Светла Кьосева
В неотдавна излязлата (през ноември 2024) от печат книга на българския поет, литературен критик и историк Пламен Дойнов са събрани произведения от различен род – поезия, драма, критика – както е отбелязано и в подзаглавието на елегантния том, дело на Фондация за изкуства „Цедруш/Кедър“. Подобен подход е характерен за съставителя Дьорд Сонди, който обича да представя цялостно избрания български автор. Така е постъпил със сборните томове, представящи Блага Димитрова (1991), Константин Павлов (2006), Иван Кулеков (2006), Николай Кънчев (2009) или Георги Господинов (2014). В случая обаче не е отбелязано кой е съставителят на тома. За разлика от посочените сборници, в книжното тяло с текстове на Пламен Дойнов са представени откъси от вече излизали на унгарски творби, напр. от сборника „Три цвята“, стихосбирката „Кафепоеми“ или изданието на Библиотеката за чуждестранна литература, в което е отразен конкурсът за превод на стихотворението на Дойнов „Унгарски комплекс“, както и две стихотворения, преведени на място от трима унгарски поети (Янош Лацкфи, Кристина Рита Молнар и Ищван Вьорьош). Драмата „Гласовете на другите“ също е публикувана в сборника „Полковникът-птица“ (2009), както и предговорът към поетичния сборник „Бронзови мигли“ (2002), представящ българската поезия от Петко Р. Славейков до Георги Рупчев.
Важно при подбора на текстовете в книгата е вниманието върху връзката на автора с Унгария. Както самият Пламен Дойнов споделя, тя върви по няколко линии. През годините той участва в проекти, които свързват двете литератури и техните творци: споменатият вече сборник „Три цвята“, в който Дойнов е не само автор, а и предговарящ необичайното издание, в което българските поети са публикувани на унгарски, а унгарските – на български; унгарските броеве на „Литературен вестник“, на който Пламен Дойнов е един от редакторите, стихосбирката „Черна глория“, в която са представени 10 унгарски поети (преведени от Пламен Дойнов и Боряна Терзиева); и не на последно място, годините, прекарани в Унгария, когато се раждат неговите „Кафепоеми“ и се задълбочава интересът към унгарската култура. Дойнов застъпва темата за Унгария и в критичните си трудове, в сборника те са представени с изследването „1956: Унгарското въстание и българската литература“; редакторската работа върху сборника „Четене на другия“, в който са събрани критични текстове за унгарски книги, излезли през периода 2000-2010 година.
Навярно именно тази обвързаност на част от творчеството на Пламен Дойнов с унгарската литература и култура е основание за особеното внимание, с което е обграден авторът, представен разнолико в сборника.
Пламен Дойнов обръща голямо внимание на литературния превод. В „Четенето на другия“ той си задава въпроса „Случват ли се унгарските книги на български език?“. Отговор е грижливо съставеният сборник с критически текстове за унгарската художествена литература, издадена в първото десетилетие на новия век. Можем само да се надяваме този интерес да бъде продължен и издадените унгарски книги да бъдат обгърнати с внимание и занапред. (Тук давам израз на притеснението си, че унгарската литература в България няма авторитетен анализатор, който да следи новите издания и авторите, да реагира редовно на новостите, подпомагайки тяхната рецепция.)
Дойнов намира особено очарование в опитите за диалог между тези „два непроницаеми един за други езика“. Корицата на „Три цвята“, на която се виждат българското и унгарското знаме с надпис: червено, бяло, зелено / fehér, zöld, piros (в превод: бяло, зелено, червено) той тълкува като алегория на преводаческото усилие, където унгарското знаме е неточен превод на българското и обратно: българското е неточен превод на унгарското. Какъв е пътят към взаимното опознаване? Пламен Дойнов умее да задава въпроси и чрез тях да насочва вниманието към съществени неща, към поредния стремеж за взаимно четене, за общуване между културите.
Не мога да скрия особените си предпочитания към „Кафепоемите“ на Дойнов, в които той е доловил атмосферата на будапещенските и виенските кафенета, където творецът се чувства уютно, защото те предразполагат към размисъл и са среда за творчество. Така обикновени рецепти за кафе се превръщат в стихотворения. Сред тях са разположени прозаични текстове, които проследяват световния път на кафето от Африка и Южна Америка до Париж, Виена и Будапеща. Разнообразни са и кафенетата: от изисканите салони до гаровите бюфети, от кафенета с имена на императори и композитори, до Бургеркинг. Разнообразие е характерно и за напитката: кафе с ванилия, кафе с ликьор, кафе с бита сметана. Ненатрапчиво реагира на събития от началото на новото столетие: преливането на Дунава при Будапеща, 11 септември; описва места – Пратер, Западната гара (проектирана от Айфел), статуята на Аноним. И от цялото това се получава едно усещане за Будапеща и за Централна Европа, което – за мен – е ненадминато.
Преводите на текстовете в сборника са предимно на Дьорд Сонди и Ленке Чикхейи и много точно отразяват промените в настроенията и стила на автора. Както и различният стил на преводачите добре пасва на разнообразието от възприятия и разнопосочните интереси на Пламен Дойнов.
Пламен Дойнов е интересен и смел автор. Забележително е как и от най-незначителното на пръв поглед впечатление може да изгради смислена и убедителна концепция. Спомням си едно представяне на сп. „Хемус“ в Будапеща, което през цялото време вървеше на двата езика без превод. За повечето от нас това си беше естествено, но когато Пламен сподели впечатленията си и ги обобщи, се оказа, че в това се крие дълбокият замисъл и значение на списанието. И всичко взе да ни изглежда много по-различно и значително.
Така прави винаги. Взема някакви изглеждащи банални факти и те се превръщат в поезия. Или наука. Есеистика или социология. Финото разграничаване в позицията на българските писатели за унгарската 1956. Рецептите за кафе, в които има наслада и намигване. Болката, в която няма хленч. Бях започнала да гледам на Пламен като на институция (ректор, редактор, учен). Тази книга ми върна удоволствието от срещата с една изключителна, жива, общителна личност.
Plamen Dojnov. „Mások hangjai. Költészet, dráma, kritika“. Cédrus Művészeti Alapítvány. Budapest, 2024.
