, ставайки не само „най-мръсното“ в тиванското общество, но и превръщайки се в „цялото зло“, което оттук насетне ще му се приписва. Така се установява затворен кръг между жертвения козел и принципа на „общественото единство“. На равнището на Йов кръгът се разкъсва. И това е „събитийното“ в случая на Йов – съпротивата на жертвата срещу цялата общност. Йов е изключението, първата библейска фигура, която напълно отказва да приеме статута на изкупителна жертва. Чрез този отказ Йов разобличава насилствения характер на социалния механизъм на жертването и подготвя почвата за ново разбиране на страданието в контекста на библейското откровение.

Същевременно Рене Жирар разглежда Книгата на Йов като радикална критика на функционирането на жертвената логика в тоталитарните режими. Тъкмо разобличаването на подобна логика може да доведе до тяхното разпадане. Тоталитаризмът изисква постоянни жертви, за да може да запази стабилността си. Това може да бъде „идентифициране“ на враг – било еретици, било „врагове на народа“, евреи или бежанци. Изисква също така насилието срещу жертвата да бъде колективно – репресии, показни процеси, геноцид. Централна тук е ролята на разказа и начина, по който се налага „митът“, че жертвата е виновна за социалното зло. Така Рене Жирар повдига поредица от въпроси: какво се случва, когато става видимо, че не всички „врагове“ са виновни (т.е. наративът за вината на жертвите започва да се разпада); как страхът е свързан с вътрешните разцепления и докога могат да нарастват жертвите, или има някаква граница, след която логиката се преобръща; как истината излиза наяве? „Дисидентът“ Йов отказва да приеме наложената му вина, а истината се разкрива и тя при Рене Жирар е от съвсем друг порядък – от порядъка на този Бог, който отхвърля обвиненията срещу Йов.

Тоталитаризмът е опит да се удължи животът на жертвената структура, но опит, който неизбежно се проваля.

Рене Жирар, „Случаят Йов“, прев. Тони Николов, изд. „Комунитас“, С., 2024

Предишна статия
Следваща статия

Подобни статии

НАПИШЕТЕ ОТГОВОР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Времето е превишено. Моля попълнете кода отново.

Най-нови статии

spot_img
spot_img