Пламен Дойнов
До скоро част от света мислеше, че само Путин може да е полудял… Но Тръмп нарече украинския президент Зеленски „диктатор“ и подозренията за появата на нови кандидати за ексцентрична световна слава рязко нараснаха. В характерния изблик на американския президент просветнаха аргументи като тези, че колегата му има едва „4-процентно одобрение“ в страната си и не провежда президентски избори при изтекъл мандат в условията на военно положение. Зеленски отговори, че Тръмп вероятно обитава руски дезинформационен балон, а киевски социолози се заеха да преизчисляват рейтинга му, за да го заковат над 50%…
Путин и путинистите потриват ръце. Скоро и ще заръкопляскат. Но да оставим споровете и геополитическите емоции, а да се върнем към словото, т.е. към търсенето на съответствия между думи и неща.
Да предложим две конструкции на пълното (не)съответствие:
- Бившият служител на КГБ, който промени конституцията, за да си осигури нови мандати поне до 2036 г., организира такива избори в Русия, че да ги спечели с над 87% – за пети път, не е диктатор. Президентът, който задушава всяка опозиция и методично прогонва или избива опонентите си в собствената си страна, не е диктатор. Агресорът, който нахлу в съседна държава, откъсна територии от нея, убива или отвлича нейни граждани – и деца, и възрастни, не е диктатор.
- Рускоезичният актьор, който стана украински президент и попадна във филма на реалността, където му се наложи да играе ролята на живота си, е диктатор. Главнокомандващият, който отказа да напусне през февруари 2022 г. Киев и да остави страната си за плячка на нахлулилите руски нашественици, вместо това – оглави съпротивата срещу тях, е диктатор. Дипломатът, който обикаля света, за да търси подкрепа за каузата на независима Украйна срещу агресията на Москва и за постигане на справедлив мир, е диктатор. Президентът, който не провежда избори в условията на война, за да не разделя нацията и за да не подлага на основателно съмнение легитимността на президентския вот при инфектираната от военното положение гражданска среда, е диктатор.
Такива формули напълно подхождат да легнат в идеологическите основи на „новата архитектура за сигурност в света“, напомняща за смесица от готика и мутробарок. Каквото и да се каже за ценностния хоризонт, за гражданския морал или просто за етическите ориентири, спрямо които действа и говори новият архитект Тръмп, би звучало слабо, за да изрази пустотата, която се крие зад тези понятия. Без съмнение, приблизителните данни и направо фалшивите факти, поднесени в арогантен стил, са по-подходящи за говоренето на оперетъчен южноамерикански диктатор с фуражка отколкото за словото на какъвто и да било западен държавник в цивилен костюм. Но да оставим желанията си за обикновено човешко приличие, което според тенденциите в новата реалполитик изглежда може би старомодно.
Да се върнем към ясните съответствия между думи и неща. Да опитаме отново:
Бившият служител на КГБ, който промени конституцията, за да си осигури нови мандати поне до 2036 г., организира такива избори в Русия, че да ги спечели с над 87% – за пети път, е диктатор. Президентът, който задушава всяка опозиция и методично прогонва или избива опонентите си в собствената си страна, е диктатор. Агресорът, който нахлу в съседна държава, откъсна територии от нея, убива или отвлича нейни граждани – и деца, и възрастни, е диктатор.
Нататък продължете сами…
