Разговор с художника Филип Попов
Работите в много широк диапазон на визуалните изкуства – графика, графичен дизайн, живопис, графично изкуство… Как се съвместяват всички те в работата Ви на художник и защо изпитвате нужда да търсите различни форми на изразяване в творбите си?
Художниците винаги са се изразявали в много жанрове в изобразителното изкуство и дизайна. Рисували са картини, гравирали са графики, правили са стенописи, декорации, изящни съдове, скулптури, книги, бижута, сценографии, сгради, а някои нам добре известни – дори и оръжия и бойни машини. Чак в началото на двайсети век започват да се специализират и обособяват в отделните жанрове. Аз – поради интерес, възможности, желание и необходимост – продължавам традицията.
Темата за технологиите, машините, изкуствения интелект присъства интензивно в творбите Ви. Каква е интуицията Ви за ефекта им върху човека и човешкия свят в близко бъдеще? А върху изкуството?
Започнах да работя върху техническата сингулярност (тоталното надмощие на машините върху човека) още в края на осемдесетте години на миналия век, когато бях много млад.
Оттогава развивам тази тема и за наше щастие или нещастие, сме свидетели на скока на технологиите и първите активни проявления на изкуствения интелект. За първи път показах творби на тази тема в изложбите ,,Паралелна реалност“ и ,,Стратегическа романтика“ в началото на деветдесетте години. Оттогава съм направил повече от 30 самостоятелни и съм участвал в общи изложби. Мога да кажа, че от ранните си години предчувствах взрива на дигиталната ера, на която сме свидетели и живи участници. Нещата се развиват с такава скорост, че човешкият ум, навици и битие изостават и продължават да живеят в една ,,архаична“ епоха. Това не се променя с години, а с десетилетия и дори столетия.
Човекът не се променя, това се знае още от римляните.
Собствената Ви работа като художник също е много силно свързана със съвременните технологии. Какви възможности Ви дават те?
Удобството и силата на машините, които ускоряват процеса на работа в доскоро невиждана степен.
Творбите Ви са описвани с различни определени от наблюдатели и критици – като утопични, антиутопични, футуристични… Вие самият какво послание влагате в тях и какъв ефект върху зрителите търсите?
Когато показах за пръв път творчеството си пред публика, критиците определиха темите ми като „прекалено екзотични”, а сега те изглеждат много близо до заобикалящата ни реалност. Художникът, освен че показва своя необичаен и странен светоглед, цели да възпитава, предупреди и донякъде изплаши съвременниците си. Естетиката на машините е и естетика на ужаса, естетика на трансхуманизма и постхуманизма. В същото време съм и очарован от романтиката на възхода на машините.
Изглежда, че постоянно търсите нови посоки в работата си, отваряте нови теми. Върху какво работите в момента?
Чък Клоуз е казал – професионалните художници рисуват и рисуват, а аматьорите чакат да ги осени вдъхновение… Моят процес на работа е характерен с това, че работя върху няколко серии едновременно. Понякога това продължава с години. Така мога да си направя по-добра равносметка и да видя развитието на творбите си във времето. Дистанцията е много важно за твореца. Една от причините за правенето на изложби е и авторът да може да се погледне отстрани. Никога не съм спирал да рисувам и в последно време голямо удовлетворение ми носи техниката с китайски туш върху хартия. Това е медитация и пътуване във времето, потъване в дебрите и корените на природата, философията и живота. Откъсване от света, който много ме дразни… Нещо като бягство от Weltschmerz-а.
В момента рисувам черно-бели пейзажи, растения и природни структури. В същото време се връщам към серията „Ордери“, която е посветена и вдъхновена от фантастични архитектурни структури. Тя също така е много свързана с музиката. Оказва огромно влияние и подкрепа на творческия ми процес…
Зная, че въпросът е твърде обширен, но от Ваша гледна точка кои са най-интересните процеси в съвременното изкуство в момента?
На хоризонта се появяват невиждани и неочаквани етнически художници от Африка и Азия. За света на изкуството има още много неоткрити ,,континенти“. Напоследък се забелязва една силна тенденция на връщането на живописта. Някъде по-успешно, другаде по-формално. Но художниците отново взимат четката в ръка и подхващат стария занаят. Мога да пиша дълго за това, но сега нямам такава възможност.
Въпросите зададе АНИ БУРОВА
