Разговор с Камен Рикев, професор в Университета „Мария Кюри-Склодовска“, Люблин

Популярни статии

бр. 5/2025

 

Камен Рикев. Снимка Личен архив

Мария Калинова: Проф. Рикев, като преподавател в Университета „Мария Кюри-Склодовска“ в Люблин и изследовател на университетската българистика в Полша, бихте ли очертали какви са съвременните предизвикателства пред българистиката в контекста на хуманитаристиката през ХХІ век?

Камен Рикев: Личната ми практика се движи от два фактора. Първият е да се настоява, че българистичната материя – такава, каквато се усеща извън границите на страната – заслужава внимание в актуалните изследвания. Вторият е възможно най-много текстове с българистична насоченост да попадат в престижната периодика, защото последната в огромна степен определя духа и модите в световната академична среда.

Мария Калинова: Съблазнителни ли са българският език и българската култура за чуждестранните младежи с оглед на възможните перспективи за професионална реализация след завършването им?

Камен Рикев: Краткият отговор: категорично не. Днес за бизнес и културни контакти не е задължително владеене на национален език, нито на местните традиции. Подобни компетенции са нужни едва при специално фокусиране върху България, което пък по дефиниция не предполага успешна „професионална реализация“, освен като нишова, бутикова опция. Заради това вярвам, че тъкмо в такава насока трябва да се концентрира популяризирането на българистиката – като рядко допълнение към широки компетенции.

Мария Калинова: Днес изглежда няма нищо външно на пазара, той диктува причината да желаем определени неща, определя любопитството ни, оформя въображението. И да знаеш „български“ днес, да искаш да го учиш като чужденец, но и да живееш и преживяваш света през него, означава ли и да се разбунтуваш срещу пазарното? Означава ли да си различен?

Камен Рикев: Уви, днес малцина живеят и преживяват света през българския език. Далеч не само младите мислят и действат чрез игри, филми, Ютюб, Фейсбук, без да им липсва някакъв уют на „родната реч“. Реалността на пиктограмите, иконите, бутоните и ИИ нанесе глобални, трайни удари върху всяко езиково съзнание. За себе си като българин и българист оттук извличам два генерални извода:
– българският може да те позиционира извън пазара, но и като уникална негова част;
– българската нация е силно езикоцентрична. За разлика от много други народи, нашата общностна идентичност се гради изключително върху предаността към езика, книжовността и самата азбука.
Вярвам следователно, че чужденец, владеещ български, не бива да се оценява през емоционални или идентичностни филтри, а прагматично – като партньор или потенциален лобист на българските интереси. По същия начин български гражданин, който не си служи с българския, не е бяла врана, а пълноценен член на социума. Индивидуалното владеене или не на национален език днес няма много общо с категориите на културните достижения и свещения дълг.
Струва ми се също така, че днес и за българистите, и за българите е по-добре да бъдат не бунтари, а прагматици. Не е изтекъл периодът на строителството на съвременна България и българистичната наука.

Мария Калинова: Какво трябва да знае съвременният българист, за да се ориентира в днешната българска култура, литература, контекст и актуални дебати? Достатъчно ли е да говори добре книжовен български език?

Камен Рикев: Познавачът на българската материя следва да е компетентен в своята тясна сфера. Чуждестранният специалист може да бъде в огромна услуга на българския национален интерес, ако е освободен тъкмо от националната културна (включително научна) парадигма и не възпроизвежда механично наши вътрешни предубеждения, които може да стъпват само върху гол патриотизъм или да се градят изцяло върху елементарни националистични стереотипи.
Въпросът е в следващите години изобщо да съществува чуждестранна българистика. Самата тя трябва успешно да се развива на чужди езици, най-вече на английски. Негласното правило българистиката – на български език вече изглежда крещящо неадекватно.

Мария Калинова: Вие сте отговорен редактор на списание „Zeszyty Cyrylo-Metodiańskie“ („Кирило-Методиевски записки“), издание на Люблинския университет. Какво е мястото на българистиката в него?

Камен Рикев: Нашата нескрита амбиция е списанието да се утвърди като международен българистичен форум, включително с акцент върху полско-българските културни връзки. Практиката свидетелства, че изданието дължи популярността си на общия славистичен и балканистичен профил. Въпреки това в последните години тесният фокус става все по-разпознаваем, което особено ме радва.

Мария Калинова: Как списанието се справя с особеностите на модерния академичен дискурс – да се произвеждат и публикуват „монологични“ текстове, които служат за „отчитане“ на преподавателите, предпазени от „диалогично пречупване“? Как поддържате диалогична и дискусионна среда?

Камен Рикев: Публикуването в името на наукометрията в Полша презрително се нарича „пунктоза“, а периодично нарастващото точкуване на изданията позволява да се говори за „инфлация“ в научната периодика. Явлението е повсеместно и неизбежно, доколкото хуманитаристиката днес почти навсякъде е стегната в клещите на „параметризация“, обслужвала първоначално точните науки. Това са критерии, срещу които като че ли няма противодействие – или действаш според тях, или твоята академична видимост намалява главоломно. Тук българистиката съвсем не представлява изключение.
Дискусионна среда, струва ми се, най-ефективно се поддържа с предоставяне на равни шансове пред учените. В академично списание това означава уважение към всеки автор и всеки академичен център, отчитане на различни, често противоположни методологически и тематични предпочитания. Означава и огромно търпение, защото в хуманитаристиката една теза може да добие актуалност десетилетия след нейното огласяване – нещо, което не е типично за точните дисциплини.

Мария Калинова: А доколко християнското светоусещане и християнската литература могат да бъдат част от интердисциплинарните дебати на славистиката или балканистиката? Какъв е особеният акцент, който може да се види към българистиката в контекста на религиозните прилики и различия?

Камен Рикев: Християнската проблематика в културата и литературата е особено благодатно изследователско поле, на което българистиката все така може да играе солова роля. Преди всичко следва на всяка крачка да съзнаваме съществените различия в самия език, на който днес говорим – включително и академично – за християнството и неговото влияние. Така е, защото дори основополагащи понятия от тази област съдържат доста различен обхват и нюанси в българския на фона на други славянски и европейски езици. Да вземем за пример категориите вяра и религия, религиозно и светско (секуларно), тайнство, грях, правоверие. Ако още тук, на ниво понятиен апарат зейват пробойни, какво остава за достигането до консенсус по конкретна изследователска тема.
Но далеч не само православните традиции на българския народ определят характерни теми в българистиката. Българската християнска култура представлява особено разнообразен феномен, доколкото е пресечна точка на могъщи тенденции: до езикоцентризма и кирилометодиевския заряд стоят руски и гръцки, но също ислямски влияния. Да не говорим за последните векове, формирали специфични усещания за вярата на фона на униатството, схизмата и етнофилетизма, комунизма… Всички тези фактори не просто белязват историческия развой на нацията, но и невероятно сложното възприемане на това, което приемаме за християнство, православие, религиозно изкуство и светоусещане.
Нещо много повече: докато в други общества въпросите за религията (каквото и да се разбира под този термин) представляват неотделим елемент от културните дебати, то в България, смея да твърдя, религиозното досега се мисли като нещо специално, отделно, допълнително спрямо същността на каквото и да било публично значимо явление. С една дума, българската кота нула на всяка дискусия категорично изключва елемента на религиозната вяра. И това е специфика, заслужаваща изключително внимание.
Във всички случаи за християнско светоусещане и културно наследство сме длъжни да говорим. При това българистиката може смело да усъвършенства своя понятиен апарат, като не се свени да налага представи и да формулира проблеми, които в най-пълна степен подхождат на нейното изследователско поле. Несъмнено тук изпитваме липси и значително историческо закъснение, но те не подкопават, а напротив – усилват значимостта на полаганите усилия.

Подобни статии

НАПИШЕТЕ ОТГОВОР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Времето е превишено. Моля попълнете кода отново.

Най-нови статии

spot_img
spot_img