Маргарет Атууд
Какъв съвет бих дала на младите? Винаги изпитвам затруднение да отговоря на този въпрос. Ето защо.
Точно преди Коледа бях в един магазин за деликатеси и си купувах сирене, когато един прясно излюпен младеж – да кажем между четиридесет и петдесет – влезе, изглеждайки крайно озадачен. Жена му го пратила да вземе т.нар ,,захар за меренг”, като стриктно го инструктирала да не купува каквато и да е друга разновидност, но той не знаел какво представлява въпросната захар и не можел да я намери никъде, а и никой в досега посетените от него магазини си нямал представа.
Това не ми го разказа на мен. Разказа го на продавачката на щанда за сирене. Тя също изглеждаше безпомощна пред меренгово-захарната мистерия
Нищо от тази цялата история не ме засягаше лично. Можеше – трябваше дори – просто да се посветя на първоначалната си цел – придобиването на сирене. Вместо това се чух как казвам: ,,Не купувайте пудра захар, съпругата ви не иска от нея. Вероятно иска от т.нар ,,ягодова захар”, която понякога производителите наричат ,,пудра захар”, но не е точно такава, а малко по-ситно смляна захар от обикновената бяла захар, но точно сега преди празниците едва ли щe успеете да я намерите. Но няма проблем, обикновената бяла захар може да бъде използвана в меренги, просто трябва да я изсипете бавно и внимателно докато биете белтъците, аз самата постоянно използвам от нея, а и можете да добавите като стабилизатор малко крем тартар или половин чаена лъжичка дестилиран бял оцет, както и…”
В този момент дъщеря ми, която беше успяла да идентфицира нужния вид сирене, ме заключи в сръчна хватка и ме повлече към касата, където вече се образуваше опашка. ,,Бял дестилиран оцет, не кафяв ябълков”, успях да се провикна на изпроводяк. Твърде късно, вече бях отвратена от себе си. Защо бях избълвала всички тези нетърсени съвети срещу един кръгъл непознат, та бил той и безпомощен и объркан такъв?
От възрастта е. В мозъка се отприщва хормон, когато видиш млад човек, който е скован в състояние на шок, причинен от захар за меренг или невъзможност да отвори здраво завинтен буркан, или незнание как се премахват петна от цвекло по покривка, или неосведоменост как правилно се зарязва нечитаво гадже, което трябва да бъде разкарано на мига, защото всеки наполовина дори здравомислещ човек вижда, че онзи е психопат; или кой е най-надеждният кандитат на местните избори, или всяко едно друго нещо, за което си представяш, че разполагаш с разточително изобилстващ запас от знания, които са под заплаха да изчезнат безследно, освен ако не ги разпределиш на момента и на място на хората в нужда. Този хормон автоматично взима връх – като хормона у майката червеношийка, който я заставя да тъпче червеи и личинки в зейналата паст на жално писукащите си голишарчета – и от устата, досущ като руло тоалетна хартия, търкалящо се надолу по стълбите, се отприщва цял списък с ценни указания. Процесът няма как да бъде спрян. Просто се случва
Случва си се от векове насам. Не, грешка, от хилядолетия. Откакто развихме онова нещичко, което условно наричаме човешка култура, младите търпят инструктажа на възрастните, без никой да ги пита нравили ли им се, или не. Къде да търсим най-добрите корени и горски плодове? Как се прави връх на стрела? Коя риба е в изобилие, къде и кога? Кои гъби са отровни? Въпросният инструктаж вероятно е бил съпроводен от приятен (,,Невероятно изработен връх! Сега пробвай по този начин!”) или неприятен тон (,,Идиот такъв! Така ли се дере мамут?! Ей така се прави!”). Тъй като все още сме със същия хардуер като кроманьонците (или поне така ни казват), е ясно, че единствено подробностите са се променили, не и процесът (ръцете горе всички, които са се видели принудени поне един път през живота си да залепят на пералнята листче с напътствия, предназначено за невръстните си синове и дъщери).
Вагоните написани книги за личностно развитие и себепомощ свидетелстват, че младите – а и не само те – са склонни да си набавят съвети по всеки един въпрос – от борбата с акнето до ловките маневри, които е нужно да бъдат изпълнени, за да склониш към брак хора, имащи проблем с обвързването; до справянето с коликите при новородените, до приготвянето на перфектните гофрети, до преговорите за повишаване на заплатата, до мъдри имотни инвестиции за старините, до планирането на погребения, които да скрият шапките на всички присъстващи. Готварските книги са едни от първите предшественици на тези за личностното развитие. Томът тухла от 19. в. на мисис Бийтън, озаглавен ,,Наръчник по управление на домакинството”, също разширява традицията, като включва в себе си не само рецепти, но и съвети за всяка една ситуация – от това как да различим автентичен припадък от симулативен такъв; през заръки какви цветове да носят блондинките и брюнетките; до това как да подберем салонни теми за разговор по време на визита за следобеден чай. (Стойте настрана от религиозни полемики. Времето и атмосферните условия са винаги подходящи.) Марта Стюърт и прочие феи на домакинството са все правнучки на мисис Бийтън, както и всяка сръчна майсторка корифейка, интериорен дизайнер и сексексперт, които сте виждали по телевизията. Започнете да гледате предаванията и да четете книгите им, и ще усетите остра нужда да запушите ушите си с памук в опит да противостоите на безкрайните набези от смъмряния, размахвания на пръст и конски евангелия, при все че сами сте отворили широко вратата на дома си и сте ги поканили да влязат.
При книгите или предаванията за личностно израстване сте свободни да попивате съветите им когато ви е удобно, но роднините, приятелите, познатите и майките не могат да бъдат така лесно разгърнати, а след това затворени и сложени обратно на лавицата. През вековете романите и пиесите са ни снабдили с един мострен персонаж: възрастна жена или мъж (и двата варианта съществуват), бъбриви досадници, врещи носа си навсякъде, които заливат младите я с нетърсени съвети как да водят живот си, я с язвителна критика, когато съветите не са взети под внимание. Госпожа Рейчъл Линд от ,,Ан от ,,Зелените покриви” в пълнота олицетворява точно този персонаж. Понякога тези герои са добросърдечни – госпожа Линд е такава, – макар че също толкова често се оказват и тирани с мания за контрол, какъвто е случаят с Царицата на нощта във ,,Вълшебната флейта” на Моцарт. Без значение добър или лош, въпросният вмешател рядко предизвиква симпатиите на читателя напълно. Защо ли? Защото ние обичаме другите – били те добросъвестни или не – да гледат в собствената си паничка, а не в нашата. Човек може да обърка и най-ценния съвет със снизходително наставничество, ако му го стоварят без да е молил.
Собствената ми майка бе възпитаничка на школата, коята предполагаше намеса само в инфарктни моменти на живот и смърт. Ако децата ѝ правехме нещо наистина опасно, тогава тя ни спираше. В противен случай оставяше опитът да ни бъде учител. Значело е и по-малко работа за нея, като се замисля сега, но не бива да се подценява самообладанието, което тя всячески се опитваше да запази. Разказвала ми е, че веднъж просто е трябвало да излезе от кухнята, когато за пръв път съм декорирала тестото на пай, толкова непоносима е била гледката за нея. От сегашна гледна точка мога да оценя мълчанията на майка си, въпреки че тя винаги имаше подръка концентрат от деликатни съвети, в случай че я помоля за такива. Това прави поривът ми да обстрелвам с инструктажи непознатите из деликатесните магазини още по-озадачаващ. Възможно е да приличам на баща си, който беше неумолимо поучителен, макар че винаги тушираше остротата на напътствията си с встъпителното ,,Със сигурност си наясно, че…”.
––
По мое време в училище ни караха да учим неща наизуст. Рецитирането беше част от изпита: от нас се очакваше не само гръмко да издекламираме творбите, но и да ги изпльоскаме след това върху белия лист, като правописните грешки биваха санкционирани. Често ни изпитваха на речта на стария държавен съветник Полоний от ,,Хамлет”, която той държи на сина си Лаерт, комуто предстои да отплава за Франция. Ето я и самата реч, в случай че сте я забравили, както се оказа, че аз съм направила, когато се опитах да си я припомня в цялост:
Лаерте, още ли сте тук? За срама!
На път, на път! Там вятърът седи
върху платното – тебе чакат. Ето,
благословията ми с теб да бъде!
А тези препоръки в паметта си
впиши. На по̀мисли език не давай,
ни дело – на несъразмерна мисъл.
Общителен бъди, но не с простаци.
Приятелите си като изпиташ,
към своята душа ги притегни
с железни обръчи, ала дланта си
не похабявай с празно дружелюбе
към всеки франт новоизлюпен. Стой
далече от кавги, но предизвикан,
накарай другия да е нащрек.
На всеки давай слух, но не и глас,
поемай чужди мнения охотно,
но своята присъда не издавай.
Според кесията си се обличай –
богато, без обаче да се труфиш.
По дрехата се съди за човека.
Във Франция най-висшите по ранг
в това са най-изискани и щедри.
Не взимай заеми, а и не давай,
че губейки ги, губиш и другари.
От заеми спестовността се сронва.
На себе си бъди най-вече верен
и както нощ от ден, от туй ще следва,
че никого не ще излъжеш. Сбогом
и благословът ми да те крепи!
Методът на Полоний е агресивен – бащата кори сина си, че все още не се е качил на кораба, а след това самият той го задържа с дълъг списък от заръки и запрети – но пък добри съвети от всякъде. Един здравомислещ човек би се съгласил. Вепреки това във всяко едно представление на ,,Хамлет”, което съм гледала на сцената, Полоний е представен като комичен, но отегчителен стар педант, когото Лаерт изслушва с едва прикрита досада, въпреки че самият той току-що е приключил с обилната порция съвети, които е сервирал на сестра си Офелия. Обективно погледнато няма как Полоний да е бил онзи скучен идиот, на когото сме се нагледали – той е главният съветник на Клавдий, който може и да е злодей, но не и глупак. Клавдий нямаше да държи Полоний да му се мотае в краката, ако на последния настина патка му е изпила акъла. Защо тогава тази сцена винаги се поставя по този начин?
Една от причините е, че ако въпросната сцена не бъде изпълнена оперетено, тя ще бъде отегчителна, защото нетърсеният съвет е по презумпция отегчителен, особено когато бива даван от възрастен на млад. Има една картинка със заглавие ,,Какво казват хората, а какво чуват котките”. Над главата на котката има празен речеви балон. Съветът към котката може да е напълно резонен – ,,Не се закачай с големия котарак от другия край на улицата”, – но котката не е възприемчива. Тя се съвещава единствено и само със себе си, така действат котките. Така действат и младите, освен ако няма нещо точно определено, което искат да им бъде казано.
С такива маневри избягвам въпроса. Какъв съвет бих дала на младите? Никакъв, освен ако не ме попитат. Поне така бих действала в един идеален свят. В света, който обитавам на практика, ежедневно погазвам това целомъдрено правило, тъй като при най-малкия повод начевам тирада по всеки въпос, защото хормонът на червеношийката се е активирал. По тази причина:
Със сигурност си наясно, че най-екологично щадящата тоалетна е ,,Карома”. Можеш да заявиш и отстояваш позиция без да се държиш грубо. Навесите могат да намалят проникването на директна слънчева светлина през прозорците със 70 или повече проценти през лятото. Ако искаш да си писател, прави упражнения за гръб ежедневно – ще са ти от полза по-нататък. Не му се обаждай, остави го той да ти се обади. Мисли глобално, действай локално. След като родиш, ти окапва умът и малко от косата, но ще пораснат отново. Рано пиле рано пее. Вече има едни нов вид коткѝ, които лесно се прикрепят, много са полезни за разходки в поледици. Не завирай вилици в електрически контакти. Ако не чистиш редовно филтъра за мъх, сушилнята може да се запали. Ако косъмчетата по ръката ти настръхнат по време на гръмотевчна буря – скачай! Не стъпвай в кану, ако все още е на брега, паянтово е. Не давай на непознати в бара да ти наливат питие. Понякога най-добрият изход е входът. В тайгата окачвай храната си на дърво на известно разстояние от палатката си и не си слагай парфюм. На себе си бъди най-вече верен. С пинцети може да извадиш всякаква шлака от канала на мивката. Всяко домакинство се нуждае от фенер с динамо. И не забравяй няколкото капки оцет, за меренгите ми е думата. От белия дестилиран, не кафявия ябълков.
Ето това обаче е най-ценният съвет от всички: понякога младите не искат съвети от възрастните. Не искат да се превръщаме в полониевци, поне не от тази разновидност, за която говорих. Не им трябва ядката на речта – дългия списък с инструкции, – но винаги се радват на частта в края:
Сбогом и благословът ми да те крепи.
Искат да те видят на изпращането, когато поемат на пътешествие, което в крайна сметка трябва да извървят самостоятелно. То може и да е опасно, може би на тяхно място би се справил по-добре, но не можеш вместо тях. Твоята роля е да останеш на брега, помахвайки окуражително, притеснено, леко натъжен и да извикаш ,,Сбогом!”.
Но не мисли, че не искат да им пожелаеш попътен вятър. Не мисли, че не искат благослова ти.
Превод от английски: ДИМИТЪР КРАСИМИРОВ
Източник: Atwood, Margaret. (2022) Burning questions: essays and occasional pieces, 2004 – 2021. New York: Doubleday.
